НАУЧНИ ФОРУМИ / SCIENTIFIC FORUMS
XXII Международен Лимес конгрес – Русе
[XXII International Limes Congress – Rousse] – стр. 295
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ / EDITORIAL
Обръщение на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката
[An Offi cial Address of Sergei Ignatov – Minister of Education, Youth and Science] – стр. 298
Обръщение на Вежди Рашидов – министър на културата
[An Offi cial Address of Vezhdi Rashidov – Minister of Culture] – стр. 300
Лимес конгреси – идеи, цели, задачи и страни домакини
[Limes Congresses – Concepts, Aims, Purposes and Host Countries ]
Р. Иванов / R. Ivanov – стр. 302
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Развитие на римския лимес в Северна Британия и по Долен Дунав от Нерва до Комод – някои прилики и разлики
[The Roman Limes in North Britain and on the Lower Danube from Nerva to Commodus – Some Similarities and Differences] /
Б. Жеков / B. Zhekov – стр. 307
Имената на лимеса: именуването в Горна и Долна Мизия между семейството и армията
[The Names of the Frontier: the Naming Practice in Moesia Superior and Inferior between the Family and the Army] /
К. Стоев / K. Stoev – стр. 323
ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАС / FROM ANTIQUITY TO NOWADAYS
Природни катаклизми през V хил. пр. Хр. и загиване на първата европейска цивилизация
[Natural Cataclysms in the Fifth Millennium BC and the Collapse of the Earliest European Civilization] /
В. Николов / V. Nikolov – стр. 346
ПОДХОДИ В ПРЕПОДАВАНЕТО / APPROACHES IN TEACHING
Учебните програми по История и цивилизация – какво има и какво няма в тях, какво ни пречи да ги използваме по-добре
[The History and Civilization Curricula – What is There and What is Missing, What Hinders Their Better Utilization] /
Ив. Занов / Iv. Zanov – стр. 352
REVIEW
Владетелите в Тракия – края на ІІІ в. пр. Хр. – началото на І в. (Петков, Пл. Военно-политически отношения
на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр.)
[The Rulers in Thrace – End of 3rd Century BC – Beginning of 1st Century AD (Petkov, Pl. Military-political relationships
of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC – 45/46 AD)] /
К. Порожанов / K. Porozhanov – стр. 366
ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY – стр. 374
БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY
Военните и градският живот в провинции Долна Мизия и Тракия
[The Military and the Civic Life in the Provinces Moesia Inferior and Thracia] /
К. Стоев / K. Stoev – стр. 378
ХРОНИКИ / CHRONICLES – p. 380
УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 381
ЛИМЕС КОНГРЕСИ – ИДЕИ, ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И СТРАНИ ДОМАКИНИ
Румен Иванов
Национален археологически институт и музей –
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Absract. Археолози и историци от Германия, следвани от своите колеги от Англия, са първите, които започват научно да изследват отделни сектори от границите на Римската империя. Възниква идеята резултатите от проучванията да бъдат показани и дискутирани на високи научни форуми. Така постепенно започва организирането на Лимес конгресите. Досега са организирани двадесет и един от тези важни международни форуми. Географският обхват са границите на Римската империя, които се разпростират върху големи територии на Европа, Африка и Азия. Поредният 22-ри конгрес ще се състои в началото на септември в България, в град Русе. Обикновено тези световни форуми се провеждат на четири години, но често този принцип е нарушаван поради различни политически и икономически причини. Конгресите са съпроводени с най-различни тематични екскурзии и посещения на музеи. Една част от тях се осъществяват в навечерието на събитието, но основните – по време на конгреса.
