90 000 деца в изяви по интереси

Достъп до още национални програми искат директорите на центровете за подкрепа за личностно развитие

Артинсталация „Вратата“ изработват представители на ЦПЛР „Пейо Радев Гарвалов“ в Чирпан за седмия Фестивал на лавандулата, който се проведе в чирпанското село Средно градище в края на юни

До две седмици ще бъде готов Националният календар за изяви по интереси за учебната 2021/2022 г.
и ще бъде внесен за одобрение в Министерството на образованието и науката. Това стана ясно по време на Националното съвещание на директорите на центровете за подкрепа за личностно развитие. То се проведе от 30 юни до 3 юли в Поморие и в него участваха близо 80 директори на центрове от цяла България.
Над 38 000 са участниците в организираните от ЦПЛР конкурси, състезания и прояви, включени в Националния календар за изяви по интереси за учебната 2020/2021 г.
Това са данни от междинния отчет, които представи директорът на Националния дворец на децата Татяна Досева. Тя уточни, че не всички прояви от него са реализирани. Сроковете на някои са удължени заради пандемията. Въпреки това броят на участниците значително надхвърля този, регистриран в междинния отчет през миналата година.
Татяна Досева представи проекта на Националния календар за изяви по интереси за учебната 2021/2022 г. и даде двуседмичен срок на директорите на ЦПЛР за нови предложения за прояви. Всяка година в тях участват общо около 80 – 90 000 деца и ученици.
Директорите обсъдиха и програмата за мерките за закрила на деца с изявени дарби. Сред основните дискутирани теми са и промените в нормативните документи на центровете за подкрепа за личностно развитие и задължителната документация, която попълват.
45 центъра за подкрепа за личностно развитие са кандидатствали по НП „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центрове за подкрепа за личностно развитие“ на МОН през миналата година, а през тази броят им е 21, информира Анелия Томова – главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ на МОН. Центровете са кандидатствали и са получили финансиране за създаване на специализирани кабинети в областта на науките и технологиите, изобразителното и приложното изкуство, танците и музиката. Анелия Томова разясни какви са промените в Националната програма през тази година, как се кандидатства и как се отчитат проектите.
В центъра на дискусиите бяха и въпросите за квалификацията на педагогическия персонал в ЦПЛР.
„В доклада до министъра на образованието и науката за резултатите от националното съвещание на директорите на ЦПЛР ще включим и предложения за предстояща междуинституционална квалификация“, каза Татяна Досева. Тя припомни колко добре е била приета организираната от НДД първа проява за обмяна на опит за педагози, ръководители на клубове и директори, работещи в ЦПЛР в областта на танцовото изкуство. Сред постъпилите предложения за междуинституционална квалификация са тези от ЦПЛР – Варна, за театрално изкуство, от ЦИКО – София, за вокалните групи, от УСШ – Русе, по плуване и други.
„В доклада до МОН ще благодарим за възможността да получаваме финансиране от НП „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центрове за подкрепа за личностно развитие“ на МОН, както и че сме включени в НП „Квалификация“. Но ще поискаме ЦПЛР да имат възможност да кандидатстват и по други програми, като НП „ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование“ – каза Татяна Досева. – За да можем да използваме електронни дневници, трябва да осигурим лаптопи за всички учители, да си обновим техниката. Надяваме се да имаме възможност и за създаването на STEM кабинети.“
Сред предложенията до МОН е и това ЦПЛР да преминат към делегирани бюджети, а само някои от тях при определени условия да останат към общините, както досега.
Тази година МОН за първи път проведе национално състезание по безопасност на движението в две възрастови групи и интересът към него е изключително голям. Затова на срещата бе представена Националната стратегия за движение по пътищата до 2030 г. от д-р Милен Марков – експерт в Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Той каза, че 1,35 млн. души годишно загиват по пътищата в света и катастрофите са основната причина за смъртността при младите хора на възраст от 5 до 29 г.
През последните 10 г. в България броят на жертвите на ПТП е намалял с 36%, но все още страната ни е на опашката в ЕС. Затова предвидените мерки в Стратегията за универсална безопасна мобилност включват обезопасяване на децата в автомобилите и обучението им по БДП от детската градина до XII клас. Децата влияят върху поведението на родителите си, но според Милен Марков ще бъде по-ефективно, ако в някои от проявите от Националния календар за изяви по интереси, свързани с БДП, бъдат включени и родителите.