REVIEW
Читалище „Зора“ – един от символите на Възраждането в Русе (Антонова, В. Възрожденското читалище „Зора“ в Русе)
[The Cultural Club „Zora“ – One of the Symbols of the Revival in Russe (Antonova, V. The Revival Cultural Club „Zora“ in Russe)] /
Р. Спасов / R. Spasov – p. 487
БИОГРАФИЧНА КОЛЕКЦИЯ / BIOGRAPHY COLLECTION
Скулпторът, който пресъздаде българското Освобождение (1878)
[The Sculptor Who Reproduced the Liberation of Bulgaria (1878)] /
Р. Спасов / R. Spasov – p. 490
ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ / VIEW OVER THE BALKAN PENINSULA
България, Балканските войни и краят на илюзиите
[Bulgaria, The Balkan Wars and the End of the Illusions] /
Вл. Станев / Vl. Stanev – p.500
Към въпроса за главните тенденции в обществено-политическото развитие на България между двете световни войни
[Towards the Question of the Main Tendencies in the Socio-political Development of Bulgaria in the Interwar Period of the 20th Century] /
Вл. Мигев / Vl. Migev –p.505
Босненските мюсюлмани и Независимата хърватска държава (1941–1945)
[Bosnian Muslims and the Independent State of Croatia (1941–1945)] /
Е. Станчев / E. Stanchev – p. 511
ПОДХОДИ В ПРЕПОДАВАНЕТО / APPROACHES IN TEACHING
Изображенията в обучението по история (резултати от анкета)
[Images in History Teaching (Results of a Survey)] /
М. Николова / M. Nikolova – p. 537
Споделен опит от курса по свободноизбираема подготовка „Краезнание“
[Shared Experience from the Optional Course „Local History“] /
Р. Тотолакова / R. Totolakova – p. 549
НАУЧНИ ФОРУМИ / SCIENTIFIC FORUMS
„Полша в Централна Европа“ – Втори конгрес на чуждестранните изследователи на полската история
[„Poland in Central Europe“ – The Second International Congress of Poland History for Foreign Researchers] /
И. Баева / I. Baeva – p. 555
БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY
Съвременна Полша през погледа на историците
[Modern Poland from the Historians’ Point of View] /
И. Баева / I. Baeva – p. 563
ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY – p. 566
ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT – p. 568
УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – p. 573
СКУЛПТОРЪТ, КОЙТО ПРЕСЪЗДАДЕ БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ (1878)
Радослав Спасов
Sofia University
Absract. България е освободена от османско владичество след Руско-турската война от 1877–1878 г. и се превръща в една от новите страни на европейския континент. Възторгът на българите намира израз в създаването на редица паметници, които са посветени на свободата. Най-популярните сред тях са дело на Арналдо Дзоки – известен италиански скулптор от края на XIX и началото на XX век. Той е роден във Флоренция и умира в Рим. Творецът печели много престижни награди в конкурси по целия свят, но неговото име остава в съзнанието на българите с паметниците, посветени на нашето Освобождение. Най-известните произведения на Дзоки в България са Паметникът на Цар Освободител в София, Опълченският паметник в Русе, Паметниците на свободата в Севлиево и Оряхово.
Keywords: Arnoldo Zocchi, artist, monuments, Russian-Turkish war, Bulgarian liberty
THE SCULPTOR WHO REPRODUCED THE LIBERATION OF BULGARIA (1878)
Abstract. Bulgaria was emancipated from the Ottoman rule after the RussianTurkish war in 1877–1878 and turns into one of the new countries in Europe. As an expression of the enthusiasm of the Bulgarian people were created many monuments dedicated to the liberty. One of the most famous of them are the wors of Arnoldo Zocchi who was a noted Italian artist of the late XIXth and early XXth century. He was born in Florence and died in Rome. The artist won many prizes and gained prestige in many competitions all over the world, but his name echoes in the memory of Bulgarians with his monuments dedicated to their freedom. The most popular creations of Zocchi in Bulgaria are the Monument of the Tsar Liberator in Sofia, the Monument of Liberty in Rousse and the Monuments of Liberty in Sevlievo and Oryahovo.