Keywords: borders of the Roman Empire, Limes congresses, host countries
LIMES CONGRESSES – CONCEPTS, AIMS, PURPOSES AND HOST COUNTRIES
Abstract. Archeologists and historians form Germany, followed by their colleagues from England, are the first who were engaged into the scientific research on the separate sectors of the Roman Empire’s borders. Sooner the idea of showing and discussing the results of these researches at eminent scientific forums has come into being. Thereby, the concept of organizing Limes congresses gradually arose. Twenty one of these important international forums are organized so far. The geographic scope covers the borders of the Roman Empire that are extended over immense territories of Europe, Africa and Asia. The 22nd consecutive congress is going to be held in Bulgaria, in the town of Rоusse, at the beginning of September. Usually these world-wide forums are carried out once every four years but this principle is very frequently disrupted because of various political and economical reasons. The congresses are accompanied by a great variety of field tours and museum attendances that consider the subjects to be discussed. One part of these tours is eventuated on the eve of the event but the greatest part
is during the very congress.
Prof. Rumen Ivanov, ScD
National Institute of Archaeology and Museum
Bulgarian Academy of Sciences
РАЗВИТИЕ НА РИМСКИЯ ЛИМЕС В СЕВЕРНА БРИТАНИЯ И ПО ДОЛЕН ДУНАВ ОТ НЕРВА ДО КОМОД –
НЯКОИ ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ1) ЧАСТ ВТОРА
Боян Жеков
Sofia University
Absract. Тази част от статията се занимава с проблемите на Долнодунавския лимес в годините от управлението на принцепс Домициан (81–96 г.) до края на владичеството на династията Нерво-Антонини (96–192 г.). Основните акценти са два. Първо, разгледани са мненията за някои спорни в науката линейни съоръжения и тяхната датировка, които редица автори свързват с укрепителната дейност на римляните по Долен Дунав. Предложени са хипотези за съществуването на част от тези съоръжения през II в., като е потърсена обосновка по археологически и чисто военностратегически път. Второ, изведени са на преден план някои основни прилики и разлики върху структурното изграждане на граничните зони в Британия и по Долен Дунав с оглед създаването на определени модели за изграждане на римските граници, които зависят от редица геополитически и географски особености. Освен това е направен опит да се покаже взаимовръзката и влиянието, което отделните гранични области оказват една върху друга.
Keywords: Roman limes, Lower Danube, Nervo-Antonine dynasty, Roman expansion, defense system, fortifi cation
THE ROMAN LIMES IN NORTH BRITAIN AND ON THE LOWER DANUBE
FROM NERVA TO COMMODUS – SOME SIMILARITIES AND DIFFERENCES – PART 2
Abstract. The present article refers to the problems of the Roman limes in province of Britannia and on the Lower Danube during the reign of the Nervo Antonine dynasty (96–192 A. D.). This part of the text discusses a couple of points. In the first part some information about the military and political development of the Lower Danubian limes is presented. The view is focused on the main features of the Roman expansion at the beginning of the II century A. D. and the consequent barbarian invasions in the province of Lower Moesia. The main focus considers some unique ground fortifications that can be associated with the defense system of Lower Moesia. The stress is put on some problems about their date of building and the points of the main historians that have explored these ground fortifi cations. I have tried to present my own point of view about some of the dates. I have also tried to argue the existence of some of these ground fortifi cations in the II century A. D. using the means of archeological and geopolitical analysis. The second part of the text refers to the similarities and differences between the two frontier provinces. I have tried to show that Roman frontier zones are systematically arranged. The main focus is put on the geographical and geopolitical features of the frontier zones in Britannia and on the Lower Danube. The main point considers some common features of the frontiers such as the so called „movement“ of the frontier. Nevertheless, it is presented that the frontier zones in Britannia and on the Lower Danube have similarities as well such as the military organization of the provinces, the number of soldiers that guarded the limes, etc. In conclusion, the purpose of this part of the text is to make a comparative analysis about two of the Roman frontier zones in the II century A. D. The main point is that Roman frontier zones are systems that are connected one to another and that certain models of organizing and sustaining the newly conquered territories are used by the Roman governing circles.
