Златният триъгълник на просперитета

Образованието, науката, бизнесът – това е триъгълникът, който в симбиоза може да донесе на държавата икономически и социален просперитет.

. Около тази пресечна точка се обединяват мненията, изказани на общественото обсъждане на проекта за обновяване на Националната стратегия за научни изследвания – „По-добра наука за по-добра България 2025 г. Визия за развитието на научни изследвания в подкрепа на обществото и икономиката“. Документът е съпроводен с Оперативен план за изпълнение, с индикативно разпределение на инвестициите и с анализ на състоянието на научната система. В обсъждането взеха участие учени от БАН и от университети, представители на работодателските организации и международните търговски камари. „С обновената стратегия целим да се изгради ефективно партньорство между научните организации, университетите и бизнеса, което да създава висока добавена стойност за икономиката“, коментира вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева. Според нея участието на бизнеса в научно-образователния процес е предпоставка за създаването на нова генерация изследователи и предприемачи, както и за привличането на повече инвестиции. „Балансираното участие на различните партньори, както и активната роля на бизнеса в научния процес, генерира нови знания, води до създаването на иновативни продукти и подобрява състоянието на икономиката. Научното обслужване и участие в усвояването или създаването на нови технологии в индустрията е необходимо за гарантиране на интелигентен, устойчив растеж с по-ефективно използване на ресурсите“, категорична е министър Кунева. У нас иновациите формират все още малка част от добавената стойност на българската промишленост – около 26% при средни стойности за ЕС 45%. От друга страна, характерни за българската икономика са малките и средните предприятия. Затова усилията трябва да се насочат именно към тях, като им се осигури стартов капитал и подходяща среда, за да бъдат пазарно устойчиви.

Четете повече в бр. 24, 16 – 22 юни 2016 г.