Джаз певецът Васил Петров: Талантът е водещ в музиката, но без трудолюбие не става

*Снимки – БТА и Международен джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“*

Васил Петров е един от най-известните и влиятелни джаз и поп изпълнители в България. Притежава красив глас и изискан музикален вкус, съчетани с прецизна вокална техника и артистично присъствие.

Българският Франк Синатра е роден в семейство на математичка и геодезист, а музикалния си талант наследява от дядо си, който е основател на хор „Кавал“.

Възпитаник е на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, която завършва в класа на известния композитор и педагог Ангел Заберски-баща през 1991 г.

Изпълнителят с най-кадифения глас само година след като завършва Консерваторията, вече е най-продаваният изпълнител в България. Музикантът затвърждава тази си позиция и през 1994 г., когато отново е певецът с най-тиражирани албуми у нас.

Васил Петров има различни музикални проекти – от джаз и поп стандарти до симфонични, като създава и авторска музика. Има редица записи и изяви в Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Досега е издал общо 14 албума, последният от които е Love Songs vol. 1. Емблематичен за него става албумът „Другият“, едноименната песен от който му става визитна картичка. Васил Петров издава с успех още „Васил Петров пее Гершуин“, „VASSIL”, „My Favourite songs“, „Люлчени песни“, „Vassil Petrov – Jazz & Blues“… Талантливият певец е носител на няколко награди от „Златният Орфей“, а през 2014 г. получава „Златно перо“ – за изключителен принос към българската култура и изкуство.

За пътя си досега и учителите, за таланта като дар свише и усилията, без които музиката не може да бъде родена, певецът и композитор Васил Петров пред читателите на в. „Аз-буки“.

– Г-н Петров, кои бяха Вашите най-големи вдъхновители, хората, които Ви въведоха в света на музиката?

– Тук, в България, бяха Захари Петров и Вили Казасян. Царство им небесно! Захари Петров имаше една от най-големите колекции с джазови албуми. За първи път при него започнах да слушам инструментален джаз.
С Вили Казасян и Биг бенда на Българското национално радио започнахме да работим още в началото на 90-те години и продължаваме и до днес. След Вили Казасян диригент беше Янко Миладинов, а след като се пенсионира, щафетата пое Антони Дончев. Така че не съм спрял да работя, а плюс това нямаме много оркестри в България. Но мога да откроя биг бендовете на Пловдив и Благоевград, както и военните оркестри. Военният оркестър на Стара Загора звучи като биг бенд и е много добър. Както и други духови оркестри, като русенския.

Сред вдъхновителите в музиката мога да посоча изпълнители като Ал Жиро, Тони Бенет и Франк Синатра, разбира се. Това са хора, които определено са оказали силно влияние върху мен, в начина на фразиране и въобще в усещането ми за музиката.

– Кои са Вашите учители, които са оставили най ярка следа в развитието Ви?

– Мога да посоча Ангел Заберски-старши. Преди това бях започнал при Борис Стаменов, а след това при Заберски-старши продължих да уча общо шест години в Академията. Той ме научи на професионализъм. Разбира се, съм срещал и други педагози, но основно при него. Той съумя да извади гласа ми, запозна ме професионално със света на музиката и професията. При него научих А и Б на занаята, научих се да дишам, да имам правилна опора при пеенето и останалата техническа част на професията ми.

– Тази година се навършват 30 години на сцената. Направихте ли си равносметка за пътя досега?

– Плюс-минус са вече 30 години. Но все още не съм на този етап да правя равносметка. Просто една хубава година, която ми дава повод да представя най-доброто от себе си, самостоятелните проекти, които ми предстоят, и турнето „The Best of“ след фестивалите, което започва от Варна и ще бъде в градове в цялата страна. Мащабно турне с много хитове, филмова музика и джаз, най-доброто от мен за тези 30 години. В програмата на концертите са любимите ми песни от различни албуми, като за първи път има и поредица от латино теми, както и познатите и обичани мои песни, но в напълно нови аранжименти.
Специален гост в програмата е цигуларката с многобройни награди от международни конкурси Зорница Иларионова. Тя партнира в няколко песни и представя класически и филмови теми, отличени с награди „Оскар“. Както и мащабна оркестрация с джаз нюанси заедно с Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов.

– Защо избрахте България като път за развитие, а не чужбина?

– Аз не съм си затварял вратата за чужбина, нито за България. Не съм избирал, просто така се стекоха обстоятелствата в живота ми досега. Гражданин съм на света, въпреки че обичам най-много родината си. Имам много участия в България, но и в чужбина – в Европа и извън нея. Еднакво лесно се работи навсякъде, когато професионализмът е на ниво и има класа, когато партньорите ти имат отношение.

– Изпълнявате много хитове на английски език, но и на испански. На кой език се пее по-трудно?

– Нямам проблем и с двата езика, даже се консултирах и ми казаха, че звуча автентично на испански. Преди време, когато записвах „Besame mucho“, с испанския ми помагаше Йорданка Христова. Беше в студиото с мен и ми даде много хубави съвети.

– В Боровец открихте третото издание на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ с Биг бенда на БНР и Валерия Стоянова, която е едва на 16 години, но вече композира, аранжира музика, пее прекрасно и е първа по успех във випуска си в Националното музикално училище, където учи класическо пиано. Как я открихте за голямата сцена?

– Забелязахме я на един конкурс, направи ми силно впечатление. Беше много малка, едва на 9 години. Направихме прослушване и я включихме да участва в моя спектакъл „Sinatra: Vegas“ в Зала 1 на НДК през 2017 г., където пя с мен в дует. През следващата година отново участва във второто издание на спектакъла.
Освен като певица се развива много добре и като пианистка. В артистичните изяви на Валерия попадат записите на две авторски композиции, както и кавър версии на различни песни, сред които „Бохемска рапсодия“ на Queen.
Имаме много млади добри изпълнители. Както се казва, шило в торба не стои – който има талант, намира попрището си. И има шанс да попаднат на хора, които да им помогнат да стъпят на краката си и да се развият в правилната посока. Всеки продуцент или компания има полза да работи с такива артисти.

*Българският Франк Синатра и младата певица Валерия Стоянова*

– Талантът или усилията в музиката са по-важни за изграждането на един изпълнител?

– Без талант нищо не става. Колкото и усилия да влагаш, ако не си докоснат свише, няма как да стане нищо дори и 25 часа в денонощието да работиш. Въпреки че трудолюбието, от друга страна, подкрепя таланта. В своето ежедневие отделям време съобразно ангажиментите си за репетиции колкото е необходимо. Изградил съм свой стереотип, по който разучавам репертоара с песните.

– Какво послание бихте отправили към колегите си, които сега пробиват на сцената?

– Да следват порива на таланта си, да разберат за какво са предназначени. Много е важно човек навреме да разбере какво трябва да прави със себе си, как да се развива в попрището си. Както пише в свещеното писание Библията, че талантите не трябва да се заравят в земята. Трябва да се използват и да се развиват. Тоест дарбите, които имат, трябва да ги превръщат в таланти и да търсят закъде точно са предназначени. Във всяко нещо е необходимо и чувство за мярка и всъщност за това помага и талантът.