Проф. д-р инж. Сеня Терзиева – ректор на Химикотехнологичния и металургич Когато мислиш за утрешния ден, по-лесно се справяш с предизвикателствата на днешнияен университет:

Специалистите по инженерна химия, биотехнологии и материалознание решават екологични проблеми, създават продукти, които подобряват качеството на живота, и работят по технологични решения за нисковъглеродна индустрия и кръгова икономика

Интервюто взе Татяна ДИКОВА

Г-жо Ректор, в три професионални направления ръководеният от Вас университет е водещ според „Рейтинговата система 2020“. Кои са те?
– Химикотехнологичният и металургичен университет традиционно води в три професионални направления от общо 6 – „Химични технологии“, „Металургия“ и „Материали и материалознание“. Останалите 3 направления, в които имаме бакалавърски и магистърски програми – „Електротехника, електроника, автоматика“, „Общо инженерство“ и „Биотехнологии“, сме на второ място.
Естествено е, че един университет не може да бъде първи във всички професионални направления, в които обучава. Градивната конкуренция между висшите училища, която Рейтинговата система ни дава, е възможност да се ориентираме в кои от дейностите сме постигнали добри резултати и в кои има още какво да се желае и да се учим от конкурентите. Данните от Рейтинговата система са реален измервател на качество и вече неколкократно ни помагат при представяне сред партньорските университети извън страната.
За щастие всички университети, които обучават студенти в инженерните науки, се опитват да поддържат максимално висок стандарт както в образователната, така и в научната дейност. Това ни помага да вървим напред. Сътрудничеството с университети, което имаме от самото ни създаване досега, разширяваме на базата на нови специалности, които са гранични, а това се изисква от бизнеса и от развитието на технологиите. Сътрудничеството още повече ни помага да се срещнем с широката колегия и всички заедно да постигнем по-добри резултати.

– Напоследък често говорим за висши училища, които са „обрасли“ с неспецифични професионални направления. Може ли да се каже това за ХТМУ?
– Никога не сме имали в стратегическите си цели и не сме правили и опити за оцеляване на базата на разкриване на специалности в неспецифични за нас професионални направления.
Университетът е създаден, за да подготвя кадри за няколко сфери на индустрията и научно да ги обслужва. Единственото, което сме развивали, са нови специалности в отговор на динамиката на технологиите и съвременното развитие на индустрията. Но само и единствено в рамките на професионалните направления, за които сме създадени и в които сме силни. Било ни е много трудно през последните двайсетина години, но не си позволихме да престъпим границата.
Вярно е, че някои висши училища си го позволиха и това не е било нелогично, съобразявали са се с регионални фактори, с развитието на бизнеса в региона и т.н. За щастие, индустрията, с която сме пряко свързани, никога не е изпадала в сериозен колапс и това също ни държи здраво стъпили на земята.

– Проекти на няколко документа, предопределящи развитието на висшето образование и на системата, са качени на сайта на МОН за обществено обсъждане. Те засягат и бъдещето на академичната общност, непрекъснатото „захранване“ с млади кадри. Ще получат ли асистентите в ХТМУ предвиденото увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г.?
– Идеята се коментира много отдавна и държеше академичните ръководства в „кондиция“, т.е. да мислят по този въпрос. Даде ни се време да преструктурираме академичните състави, административния персонал, да направим преглед на специалностите и на това как са разпределени часовете и какво ни струва обучението.
Пролетта и лятото на т.г. дискусиите продължиха между Министерството на образованието и науката и Съвета на ректорите. Стигнахме до консенсусни решения за развитието на системата за висше образование. Ключовото за мен решение, като ректор на университет, в който заплатите, известно е, че не са от най-добрите, е увеличаване на минималната заплата на асистентите. Когато дискутирахме на какво да стъпи ректорската заплата като надбавка на възнаграждението за академична длъжност, бях сред хората, които настояваха тя да бъде обвързана със заплатата на асистента. Това би било знаково за институцията, която иска да мотивира младия човек с магистърска степен да избере академична кариера.
Получихме ориентировъчен проектобюджет и това, което виждаме като числа, специално за нашия университет, ще ни позволи да въведем новите минимални заплати за всички академични длъжности. Повече от година работим върху структурни решения, свързани със състава. Това ни помага да се справим с поредното предизвикателство. Ще ни позволи да направим необходимия подбор на млади хора и така да подсигурим бъдещето на Университета.

