ФИЛОСОФИЯ И ФУТУРОЛОГИЯ / PHILOSOPHY AND FUTUROLOGY
Phenomenological Contribution to Anti-Projectional Futurology
[Феноменологичен принос към антипроектната футурология] /
Ivaylo Lazarov / Ивайло Лазаров – p. 295
ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ / POLITICAL PHILOSOPHY
Политическата концепция на Бенедето Кроче
[The Political Concept of Benedetto Croce] /
Борис Манов / Boris Manov – p. 304
ФИЛОСОФИЯ НА МОРАЛА / MORAL PHILOSOPHY
Смисълът на войната в нравствената философия на Владимир Соловьов
[The meaning of love in moral philosophy of Vladimir Solovyov] /
Деян Пенчев / Deyan Penchev – стр. 323
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ / PHILOSOPHY AND RELIGION
Генезис и еволюция на интелигибилното. Абстрахиране, абсолютизиране и декласиране на различните концепции за бога
[Genesis and Evolution of The Intelligible Abstracting, Absolutization and Repudiation of The Different Concepts of God] /
Лидия Кондова / Lidiya Kondova – p. 328
Християнство и метафизика в постмодерната ситуация
[Christianity and Methaphysics in the Postmodern Situation] /
Иван Спиров / Ivan Spirov – стр. 339
ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО / PHILOSOPHY OF EDUCATION
Образованието срещу субкултурата?
[Education Against Subculture?] /
Роберт Леви / Robert Levy – стр. 345
Глокализацията в контекста на глобализма като процес на реализиране на европейските измерения в образованието
[Glocalization in the Context of Globalization as a Process of Realization of The European Dimensions of Education] /
Станислав Пандин /Stanislav Pandin – стр. 353
СТУДЕНТСКИ ОПИТИ / STUDENT’S ESSAY
Идеята на Ксенофан за Единното
[Xenophanes’ Idea about the Unity] /
Станислава Миленкова /Stanislava Milenkova – p. 361
ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS – стр. 378
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 382
PHENOMENOLOGICAL CONTRIBUTION TO ANTI-PROJECTIONAL FUTUROLOGY
Ivaylo Lazarov
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
Abstract. This paper offers a critical and refl exive criterion of anti-projectivity with respect to most of futurological predictions and models for the future. This criterion is based on the author’s understanding that the modality of time, and especially in view of the agony of the big political projects, has long stepped over into the anti-projective epochè – this is the key thesis statement, I would like to open my issue with. It turns out that (according to more than once suggested in my other publications experience of phenomenological genealogy of time) the epochality is signifi cant of time only when transcendentally (i.e. in line with the exigent genealogy of every possible meaning-giving) assumed is the responsibility by a subject for sharing the signifi cance and the social validity of a certain discursive content. But never prior to that is never for the benefi t of history itself, in favour of the non-relative, objective Time. Namely in this sense should be understood the main message of the paper – that the fi eld of history is not ontologically self-suffi cient in a certain absolutely-real sense – precisely because of the myriads of possible articulating interpretations, sneaking stealthily through the facts. In such a sense, we need a novel, critical methodology as to the interpretation of the history, resp. of the futurology (also called „history of the future“). History has to be viewed genealogically, so as to bring out its wide variativity namely as a narrative, made up by the evaluative ratiocinations of the narrator, and not as events, that have taken place in a kind of – independent of the narration – „objective time“… This is the only way to demystify all the queries about the historical failures and their repetitions, since then „the historical won’t-beingness“ would be related to its precise source, namely – the choice (the responsibility) of the narrator, and not out of a mere illusory objectivist metaphysics or mystics.