Radoslav Spasov, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
BULGARIA, THE BALKAN WARS AND THE END OF THE ILLUSIONS
Abstract. Bulgarians unanimously take the Treaty of Berlin (1878) as an extremely unfair one that tears them apart without being aware of the fact that it is a common act of the European great powers which are not seeking for the happiness of a minor Balkan people but aiming the establishing of a permanent peace on the continent. Over thirty years the Bulgarian society is preparing for a war against the Turks for the liberation of the compatriots in Macedonia and Thrace. For finding allies needed for the accomplishment of the national unification it is necessary some territorial concessions to be made that in their turn compromise the idea of the unification itself. When a country during many years is announcing loudly the categorically following of a single principle, which is the case about the indivisibility of Macedonia, then inevitably comes the moment when the circumstances themselves put that principle under verifi cation. Being waited for decades, considered as a final stage of the liberation and of the completing оf the unification, the First Balkan War truly turns to be a „people’s war“. The enthusiasm of the ordinary people enables the Bulgarian soldiers and officers to gain superiority over the adversary, the time, the space, the diseases, problems in the supplying and even over the mistakes made by the leadership. But the too ambitious mission to achieve the national unification at once by a great final effort, despite and against everyone, turns to be unfeasible.
Senior Assist. Prof. Vladimir Stanev, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ГЛАВНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
Владимир Мигев
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia, Bulgaria
Absract. В статията се прави опит за един по-обобщен, по-обхватен поглед върху живота на българското общество в периода 1919–1939 г. Отхвърля се тезата, изтъквана до 10 ноември 1989 г., за водещата роля на комунистическото движение, като са показани реалните параметри на неговата изява. Подчертава се, че като господстваща тенденция изпъква засилването на авторитаризма в политиката на управляващите, разкрити са спецификите на неговите проявления в трите добре очертани в това отношение подетапа на периода: 1919–1925, 1926–1935, 1935–1939 г. Най-характерен белег на социалната по-литика на всички правителства по това време е активната намеса на държавата в икономиката с оглед защитата на интересите на обикновените трудови хора. В годините от 19 май 1934 г. докъм края на 1939 г., след разтурването на политическите партии, определяща сила сред десницата се явява проправителственият блок. В лявата полоса решаващо значение имат редица непартийни формирования, чрез които бившите партии прокарват своята политическа линия.
Keywords: authoritarianism, social politics, right-wing political forces, centerleft forces, communism
TOWARDS THE QUESTION OF THE MAIN TENDENCIES IN THE SOCIO-POLITICAL DEVELOPMENT OF BULGARIA IN THE INTERWAR PERIOD OF THE 20TH CENTURY
Abstract. An attempt at a more general and comprehensive insight into the world of the Bulgarian society in the period between 1919 and 1939 is made in the article. The imposed by 10 November 1989 thesis of the leading role of the communist movement is confuted and the real parameters of its activity are described. It is emphasized that in the interwar period the strengthening of the authoritarianism in the policy of the ruling circles was the principal tendency and the specifics of that development were separated into three sub-periods: 1919–1925, 1926–1935, 1935–1939. The main feature of the social policy of all governments of that time was the energetic intervention in the economy of the country aiming protection of the interest of the ordinary working people. In the years between 19 May 1934 and the end of 1939, after the ban of the political parties, the dominant political force in the right was the pro-government block. Many non-party formations, through which the former parties implemented their policy, played a decisive pole in the left political wing.
