Бъдещето на образованието

Ако не проектирате бъдещето, някой или нещо друго ще го проектира вместо вас.“ С тези думи на Едуард де Боно министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков се обърна към учителите и участниците в Националната конференция с международно участие „Умения за иновации в образованието“, организирана в София от Центъра за творческо обучение.

Проф. Цоков подчерта, че образованието на XXI век вече е насочено към изграждането на умения, нагласи и компетентности, а не толкова към трупането на обем от знания. Затова следва да е ориентирано към личностното развитие на децата – към откриването на силните им страни. По думите му, все повече иновации в българските училища се развиват на базата на концепцията на Световния икономически форум за образованието, в основата на която е социално-емоционалното учене чрез технологии. Според нея учениците трябва да развиват основна базова грамотност – езикова, математическа, по информационни технологии, научна, финансова, културна и гражданска, но и качества на характера като любознателност, инициативност, лидерство, както и умения за критично мислене, общуване, сътрудничество и др.

„Учене чрез правене, съвместно преподаване на учителите, проектно базирано обучение – тези иновации трансформират класно-урочната система, включително и учебното съдържание по посока интердисциплинарност. Важни са и промените, свързани с формиращото оценяване и проследяване на успехите на ученици“, посочи той. По думите му за учебната 2023/2024 г. 548 български училища са със статут на иновативни, като основното предизвикателство пред българската образователна система е тези тенденции да се мултиплицират и да станат традиция. „Време е за оценка и надграждане на добре работещите решения и изолиране на тези, които не доведоха до очакваните резултати“, обясни министър Цоков.

„Повечето образователни системи са изправени пред подобни предизвикателства – заради това, че не знаем какво ще се случи и как да обучаваме децата така, че да имат най-висока мотивация да учат и да са подготвени за бъдещето по най-добрия начин“, коментира Сорен Томсен – ръководител на отдел за въздействие на програмите LEGO Education. Пo думите му, промените по принцип са трудни, но единственото, в което сме сигурни, е, че промяната ще бъде постоянна.
А най-добрият начин за повишаване резултатите на учениците според него е игровият подход. Защото, когато на децата се постави определена задача или проблем и бъдат оставени да го изследват с малко насоки от учителите, те развиват своята креативност и умения.

„Важно е по време на игра те да са активни, да имат право на опит и грешка. Поставената задача да е смислена за тях и да има връзка с реалността. Да има социален аспект, тоест да работят заедно, както и да изпитват удоволствие. Игровите умения са уменията на XXI век, те помагат и на академичните умения“, посочи още Томсен. И цитира проучване сред над 2000 ученици, според което игровият подход помага както за повишаването на оценките по физика, биология, химия и др., така и на социално-емоционалната компетентност и на благополучието на децата, тъй като те чувстват, че могат да контролират собственото си обучение. Относно оценяването експертът препоръчва да дадем и на децата възможност да измерват успеха си – тогава те стават по-мотивирани и концентрирани.

„Докато вървим към радикално различно бъдеще, каква трябва да бъде ролята на образованието и как трябва да изглежда то?“ – на този въпрос се опитва да отговори и докладът на „Гугъл“ за бъдещето на образованието, представен от Светлана Михайлова, образователен експерт от Центъра за творческо обучение. В първата му част експертите поставят акцент върху подготовката за новото бъдеще.
В нея се отчита, че светът е изправен пред тотално нов набор от предизвикателства – всичко е ново и важи за всички, че са нужни съвсем различни умения от преди и че се налага адаптиране дори на концепцията за учене през целия живот по посока на всякакво учене, не само в училище или университет. Във втората част се обръща внимание на изкуствения интелект, който според изследователите може да се превърне в пътя, по който образованието може да се персонализира. А третата се фокусира върху преосмислянето на училищната система и създаването на нова учебна среда.

„Акцентът на ученето трябва да е върху развитието на човешки същества, които са силни и устойчиви за живота, които имат фундаментални и мисловния умения, пред които чисто академичните знания трябва да отстъпят“, посочи още Михайлова. По думите ѝ, „образованието е лично, но ученето е социално“. Затова и учениците трябва се научат да си сътрудничат, докато заедно решават даден глобален проблем. Според изследователите учителите трябва да бъдат „изстреляни“ на по-високо ниво и от „пазители на знанието“ да се превърнат в „хореографи на ученето“. До 2030 г. в света ще има нужда от 60 млн. нови учители, но тях няма да ги има, цитира тя прогнози на ЮНЕСКО.

„44% от учениците с увреждания в България не завършват гимназия. Затова образованието трябва да е достъпно за всяко дете“, посочи и Крис Блайней от „Гугъл“. По думите му, технологиите не са панацея, но са една от възможностите, които могат да подобрят достъпа. Той даде пример с хромбуците и тяхното оборудване, което превръща текста в реч, което е много полезно за децата със слухови проблеми.
„Качественото образование е това, в което всяко дете се чувства добре дошло на училище. Всички имаме специални потребности. Децата със специални потребности просто имат нужда от допълнителна подкрепа“, коментира и Мария Янкова-Младенова – директор „Образование“ в УНИЦЕФ. По думите ѝ, нужно е повече да включваме децата в процесите по вземане на решения за образованието им, защото те знаят най-добре какво искат и каква е ситуацията в училището им.