Keywords: phenomenology, epochè, epochality, history, futurology, narrativization, anti-projectivity
ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕН ПРИНОС КЪМ АНТИПРОЕКТНАТА ФУТУРОЛОГИЯ
Absract. Статията предлага критико-рефлективен критерий за антипроектност с оглед на футурологичните прогнози и модели за бъдещето. Този критерий изхожда от авторовото разбиране, че модалността на времето, и особено предвид агонията на големите политически проекти, отдавна прекрачи в антипроектното епохè – такава е ключовата теза, която се прокарва в изложението. С оглед на прецизиране на методологията на заниманията ни с футурология, статията предлага предефиниране на категорията „епохалност“: епохалността е значимост на времето едва когато трансцендентално (т.е. съобразно належащата генеалогия на всяко възможно смислодаряване) е поета отговорността от субект да се споделя значимостта и обществената валидност на едно дискурсивно съдържание. Но никога не и преди това… Сиреч никога не самоцелно исторично, в полза на безотносителното, обективно Време. Оказва се (съобразно неведнъж предлагания в други мои публикации феноменологичен опит за генеалогия на времето), че полето на историята не е онтологично самодостатъчно в един абсолютно-реален смисъл – тъкмо заради множеството възможни изговарящи интерпретации, прокрадващи се през фактите. Именно в такъв смисъл звучи и основното статийно послание – че ни е нужна нова, критична методология спрямо обяснението на историята, респ. на футурологията (чието друго име е „история на бъдещето“). На историята следва да се погледне генеалогично, да се забележи нейната вариативност именно като разказ, изваян от оценъчните съждения на разказващия, а не като на събития, станали в някакво си – независимо от разказването – „обективно време“… Едва така могат да бъдат демистифицирани въпросите за историческите провали и техните повторения, понеже тогава „историческата небъдница“ би била свързвана с точния си източник, а именно – избора (отговорността) на разказващия, а не от някаква си илюзорна обективистична метафизика или мистика… Все в такъв план, стихията на историята трябва не само да се осмисля, а философски да се направи Смисъл – с оглед да се спре или най-малкото овладее за конкретните цели на Лицето. Едно такова овладяване/спиране би представлявало именно предприета решимост да не се съучаства в изговарянето на история, която невежествено би игнорирала или просто забравяла абсолютната несвоевременност на събитието/акта на собственото си изговаряне заради възможността за аналитично потъване в аналите ѝ. А това е другото име на будността, доколкото пък будността е истинското име на бъдността, чиито претенции СА историческото сбъдване, което, от своя страна, е обект на футурологията. В такъв план действителното име на бъдността е будност спрямо условността на всеки епохален дискурс в условията на съзнателно провеждана процедура на феноменологично епохè, което трансцендентално „заскобява“ епохата – с цялата є символна идентичност, метафизична мерност и социокултурна ритуалност.
Assoc. Prof. Ivaylo Lazarov , PhD
Varna Free University „Chernorizets Hrabar“
ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА БЕНЕДЕТО КРОЧЕ
Борис Манов
South-West University “Neofit Rilski”
Резюме: В статията, на основата на очертаване на общофилософските аспекти на „абсолютния идеализъм“ на най-известния италиански мислител на ХХ век – Бенедето Кроче, се разкриват системата и главните моменти в неговата политическа концепция. Концепция, която е почти непозната в България, но която не само не е по-малко значима от останалите му възгледи, но както е смятал самият неаполитанец, а и неговите последователи, противници и изследователи, в не по-малка степен определя същността и смисъла на неговото творчество, както и неговата жизнена позиция и реализацията му като философ, политик, гражданин и личност.
Keywords: Croce, Politics, Liberalism, Freedom
THE POLITICAL CONCEPT OF BENEDETTO CROCE
Abstract. In the present article, the main aspects of the political concept of Benedetto Croce are represented. Specifi cally, our reconstruction of his political concept is based on the delineation of the general philosophical principles of Croce’s “absolute idealism”. Thus, the aim of the article is to open the way to solvе the shortage of information about and critical account of Croce’s political concept in Bulgarian philosophical historiography. Although the political philosophy of the Italian thinker is hardly known in Bulgaria, it is in no way inferior to his aesthetics. Moreover – as maintained by Croce himself, as well as by his followers or opponents, and as confi rmed by historical-philosophical research –, it defines the essence of Croce’s whole system and his attitude and realization as a thinker, statesman and citizen.