Prof. Vladimir Migev, ScD
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
БОСНЕНСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ И НЕЗАВИСИМАТА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА (1941–1945)
Евлоги Станчев
Sofia University
Absract. Изложението има за цел да представи положението на босненските мюсюлмани във военновременната Независима хърватска държава (1941–1945). Цялата историко-географска област Босна и Херцеговина е включена в рамките на образуваната през април 1941 г. нова държава, което изисква специфична стратегия спрямо босненските мюсюлмани (около 10 % от населението на НХД) от страна на Анте Павелич и хърватското ръководство. Усташката националистическа риторика, базирана до голяма степен на великохърватската доктрина от XIX в., се отнася изключително толерантно спрямо босненските мюсюлмани, определяйки ги като „ислямизирани хървати“, като „клон на хърватската нация“, а Босна и Херцеговина е възприемана като „историческа хърватска земя“. На т.нар. бошняци е обещана широка културно-религиозна автономия и участие в обществения живот на страната. Дългосрочната цел на усташкия режим обаче е да инкорпорира мюсюлманите в Босна към хърватската нация и културна орбита и да установи траен контрол върху Босна и Херцеговина. Агресивността, с която усташите водят своята национална политика, разочарова много босненски мюсюлмани, които отказват да сътрудничат на режима и предприемат своя политическа активност. Изследването също така обръща внимание на активното участие на бошняците в различни, често дори противостоящи си политически платформи и групировки, което свидетелства за все още неясната национална идентичност сред масовото мюсюлманско население в Босна.
Keywords: Bosnian Muslims, Independent State of Croatia (1941–1945), Second World War on Balkans, Ustaše, nationalism
BOSNIAN MUSLIMS AND THE INDEPENDENT STATE OF CROATIA (1941–1945)
Abstract. The Bosnian Muslim community within the wartime puppet Independent State of Croatia (Nezavisna Država Hrvatska, NDH) (1941-1945) is an important domestic issue for the newly created Ustaša government. After the proclamation of the new country in April 1941, Bosniaks comprise approximately 10 % of the state population and this requires a specific national strategy by the „Poglavnik“ Ante Pavelić and the Croatian leadership. The Ustaša ideology refers extremely tolerant towards the Muslim minority in NDH and its specific cultural and religious characteristics. Bosnia is declared by the official propaganda as a „historical“ Croatian land and Bosniaks – as a „branch of Croatian nation“. Islam is declared as an official religious element in the State. In the long term this strategy is clearly intended to assimilate Bosnian Muslims within the Croatian national identity. Тhe unsuccessful political moves by the Ustaša government and the extreme wartime terror in Bosnia and Herzegovina (by Nazis, Chetniks, Serbian rebellion, etc.) accumulated discontent of the majority of Bosniaks and they launch their own political activity. However, they are disunited, participated in different, often opposing to each other political wings and factions, which indicates a vague and unformed national identity among them. This study examines the aforementioned political and social processes and tendencies in this part of the Balkans during the Second World War. It features the events surrounding the inclusion of Bosnia and Herzegovina within the new Croatian administration, as well as the national politic of the Ustaša government towards Bosnian Muslims. Particular emphasis is the attempts of the Croatian nationalist ideology to incorporate Bosniak community, based on the conception of the important role of Muslims in the genesis of Croatian nation in historical aspect. The research also reveals the different trends of the political activity within the Muslims, including their collaboration with the Ustašas and the Nazis, their autonomist movement and their inclusion in the antifascist Partisan movement.
Evlogi Stanchev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ИЗОБРАЖЕНИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ (РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА)
Мария Николова
138. СОУ „Проф. Васил Златарски“ – София
Absract. Статията е извадка от диагностично проучване върху степента на уменията на учениците да интерпретират изображения при изучаването на темата за Великата Френска революция и управлението на Наполеон Бонапарт. Съдържа резултати и аналитични изводи от проведена частично стандартизирана анкета сред обучаващи се, която установява отношението им към работата с изображения в часовете по „История и цивилизация“. Конкретно е констатирано тяхното отношение към предмета история, изображенията в учебната литература и работата с тях в часовете по „История и цивилизация“, предпочитаните от учениците изображения за индивидуална и групова работа. Анкетата улавя и редица трудности, които обучаващите се изпитват при изпълнението на задачи, свързани с работа с нагледни средства. Резултатите имат за цел да покажат преди всичко слабостите, които се допускат в преподаването по история при използването на тази техника на работа в учебните часове, за да се потърсят начини за тяхното преодоляване.