„Тук сме около 400 души, всеки с поне по 10 г. опит. Това са 4000 години педагогически опит. Но нека да не го пазим за себе си. Ако споделим този опит с колегите си, ще успяваме по-лесно и ще се справяме с всички предизвикателства“, коментира Петя Йосифова – директор на 48. ДГ „Братя Грим“ в столицата на дискусия как да развиваме уменията на учителите. По думите ѝ, не са нужни нито специални национални програми, нито залагане на обучения в длъжностните характеристики на учителите, а просто сърце да се споделя наученото. Важно според нея е и даването на свобода на учителя всеки ден да работи по начин, който той смята за ефективен. „Понякога не можем да работим по план, трябва да сменяме дейности в реално време. Но при ясни цели, мотивиран екип и лидер на мястото си нещата се случват независимо от нас“, заяви тя.

„Това е моята болка – че никой не желае да споделя нищо. При първото ми обучение като „Гугъл“ трейнър успях да намеря само 30 споделени урока от наши колеги“, посочи и Биляна Илиева – зам.-директор на Средното училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе. Според нея изискванията пред учителите стават изключително високи – те трябва да са и професионалисти по предмета, да имат екологично и гражданско образование, да познават особеностите на децата със специални потребности, да познават дигиталните технологии, да могат да развиват глобални въпроси и т.н.

„Няма откъде другаде да се научат учителите, ако не си споделят.
И държавата обаче трябва да помогне в този процес“, посочи тя. Илиева даде и любопитна рецепта за развитие на уменията на учителите. „Станете иновативно училище като нас. И преди да станем иновативно училище, пак работехме иновативно. Но сега станахме по-отговорни. Голяма борба се водеше, за да се променят нагласите в преподаването“, казва тя по повод метода 1:1 в тяхното училище, чрез който всеки ученик учи чрез свое устройство. „30% от учителите ни са били на квалификации по света по „Еразъм+“. Оттам се връщат по-мотивирани.“

„Естеството на живота ни е друго. Вече не можем да продължим по начина, валиден в друг свят, подчинен на икономиката на поточната линия. Трябва да се учим всякак, но най-добре се учим чрез другите“, коментира и Петя Петрова, началник на РУО – Бургас. Според нея е важно за учителите да бъдат създадени пространства, в които те да общуват и заедно да търсят решения на новите предизвикателства. Тя даде пример със срещите със заместник-директори, които тя организира в Регионалното управление на образованието и по време на които се обсъждат решения за най-различни казуси от практиката. Това дава възможност да се допиташ до много хора, да видиш, че има много възможности за реакции. „Форматът далеч надхвърли очакванията ми, промени се дори начинът ни на работа“, заяви тя. Петрова си пожела учителите да са дръзки, смели във всеки експеримент и да са спокойни, ако не знаят веднага всички отговори, или пък не се окажат прави в нещо.

„Функцията share (сподели) на компютъра ми е най-любима“, посочи и Деян Янев – директор на ЕГ „Проф. д-р „Асен Златаров“ в Хасково и съветник на просветния министър. Той разказа как преди 22 г., като експерт в РУО – Хасково, е участвал в разработване на програма за развиване на критичното мислене.
„Въпросите на PISA проверяват именно критичното мислене.

22 години по-късно трябва отново да се върнем в същата посока“, заяви той. Според него главното, което трябва да се промени, е разбирането за учителските квалификации. „1,2% от бюджетите на училищата са за квалификация. Това са 75 млн. лв. на година. А никой не проверява обратния ефект и доколко са развити компетентностите на учителите след обученията“, коментира Янев. По думите му, лесно е да обучиш някого в дигитални умения и техники за проектно базирано обучение, но е трудно да го убедиш, че трябва да се квалифицира постоянно, всеки ден. „Мисленето трябва да се промени, трябва да мислим не за съдържанието, а за начина – как да се направи нещо по-добре, и да го измислим по най-добрия начин за децата“, смята той. Според него е важно учителите да откриват смисъл в това, което правят, и да се чувстват ценни. „Ако това се постигне и те ходят с удоволствие на работа, тогава и учениците ще ходят с удоволствие на училище“, казва той.

„Много български учители инвестират сами в подобряване на професионалните и дигиталните си умения през уикенда. В Белгия не мога да постигна такова нещо“, коментира Олаф Адами, основател на Fourcast for Education – Белгия, организираща обучения за учители. По думите му, учителите в Белгия имат 2 – 3 дни в годината, в които се събират и развиват педагогическите и дигиталните си умения. „Имаме и курсове за сертификати, както и дългосрочни програми за квалификация и подобряване на цифровите умения“, посочи той. По думите му, краткосрочните обучения нямат ефект, затова е по-добре те да са дългосрочни и устойчиви. „Насърчавайте културата на ученето, така учителите сами ще поемат по пътя на собственото си развитие. Важно е ръководството да осигури време и пространство за обучения, но не в учебното време“, препоръча той.

„Дигиталните умения на учителите ни бяха на кота нула. Но след обучения от „ИКТ Клъстер Варна“, които помогнаха и на учителите, и на учениците ни, спечелихме пето място на състезание по роботика в Горна Оряховица след учениците от Банско и Разлог, които от доста по-отдавна се занимават с информационни технологии“, посочи Ферхан Хасан – директор на Обединено училище „Христо Ботев“ в с. Цонево, Варненско. По думите му, децата навсякъде имат мечти и това, което трябва да се направи, е да им се позволи „да мечтаят и отвъд хоризонта на мечтите си“.