АБУЧ – възродител и посланик на съвременна България по света*

Днес Асоциацията (качествено нов феномен на организиране на новата българска диаспора в културно-просветни организации по света) има над 250 членове – юридически и физически лица, развиващи дейност на 6 континента: Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия, и е една от най-големите и авторитетни неправителствени български организации, превърнала се в неделима част от българското образование.
Важна роля за обединението на българските училища в чужбина в асоциация изиграха двете последователни кръгли маси, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина. Събирането на представители на новосъздадените български училища зад граница вдъхна увереност сред колегите, че не са сами в стремежа си да създадат училища за децата си, за да ги запазят от бързата асимилация в чужбина. Още през същата 2007-а година се създаде Асоциацията на българските училища в чужбина – АБУЧ, която започна с много ентусиазъм да събира в едно пръснатите по света български нишки, една по една, в пъстра духовна връв с България. Връв, която свързва с българското, която дава вяра и възможност на децата на България за обратен път по нея.
Като не знаеш ДНЕС откъде идваш, как ще разбереш УТРЕ накъде отиваш?
Пътят, извървян от Асоциацията през годините от 2007-а досега, не е дълъг, но през тези 15 години АБУЧ успя да раздвижи цялата образователна система в България, която по принцип е силно консервативна. И ако до 2005-а държавните институции в България не знаеха почти нищо за новосъздадените български училища извън пределите на страната (като изключим държавните), то днес тези училища са стабилна образователна единица – част от системата на българското образование.
Първата конференция на АБУЧ през 2008 г. на тема „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница“ беляза началото. Това бе първото публично признаване на организацията ни. Знаково бе провеждането ѝ в залите на Народното събрание, под патронажа на председателя на 40-ото народно събрание Георги Пирински, както и с участието на Комисията по образованието в парламента и с помощта на Велислава Дърева и Иван Станчов.
Равносметката показва колко мисъл е имало и има в целите и действията на асоциацията ни до днес. Постигнатите от АБУЧ успехи най-добре могат да се изразят не само с непрекъснато увеличаващия се брой на български неделни училища по света – днес надхвърлящ вече 400, пръснати на 6 континента. Всички тези огнища на българщината по света пазят ревниво националното съзнание на децата на България, за да са живи коренът и езикът на народа ни. Само година след създаването на Асоциацията през учебната 2008/2009 г. е въведена финансиращата програма към МОН „Роден език и култура зад граница“, с която за първи път българските училища в чужбина бяха съфинансирани от държавата на проектен принцип.
АБУЧ успя да ангажира българската държава да включи в образователната си политика българските училища в чужбина. Тя призна обучението по български език и литература, история и география на България в чужбина като част от образователната система в България чрез Постановление № 334
на МС, заменено през 2018 г. от Постановление № 90 на МС. Днес около 385 училища са включени в Списъка на лицензираните български училища към МОН или работят по Националната програма „Роден език и култура зад граница“.
Благодарение на усилената работа на АБУЧ само за няколко години е решен проблемът както с липсата на учебни планове за българските училища в чужбина, така и с липсата на учебници и учебни помагала, съобразени със специфичните особености на обучението в чуждоезикова среда. В резултат на плодотворното сътрудничество на АБУЧ с МОН, СУ „Кл. Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Института за български език са разработени нови учебни програми и създадени нови учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, от авторски колективи с участието на преподаватели от българските неделни училища в чужбина. Програмите по български език са съобразени и структурирани така, че почти всяка езикова категория да се представя в два диференцирани модула: модул 1 – „Български език като втори език“, и модул 2
– „Български език“.
Третото по значение постижение е внасянето на Петицията на АБУЧ в Европарламента, чрез която защитихме т.нар. „малки езици“, сред които попада и българският. Петицията беше изключително успешна. С общите усилия на Асоциацията, на много български държавни институции и на българските евродепутати реално стигнахме до най-високото ниво на европейското законодателство. АБУЧ продължава да търси начин да се реализира Препоръката на Съвета на ЕС (министри на образованието) и да бъде превърната в обща за европейските държави по въпроса за оценяването и валидирането на езикови знания и умения.
Към големите постижения на АБУЧ трябва да се спомене и създадената възможност учениците, които се обучават в чужбина, да се явяват на онлайн изпит на ДЕО към СУ „Кл. Охридски“ за ниво на владеене на български език като чужд според Общата европейска езикова рамка (СЕ).
АБУЧ, водена от желанието да се даде възможност на учениците от неделните училища в чужбина да продължат своето образование в България, постави на дневен ред пред МОН, Комисията по образованието и Комисията за българите в чужбина в НС за решаване и въпроса за разширяване на Постановление 103/1993 г. на МС – да се даде предимство и на учениците от неделните училища в чужбина при кандидатстване в българските университети.
Погледът назад има смисъл единствено за да ни даде мъдрост за днешния и утрешния ден.
Една от най-съществените характеристики на АБУЧ е ролята ѝ на ПОСЛАНИК. През всичките години, откакто е създадена Асоциацията, тя винаги е била и е отворена за всяко добронамерено сътрудничество – без значение от партийна принадлежност, без значение от държавни постове. В този аспект АБУЧ дава силно разпознаваем пример за добра съвместна работа между държавните институции и неправителствените организации. И това не е случайно – образованието е един от най-преките начини, чрез които можем да утвърждаваме връзката между българите, независимо къде живеят, и България.
Днес живеем в сложно време на глобална интеграция и за съжаление, българският език става все по-излишен в общуването ни със света. Всички ние добре осъзнаваме горчивата истина, че загуби ли един народ своя език – с него е свършено. Във фокуса на вниманието на общата политика на АБУЧ, като неправителствена организация, е делото ѝ да придобие нов мащаб, като дейността ѝ премине към коопериране както с други подобни организации на национално и световно равнище, така и с образователните институции в държавите, в които работят българските съботно-неделни училища.
Значима е и ролята на Асоциацията на българските училища в чужбина, която сбира тези нишки на красивото ни българско слово, на невероятните ни традиции и обичаи, като създават нова българска духовна територия в съвременния глобален свят и запазват българчетата българи в чужбина в едно. Но тя може да е здрава и полезна само ако се поеме (върже здраво) като първостепенна от държавните институции. В това отношение можем да изразим своето удов-
летворение, че в политиката на държавата настъпи промяна и образованието стана важен приоритет в нея, а това е сигурна инвестиция в бъдещето.
В последните години създаването на условия за завръщане на младите хора и за реализацията им в България се превръща в едно от най-големите предизвикателства, което стои за решаване пред правителството и държавата ни.
За да развиваме политика и за връщане на младите хора в Родината, трябва да се обединят усилията на всички институции българският език да стигне до тях. Затова е нужно да се подготвят успешен модел и условия, с които България да ги посрещне.
Както досега, така и в бъдеще, АБУЧ ще следва своите цели и ще работи неотстъпно за решаването на въпросите, свързани с българското образование зад граница.