Assoc. Prof. Boris Manov, PhD
South-West University „Neofit Rilski“
СМИСЪЛЪТ НА ВОЙНАТА В НРАВСТВЕНАТА ФИЛОСОФИЯ НА ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ
Деян Пенчев
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Absract. Статията разглежда накратко някои от възгледите на Владимир Соловьов за войната, нейния смисъл и съотношението свобода–необходимост в противоборството между народи, хора и идеи. В две от основните произведения на руския философ – „Кратка повест за Антихриста“ и „Оправдание на доброто“, ние намираме главните концепции на Соловьов, които влизат в цялостната му философска система, като имат своето разгръщане и резултатност във всеединството на връзката между човека и света.
Keywords: war, meaning, freedom, necessity
THE MEANING OF WAR IN MORAL PHILOSOPHY OF VLADIMIR SOLOVYOV
Abstract. This article briefl y discusses some of the views of Vladimir Solovyov about the war, its meaning and correlation freedom-necessity in the struggle between nations, people and ideas. In two of the major works of Solovyov – „A short tale of the Antichrist“ and „The justifi cation of the good“ – we fi nd the main concepts of the Russian philosopher coming into his full philosophical system having its development and effectiveness in the all-oneness between the man and the world.
Deyan Penchev, PhD student
Bulgarian Academy of Sciences
ГЕНЕЗИС И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНТЕЛИГИБИЛНОТО
Абстрахиране, абсолютизиране и декласиране на различните концепции за Бога
Лидия Кондова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Absract. Всяка индивидуална концепция за Бог, предполага важни импулси за своята епоха. Целта на тази статия е чрез метода на историко-философския анализ да бъде доказано, че отхвърлянето на идеята за Бог е критично и рационално, но също така води до нерационално и не винаги съзнателно или желателно валидиране на алтернативен Бог, генерирано от добродетелите на нова ера в развитието на човешкия ум.
Keywords: intelligible, god, alternative god, virtue, atheism, theism
GENESIS AND EVOLUTION OF THE INTELLIGIBLE ABSTRACTING, ABSOLUTIZATION
AND REPUDIATION OF THE DIFFERENT CONCEPTS OF GOD
Abstract. Each individual concept of god marks important impulses of his era. The purpose of this paper is to demonstrate by the method of historic-philosophical analysis, that the repudiation of the concept of god is critical and rational, but it entails an irrational and not always conscious or desirable validation of an alternative god, generated by the virtues of the new era in the evolution of human mind.
Lidia Kondova
student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ХРИСТИЯНСТВО И МЕТАФИЗИКА В ПОСТМОДЕРНАТА СИТУАЦИЯ
Иван Спиров
Sofia University
Absract. Статията третира проблема за отношението между християнската философия и метафизиката в контекста на постмодерната ситуация. Тя защитава позицията, че кризата вметафизическатафилософия от XX в. не означава непременно отказ от вярата в Бог. Статията разглежда и отношението на християнството към другите религии и към секуларното общество в постметафизична перспектива.
Keywords: Christianity, postmodernism, postmetaphysical thinking, tolerance
CHRISTIANITY AND METAPHYSICS IN THE POSTMODERN SITUATION
Abstract. The article treats the problem of the relations between Christian philosophy and the metaphysics in the context of the postmodern situation. It defends the claim that the crisis of metaphysics from the 20th century does not necessarily mean rejection of the faith in God. The article also treats the relation of Christianity to other religions and to the secular society in post – metaphysical perspective.
Ivan Spirov, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ОБРАЗОВАНИЕТО СРЕЩУ СУБКУЛТУРАТА?
Роберт Леви
Sofia University
Absract.Втази статията е застъпена тезата, че младежките субкултури не са врагове на образованието и при правилен педагогически подход техните членове могат да постигнат резултати именно по силата на своето различие и неконформизъм.
Keywords: pedagogy, subculture, critical pedagogy, Ash experiment, experiment Milgrem, cognitive dissonance.