Boyan Zhekov
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ИМЕНАТА НА ЛИМЕСА: ИМЕНУВАНЕТО В ГОРНА И ДОЛНА МИЗИЯ МЕЖДУ СЕМЕЙСТВОТО И АРМИЯТА
Калин Стоев
Institute of Balkan Studies and Centre of Tracology
„Проф. Александър Фол“ – Българска академия на науките
Absract. Статията предлага антропонимичен подход към историята на „лимес обществото“ в провинциите Горна и Долна Мизия. Базирайки се на парадигмата, създадена от изследователи като А. Мочи, тя прави опит да определи местната мизийска „военна номенклатура“ и да очертае нейното влияние върху имената в семействата на двете провинции. Изследването се концентрира основно върху когномените на провинциалното население. В първата си част статията използва категоризациите на имената, направени в работите на Й. Кайанто и А. Мочи, също така статистически популярните имена в двете Мизии, както и когномените от военните списъци, за да дефинира най-често използваната войнишка номенклатура в тези провинции. По-нататък се проследяват характеристиките на имената като предпочитано именуване за наследниците съответно във „военните“ и „цивилните“ семейства тук. Стига се до финалния извод, че наистина може да се открои тенденция за наследяване на „военните“ имена основно сред семействата на войници, което обаче се дължи не само на влиянието на армията в провинциите, но и на редица причини, свързани със стремежа към подчертаване на романизационен произход.
Keywords: Names, Families, Moesia, Roman Army, Roman Limes
THE NAMES OF THE FRONTIER: THE NAMING PRACTICE IN MOESIA SUPERIOR AND INFERIOR BETWEEN
THE FAMILY AND THE ARMY
Abstract. The following article proposes an anthroponimical approach to the history of the „border“ (limes) society of the provinces of Moesia Superior and Moesia Inferior. It operates within the paradigm of the provincial Namegiving, created by scholars as A. Mocsy, in attempt to define the local Moesian „military nomenclature“ and to outline its influence on the names in the families in both provinces. The investigation concentrates mainly on the cognomina of the provincial population. In its first part, the article uses the anthroponimical data, already combined in the works of I. Kajanto and A. Mócsy, as well the names in the soldiers-and veteran lists in the Moesisa, in order to define the most common Soldier-names in Moesia superior and inferior. In the following the article traces the characteristics of the soldier names as a preferred hereditary nomenclature in the families of soldiers and civilians in the Moesian provinces. Based on the results from the representation of the limes-cognomina in the families, the article presents the final conclusion that the military names are indeed overrepresented as hereditary nomenclature by the children of the soldiers. However, this could be hypotheticaly explainеd with the will of the parents to give their child a name which had gained its popularity in the times of the iniciatal „Romanisation“ in the provinces.
Kalin Stoev, PhD
Institute for Balkan Studies & Center of Thracology
„Prof. Alexander Fol“ Bulgarian Academy of Sciences
ПРИРОДНИ КАТАКЛИЗМИ ПРЕЗ V ХИЛ. ПР. ХР. И ЗАГИВАНЕ НА ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Prof. Vassil Nikolov, DSc.
Национален археологически институт и музей –
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Absract. Теренните археологически проучвания на селищните могили Караново, Новозагорско, и Провадия-Солницата до Провадия дават възможност за установяване на следи от силни земетресения в двата района в края на първата половина на V хил. пр. Хр. В първия случай събитието е довело до потъване на половината селищна могила със 7–8 см, а във втория – до последователно (с хронологическа разлика 50–80 г.) разрушаване на две каменни укрепителни системи. По-подробно са разгледани причините за загиването на първата европейска цивилизация (вкл. и в днешните български земи) през последната четвърт на V хил. пр. Хр. Със съответна аргументация е представена тезата, че краят на ранноземеделската култура в днешна Североизточна България и в Тракия се дължи на сравнително рязко засушаване на климата, което е довело до напускане на селищните могили и номадизиране на местното население.