Keywords: history, images, survey, students
IMAGES IN HISTORY TEACHING (RESULTS OF A SURVEY)
Abstract. The article contains results and analytical conclusions of a standardized survey among students. The survey found a positive attitude to the subject history which students assessed as an important one as introducing them to the truth of the past and helps them in developing specific skills. Working with images in the lessons of history is not listed as a priority by students (a priority is the story of the teacher and the visiting of historical sites), which shows that the learning process does not put enough tasks for working with visual tools to increase the willingness of students to gain knowledge in this way. One reason for this is that the images in the textbooks are illustrations to the text of the lessons, which does not create conditions for intensive practical work with them. At the same time, the students indicate that the images would broaden and deepen their knowledge of history, mainly for political events and social conflicts – their choice. Cultural processes and everyday life in various historical eras find little interest among students and the types of images they work easily with are pictures, paintings, cartoons, posters. The students find it difficult to interpret and extract information by comparing images and to write interpretive text for image analysis.
Maria Nikolova
138. „Prof. Vassil Zlatarski“ School
СПОДЕЛЕН ОПИТ ОТ КУРСА ПО СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ПОДГОТОВКА „КРАЕЗНАНИЕ“
Радка Тотолакова
СОУ „Васил Левски“ – Велинград
Absract. Споделяйки дългогодишния си опит, придобит в работата си в часовете по свободноизбираема подготовка (СИП) „Краезнание“, Радка Тотолакова – учител по история в средно общообразователно училище „Васил Левски“ – Велинград, набляга върху няколко основни направления: изучаване на исторически факти и бележити личности от Чепинското корито на фона на националната история; посещения на природни забележителности и местности, както и на паметни места, национални и местни музеи и разкопки; срещи с именити учени – археолози, историци, краеведи. Съществен акцент в работата
на курса по свободноизбираемата подготовка е подпомагането на изявите на учениците в местния печат, както и на участието им в различни исторически
конкурси.
Keywords: optional course, shared experience, local history
SHARED EXPERIENCE FROM THE OPTIONAL COURSE „LOCAL HISTORY”
Abstract. Shearing her long time experience, gained during the classes of the optional course „Local history“, Radka Totolakova, history teacher in the Velingrad Secondary School „Vasil Levski“, accentuates on some basic directions: learning of the historical facts and notable persons from the Chepino hollow on the background of the national history; visiting natural landmarks and areas as well as prominent history-related places, national and local museums and excavations; meetings with renowned scientists – archeologists, national and local historians. A stress is laid on the support of the students’ participation from the optional course in the local press and in different historical competitions.
Radka Totolakova
Secondary School „Vasil Levski“
„POLAND IN CENTRAL EUROPE“ – THE SECOND INTERNATIONAL CONGRESS OF POLAND HISTORY FOR FOREIGN RESEARCHERS
Abstract. The Second International Congress of Poland History for Foreign Researchers (12–15 September 2012) took place in Krakow, the capital of Poland till the third partition of the state in 1795. The main goal of the congress was to give floor to foreign historians to present the results of their research work on the Polish past. The Polish participation was reduced to discussions guide and attendant lectures and seminars. Special attention should be paid to the fact that the congress was organized by The Society of Polish Historians and more precisely – by its local Krakow section. This scientific event may be of interest to the Bulgarian historians, because it gave an example of national scientifi c propaganda and also revealed the significant potential of a civil organization, when supported by the state and the society. Indicative of the congress was the fact that more than 400 foreign historians from 40 countries took part in it. The main theme of the scientific meeting was very well selected and formulated: Poland in Central Europe. It enabled the historians to discuss many problems which are of great importance even nowadays. Among them were: when and how the notion of „Central Europe“ emerged; what was its geographic range; how it changed in the course of time; what the historical determination of political characteristics of Central Europe really was and to what extent these characteristics depended on the West and East influence on the region or had their own genesis; how peoples and states lived together in this mixed region and many others. It was for the first time that a Bulgarian scholar participated in such a congress and it was assured as a result of the initiative and the support of the Polish Institute in Sofia. The large-scale organization of the congress, the broad and profound discussions on traditional and innovative approaches in the investigation of the past, the debate on crucial events that marked the destiny of Eastern Europe, the lectures, expositions (especially that of science literature) and film-shows within the frames of the congress, clearly demonstrated how important it is for the historians from all over the world to meet and discuss free and without restrictions.
Prof. Iskra Baeva, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
