Денят, който ни напомня кои сме

24 май е един от малкото празници, които обединяват българите, независимо къде се намират по света. Ден, свързан не с военни победи и политически събития, а с буквите, знанието и духовността. За стотиците хиляди българи зад граница той остава най-силната връзка с родния език и култура, а българските неделни училища по света всяка година организират тържества, за да пазят жив спомена за празника сред новите поколения.

Но кога започва почитането на славянските първоучители и как 24 май се превръща в общонароден празник?

Паметта на славянските първоучители Кирил и Методий се почита още от ІХ в., когато църквата канонизира двамата братя за светци. От ХІІІ в. към празничния църковен календар е прибавен денят 11 май за общ помен на Светите братя, а делото им се възприема като символ на правото на народа ни да има свой език, училище и култура.

През Възраждането под влияние на европейския Ренесанс изплува споменът за славянските просветители. Паисий Хилендарски им посвещава отделна глава в „История славяноболгарская“, а Васил Априлов издава през 1841 г. пламенната полемистична творба „Българските книжници, или на кое славянско племе собствено принадлежи кириловската азбука“.

Голяма е радостта, която доставя на българските деца издаденият от Георги Бусилин през 1844 г. „Български буквар“, в който за пръв път са поместени ликовете на Кирил и Методий. Тях избира за свои покровители основаното през 1850 г. Пловдивско класно училище. През 1851 г. по инициатива на Найден Геров се провежда първото честване на Светите братя като училищен празник. През 1857 г. празникът на Кирил и Методий е честван и от българската колония в Цариград. Оттогава денят 11 май се превръща постепенно в общонароден празник.

Една година по-късно Йоаким Груев – учител и книжовник, определя  насоката на празника като училищен. Той отправя покана към всички училища по българските земи за тържественото му честване. Примерът на пловдивчани е последван от учителите и учениците от Стара Загора, Сопот, Русе, Свищов и Копривщица. Постепенно 11 май от чисто училищен празник се превръща в общонароден, като израз на нарасналото национално самосъзнание, символ на престижа на българското училище. Неговата цел е не само да прослави буквите, а да служи като мощен инструмент за еманципация от гръцката патриаршия и чуждото владичество. Той доказва правото на българите да имат своя културна автономия.

През 1892 г. изтъкнатият писател и общественик Стоян Михайловски създава химн в прослава за делото на Кирил и Методий, а през 1901 г. композиторът Панайот Пипков написва музика към текста. Химнът звучи и днес като израз на непреходните демократични традиции в образованието и възпитанието на младите поколения.

След Освобождението празникът се утвърждава като ден на българското образование и книжовност.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се измества на 24 май. Той се превръща в официален Ден на българската просвета и славянската писменост и започва да обединява учители, ученици, учени и творци около идеята, че духовността е основа на държавността и напредъка.

В по-ново време 24 май придобива още по-широк смисъл. Той напомня за приноса на България в разпространението на писмеността. Празник, който прославя училището, културата, знанието и духовната памет на народа.

На 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел ІІ отрежда заслужено място на Светите братя в историята на християнската цивилизация, като ги обявява за небесни съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт.

След 1990 г. празникът се затвърждава като официален държавен, а от 2021 г. официалното му име е „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

Свързани статии:

Писателят Стефан Цанев в Студио „Аз-буки“: 24 май е единственото събитие, което ни обединява като народ (ВИДЕО) България отбелязва 24 май (галерия) Приветствие на министър Красимир Вълчев по случай 24 май Първата българска азбука – част от съвършения езиков алгоритъм