– В този контекст, каква политика води ХТМУ за развитие на академичния състав?
– Посоката е ясна – подмладяване. Факт е, че в нашия университет от няколко години последователно имаме систематично обявяване на конкурси за всички академични длъжности. Кандидатите са добри и успешно се справят както в конкурсите за главни асистенти, така и в конкурсите за доценти и професори.
Добрите резултати в академичното развитие на младите хора са свързани с активната им работа по проекти и решаване на професионални задачи, които поставя бизнесът. Още по време на следването дипломантите работят върху конкретни задачи на индустрията и това понякога е ключово за ориентирането им към изследователска дейност.
Примерите от изминалата година са твърде показателни. На конкурсите за професори се явиха хора на възраст, доскоро непривична за тази академична длъжност. Последният колега, който стана професор на нашия университет, е на 43 години. Средната възраст на хората, които успяха да се справят с конкурсите за доцентури, и то при новите условия, е около 40 – 45 години. Имаме случаи и на по-млади колеги. Това ни дава основание да смятаме, че политиките, водени през последните няколко мандата на управление, са правилни. База е, на която стъпваме, за да продължим и в бъдеще да се грижим за обновяване на академичния състав плавно, без напрежение.
По различен начин стои въпросът с асистентите. Заплатите им са по-ниски от тези на учителите. Решението, взето заедно с МОН и синдикатите за стартова заплата от 1300 лв., действително ще работи за качествен подбор на кадри за асистентските места. И преди сме се справяли, но ставаше все по-трудно и по-трудно. В края на лятото и началото на септември например няколко асистенти, на които се радвахме, че са избрали ХТМУ и остават при нас, напуснаха. Надявам се новите условия да прекъснат тази тенденция.

– Един от основните призиви днес е – ако искате висшите ни училища да бъдат силни и разпознаваеми, те трябва да бъдат в мрежи – национални и европейски. Намери ли своето място в тези мрежи ХТМУ?
– Близо 30 години нашият университет обучава в две специалности, които са разработени съвместно с университети в Германия и във Франция. С Германия издаваме двойни дипломи, а във Франция сме акредитирали специалността „Химично и биохимично инженерство“ на национално ниво. Поредната акредитация отново е за 6 години, което говори за това, че се справяме повече от много добре.
През всичките тези години наличието на съвместни програми с европейски университети направи ХТМУ разпознаваем в Европа.
А стандартът в тези специалности, твърдя, надхвърля националния, конкурирайки се с университети от Германия и Франция в инженерните науки, и то от самото начало на 90-те години на миналия век. Дължим го на това, че академичният състав на ХТМУ винаги е имал много силни научни контакти с изследователи от европейски страни. Това позволи много бързо да се създадат програмите, в които обучението е на немски и френски, преподаватели са учени от трите държави, а нивото на подготовка на бъдещите инженери е с немско и френско качество.
С други думи, имаме опита да сме част от Европейското образователно пространство.
Що се отнася до европейските мрежи, на проекта, с който участвах-
ме не достигна много малко, за да бъде класиран. Надявам се в новата конкурсна сесия да се случи.
Но това не означава, че оставаме извън европейската университетска мрежа. В момента имаме договор с Франция за обучение в докторска степен. Кандидатите се явяват там и тук, научните ръководители са от двете държави, а защитата е пред научно жури отново от двете държави. Скоро предстои такава защита пред съвместно жури във видеоконферентна връзка. Това доказва, че сме част от Европейското образователно пространство. Убедена съм, че ще станем част и от европейските мрежи, създаващи се по проекта „Европейски университети“.

– Партньорството университет – средни училища е другата актуална тема, произтичаща от промените в Закона за висше образование. Как Университетът се вписва в тази схема?
– Връзката ни със средните училища, и най-вече с професионалните гимназии е традиционно силна. Още преди промените подготовката на кадри със средно специално образование в някогашните техникуми бе много силна и се реализираше в широк спектър от специалности в областта на химичните технологии, металургията, текстила и т.н. В техникумите преподаваха инженери, завършили нашия университет. Учебните планове и програми също се изработваха с наша подкрепа.
Веднага след промените голяма част от професионалните гимназии изпаднаха в трудна ситуация. Не се радваха на интерес от страна на младите хора. Някои гимназии бяха ликвидирани. И пред нас застана нелеката задача – да възстановим професионалните паралелки в различни населени места. Там, където професионалните гимназии се опитват да отговорят на изискванията на добре работещи предприятия. Възстановяваме ги по схемата предприятие – средно училище – висше училище. Така създадохме паралелки по полимери, по цветна металургия, по целулоза и хартия. Помагаме в разработването на учебни планове и програми, методически подпомагаме лабораторни практикуми. Водим при нас практически занимания с учениците. Ако изключим втория срок на миналата година, традиционно в нашите зали и лаборатории ще видите ученици от немалко професионални гимназии.
Много сериозно работим с тях и няма да престанем да работим, защото захранваме индустрия, която има нужда и от кадри със средно специално образование, и от такива с университетска подготовка. Това е обща мисия на средното и на вис-
шето образование.
Дори в програмата за управление, която сключих като договор с министър Красимир Вълчев, е заложено да поддържаме връзката средно – висше образование.