Keywords: earthquakes, climate, prehistory
NATURAL CATACLYSMS IN THE FIFTH MILLENNIUM BC AND THE COLLAPSE OF THE EARLIEST EUROPEAN CIVILIZATION
Abstract. The archaeological excavations at two tellsites, Karanovo near Nova Zagora and Provadia-Solnitsata near Provadia, have yielded remains suggesting that strong earthquakes had happened in both areas at the end of the first half of the fifth millennium BC. In the former case, that event led to the sinking of the tell at least seven or eight centimeters, and in the latter case, two stone fortifications were successively – five to eight decades one after another – destroyed. The reasons for the collapse of the earliest European civilization have been detailed in this paper, including in what is now Bulgaria, in the last quarter of the fifth millennium BC. The author argues that the end of the early farming culture in NE Bulgaria and Thrace was due to a relatively abrupt drought that resulted in the abandonment of the tells and the nomadization of the local communities.
Prof. Vassil Nikolov, ScD
National Institute of Archaeology and Museum
Bulgarian Academy of Sciences
УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ –
КАКВО ИМА И КАКВО НЯМА В ТЯХ, КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ ПО-ДОБРЕ
Иван Занов
Спортно училище „Дръстър“ – Силистра
Absract. Обобщенията в тази статия интегрират различни становища, както и опита от практическото прилагане на учебните програми по История и цивилизация V–ХІІ клас (задължителна подготовка) и оценката на учебници през тяхната призма. Главните проблеми, около които разполагаме своите разсъждения, са: кой да е водещият принцип – тематичният или хронологичният; необходими ли са ДОИ за знания; развитието на стандартите в очаквани резултати; глаголите, с които се изразяват равнищата на знанията и уменията на учениците; класификация на изворите и специфичната роля на основните понятия. Изложените наблюдения показват и посоките за развитие на новите учебни програми – съобразяване на съдържанието с броя на часовете, баланс между придобиване на знания и умения, баланс между различните аспекти на историческия процес, взаимна връзка между програмите за различните класове и най-важното – да е видна точно премерената трудност и комплексност на изискванията за даден клас и връзката им с наученото преди това и посоката за развитие впоследствие.
Keywords: Curriculum, History, Methodology
THE HISTORY AND CIVILIZATION CURRICULA – WHAT IS THERE AND WHAT IS MISSING, WHAT HINDERS THEIR BETTER UTILIZATION
Abstract. The present article summarizes different understandings and practices from the application of the curricula for the discipline „History and Civilization“ intended for students from 5th to 12th grade and the textbooks evaluation. The discussions stress on the necessity of improvements in order to overcome the misunderstanding and the incapability of applying the curricula as an every-day tool by the teachers.The current curricula are by far, a thorough encyclopedic presentation of all the available information concerning a given historical period. The total amount of classes and the percentage of practical lessons which are necessary for acquiring the intended skills are not taken into consideration. Thus, despite of the intents, the final result is a list of battles and peace treaties with no additional information about the certain period included. As we cannot expect an increase in the amount of classes, we are facing the issue of presenting the enormous educational material in a limited amount of time. There is a growing need of an overall assessment of what the curricula of „History and Civilization“ should include. Therefore, our conclusion is that the authors of the new curricula should set the fundaments of new aspects of the historical knowledge and a new approach for presenting the divers historical process. The vague and awkward graphical format of the functioning curricula is one of the well-known reasons for their inappropriate utilization. The proposal for numbering the standards and the expected results was neglected during the approval of the curricula. The present article is an example of how difficult it is to refer to them. This fact hinders the teachers of citing the different standards in their documentation and thus, getting better acquainted with them. The main issues that we discuss in the present work: What should be more important – the thematic or the chronological relationships?; Is there a need of state regulations for acquiring knowledge?; The development of standards and the expected results; The terms that are used to define the level of knowledge and the skills that the students posses; The classification of the literature sources and the specific role of introducing new terms. Our review of the functioning curricula for the discipline „History and Civilization“ for students 5th to 12th grade can aid the development of the new curriculum for this discipline. It is important that the material is consistent with the volume of classes. A balance must be established between the acquired knowledge and skills, between the different aspects of the historical process. The development should concern the relationships between curricula for different age groups – development of a common methodological vocabulary for presenting the results, references, terms is essential. The main goal is to present clearly the complexity of the requirements for a certain age group and the relationship between the acquired knowledge and the knowledge to be acquired.
Ivan Zanov
Municipal School of Sports „Drastar“