EDUCATION AGAINST SUBCULTURE?
Abstract. This article has argued that subcultures are not enemies of education. With the right approach to teach, their members can achieve high performance. All this is thanks to their diversity and non-conformist stance.
Robert Levi, PhD student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ГЛОКАЛИЗАЦИЯТА В КОНТЕКСТА НА ГЛОБАЛИЗМА КАТО ПРОЦЕС НА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Станислав Пандин
Sofia University
Absract. Тази статия представя световното образование в глобален и локален аспект, като акцентира върху адаптирането на образователните новости спрямо местните условия на средата. В този контекст са представени междукултурните взаимоотношения, технологичните нововъведения, като гарант за едно по-добро качество на образованието на всяко ниво, както и влиянието на някои видни международни организации върху образователните системи на регионално и световно равнище.
Keywords: glocalization, computer globalization, methodological approaches, educational standards, western lifestyle
GLOCALIZATION IN THE CONTEXT OF GLOBALIZATION AS A PROCESS OF REALIZATION OF THE EUROPEAN DIMENSIONS OF EDUCATION
Abstract. This article presents the global education in global and local aspects, focusing on the adaptation of the educational innovations to the local environmental conditions. In this context the intercultural relationships are presented, the technological innovations, as a guarantor of a better quality at every level of education, and the impact of a prominent international organizations on the education systems at regional and global levels.
Stanislav Pandin, PhD student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО
Станислава Миленкова
Absract. Моето изследване за философията на Ксенофан включва неговата принадлежност към Елейската школа. След това започвам с философията преди него – Талес, Анаксимен, Анаксимандър и Питагорейския съюз. Тяхните идеи основополагат главните правилa за първопринципа в натурфилософията. От друга страна, обяснявам гръцкия живот, който включва техните вярвания и традиции. Ксенофан критикува гръцката митология и се опитва да изчисти представите за Боговете. Той иска да обясни важните точки за Боговете без човешки
черти. Въпреки това Космосът е абсолютна хармония за древните гърци. Той е огледало за социалния живот и подредеността във света.
Ксенофан обединява различни философски представи преди него и отхвърля всички разбирания, които не са реални. Той представя една нова идея за единното, която е метафизична. Неговият принцип е наименуван Бог, който е навсякъде, без части, абсолютно абстрактен, вечен. Той вижда и чува всичко. Нищо не съществува извън Бог. Идеята на Ксенофан за Бог е метафизична, защото няма нищо, което да му е равно. Той е абстрактен за човешкото мислене. Всичко в него е просто и непроменливо – без движение и разлика. Той извършва революция в история на философията със своя първопринцип. Ксенофан създава и нов метод на изследване в логиката – отрицанието. Неговата идея прави прехода между натурфилософията и метафизиката.
Keywords: nature philosophy, mythos, metaphysics, absolute, god, negation logical method, Xenophanes.
XENOPHANES’ IDEA ABOUT UNITY
Abstract. My research about Xenophanes’ philosophy includes an introduction showing that he belonges to the Eleatic school and a discussion about philosophers preceding him – Tales, Anaximenes, Anaximander and Pythagoras’ school. Their ideas provide the basis for the main rules about the fi rst principle in natural philosophy. The author also explains Greece life which includes beliefs and tradition. Xenophanes criticized Greece myths and tried to clarify views on gods. The philosopher wanted to explain the main points about gods without human characteristics (without -anthropomorphism). However, the Cosmos was absolute harmony for Ancient Greeks. It was a mirror of social life and the structured world. Xenophanes introduced a new metaphysical idea about unity. The key point in it is a god who is everywhere, without parts, absolutely abstract and absolute, as well as a perceiving and hearing being. Nothing had the god outside. Xenophanes’ idea of god was metaphysical because it was not equal to anything that people knew. It was only abstract for the human brain. Everything in it was simple and quiet – no movement, no difference. This principle revolutionized antic philosophy. Xenophanes created a new logical method – negation.
Stanislava Milenkova