– ХТМУ е пример и за инженерен университет с тесни връзки и с езиковите гимназии.
– Да избереш да учиш инженерство, означава да имаш много сериозна фундаментална подготовка в областта на природните науки. Само че последните години в средната образователна степен интересът към природните науки не е особено голям. А учебните планове се промениха по начин, по който в XI и XII клас почти няма обучение по природни науки. Това няма как да създаде увереност у учениците да учат инженерство, особено ако то е в областта на химията и биологията. Тези, които отрано са се ориентирали към възможността да учат разширено двата предмета, обикновено планират бъдещето си, свързано с медицината.
За щастие, тази година нашият прием показа, че и при нас дойдоха млади хора с отлични оценки по химия и биология. Много голям процент от кандидатите ни влязоха с оценки от държавните зрелостни изпити над 5,80, мотивирани и от допълнителните стипендии, които даде МОН. Този факт подсказва, че политиката е правилна.
Но да се върна на въпроса ви. Това, което правим за комуникация с езиковите гимназии, е продиктувано преди всичко от необходимостта да имаме сериозен подбор за специалностите, които се преподават на чужд език, а студентите се обучават по съвместни учебни планове и програми с европейски инженерни университети. Знаете, че в хуманитарните гимназии, каквито са езиковите, обучението по химия, физика, биология не е застъпено и това изисква сериозна работа за популяризиране на възможностите, които дава нашият университет. Повече от 10 години организираме различни инициативи, които да срещнат ученици, студенти, представители на бизнеса и да дадат ориентир към инженерно образование. Всяка година провеждаме конкурси за есета, правим семинари по актуална тематика от учебното съдържание по химия, опазване на околната среда, нови материали, биотехнологии, екология и др.
Всяка инициатива с езиковите гимназии се оказа ползотворна и имаме достатъчно кандидат-студенти. Отличен пример тази година е немската специалност „Химично инженерство“, за която имахме възможност да подберем най-добре подготвените и мотивирани млади хора. Привлякохме достатъчно кандидати и за френската специалност „Химично и биохимично инженерство“. Студентите допълнително са мотивирани от факта, че стажовете им ще бъдат в предприятия в съответните държави, че дипломните им работи задължително ще бъдат разработени в партньорските ни университети. Все по-малко от тези специалисти смятат и търсят реализация зад граница. Остават на работа в България в компании с външни инвеститори и поради това чуждоезиковата подготовка е ключова.
За щастие, някои от тях избират да станат учители.

– В защитени професии и такива с очакван недостиг на пазара на труда – във вашия университет има такива, студентите не заплащат такси за обучение. Това промени ли отношението към тези специалности? Станаха ли те по-търсени?
– В целия свят днес има спад на интереса към т.нар. трудни професии, каквито са инженерните. Дълго време думите „химия“ и „химическа промишленост“ се свързваха със замърсяване и отравяне на природата. Действителността е точно обратната. Специалистите по инженерна химия, биотехнологии, материалознание не само не замърсяват природата с дейността си, а решават екологични проблеми, създават продукти, които подобряват качеството на живота, и работят по технологични решения за нисковъглеродна индустрия и кръгова икономика.
Но тази година, още в началото на кандидатстудентската кампания бе анонсирано, че студентите в професионалните направления „Химични технологии“ и „Материали и материалознание“ ще бъдат освободени от такси. Решението бе взето в момента, в който вече се подаваха документите. Ефектът от това държавническо решение бе мигновен. През лятото отправихме молба към МОН да бъде включена и „Металургия“ като защитена специалност. Тя е уникална и никъде другаде в България не се изучава, защото ресурсното осигуряване на обучението е много сериозно и изисква огромни инвестиции. Колкото и трудно да ни е било да го поддържаме, ние го правим, защото това е нашата мисия. Никога няма да спрем да работим и да инвестираме в обучението на инженери металурзи. В началото на академичната година излезе и допълнението на ПМС №64, с което студентите металурзи в ОКС „бакалавър“ също бяха освободени от такси.
Питате за ефекта. Запълнихме веднага местата, дори стигнахме до ситуация, в която поискахме увеличение на план-приема. На практика се оказа, че в магистърската и в бакалавърската степен не приехме всички желаещи, под черта останаха много хора в професионалните направления „Химични технологии“ и „Материали и материалознание“. Но най-интересното бе, че кандидатите в тези специалности са и с най-висок успех.

– А нови специалности?
– Огромен интерес предизвика новата специалност „Парфюмерия и козметика“ в направление „Химични технологии“. На такъв интерес се радва и другата нова специалност в това направление – „Чиста енергия и устойчиво развитие“, свързана с Европейската зелена сделка. Обучението ѝ е обезпечено с може би най-доброто оборудване благодарение на няколко сериозни научни проекта, изпълнявани през последните години.
Направихме нова специалност и в „Електротехника, електроника и информатика“ – „Инженерна информатика“. Тя ни помогна да изпълним приема и в това направление. Другата нова специалност е „Биоматериали за приложения в медицината“, която се оказа изключително интригуваща за кандидат-студентите. Още на второто класиране всички места за първокурсници бяха заети. Подобна е картината в „Общо инженерство“ и в „Биотехнологии“. Приемът е изпълнен над 95%.

– Днес говорим за ползата от дуалното обучение и във висшето образование. Има ли място то в ХТМУ?
– Всичко ново, когато за първи път започне да се дискутира, обикновено е съпътствано от съмнения и съпротива. Но, слава богу, академичните институции са институции на традициите и това им позволява да запазят всичко ценно. Това, че пазим традицията, съвсем не означава, че не сме готови да се променяме. Колкото повече работим и търсим решения на проблемите на обучението днес, стигаме и до въпроса какво е мястото на новите форми.
Ако погледнем на дуалното обучение като нова организация на образователния процес, то може да ни отговори на много въпроси. Специално в ХТМУ има голям интерес към задочното обучение. Продиктуван е от естествени фактори. Големите индустриални предприятия дават работа на стотици хора в различни региони на страната. Част от тях в даден момент се замислят за своето професионално и кариерно израстване, а следователно и за заплащането. Това минава през висшето образование. Организирането на обучението им в момента върви в стандартната задочна форма. Само че за голяма част от тях опитът е налице. Например познават инструменталния метод за лабораторен анализ, притежават експертиза, умения, които бихме могли да оценим и валидираме. Затова е добре да имаме възможност да създаваме дуални програми, да разработим ефективни образователни курсове, в които да дадем възможност на хората да надграждат знанията и опита, които имат. В България има индустриални предприятия, които са на изключително технологично ниво. Пример за това са предприятията в областта на цветната металургия. Те са най-добрите в световен мащаб.
Проблемите пред дуалното образование в университетската степен, обаче ще са много. Например как ще върви комуникацията? Трябва да се изчистят нормативно и въпросите, свързани с партньорство с предприятията, които ще трябва да отговорят на изискване на системите за качество на висшето училище, тъй като в тях ще се извършват определени компоненти от образователния процес. Не на последно място ще стои въпросът с финансирането.

– Не „парите следват студента“, а „парите следват качеството на образование и научната дейност“. Ще бъде ли ХТМУ част от семейството на изследователските университети?
– Не е редно аз да го казвам, защото оценката е външна и е над ниво университет. Но съм убедена, че ХТМУ ще попадне в тази група. Това личи от оценките, дадени ни за научна дейност. Изразява се чрез средствата, които получаваме в подкрепа на младите учени по Националната програма „Млади учени и постдокторанти“, по интензивността на научната и публикационната дейност – от години поддържаме едно и също ниво на база преподаватели, независимо че са налице смяна на поколенията и развитие на изследователи в нови научни области.

– Не е далече бъдещето, в което хората ще сменят не работни места, а професии. Как се променя Университетът, за да подготви днешните специалисти за утрешните предизвикателства?
– Ще се върна на традициите. Образователните институции са едни от най-трудно променящите се. Но се наложи да оптимизираме броя на образователните програми, да оптимизираме и тяхното съдържание. От тази академична година имаме напълно обновени специалности. Намалихме с 10% часа аудиторната заетост във всяка бакалавърска програма. Това доведе до преструктуриране на всички дисциплини с цел развиване на новите ключови и преносими умения. Да предлагаме образование, което да направи нашите випускници годни да се справят с широк кръг задачи и да могат да се справят в професии, които днес все още не познаваме.
Не бе лесно на колегите да се разделят с част от съдържанието на дисциплините си, да се фокусират върху тематика, която да е насочена към базисни знания, ключови компетентности, към онези знания в сферата на технологиите, които могат лесно да се трансферират в по-широк спектър от професионални изяви. Разбира се, в основата остават развитието на умения за решаване на творчески технологични задачи, дигитализацията, компютърната обработка на данни, чуждоезикови умения в специфична професионална сфера и др.
Но когато мислиш за утрешния ден, по-лесно се справяш с предизвикателствата на днешния.

Свързани статии:

Гражданите не питат коя институция за какво отговаря Пазим наследството на нацията Лекторът трябва да е визионер Проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова, ректор на ХТМУ: Фокусът ни днес е върху зелените технологии