Езикът е донякъде подобен на живо същество, което има своите предпочитания или (да си поиграем малко с темата)… своите лайкове и дислайкове. Той приема едни и отхвърля други думи и изрази.
Това не значи, че ние, говорещите на български език, трябва да се нахвърляме на щедро предлаганите ни чужди думи и изрази. Не значи обаче и че трябва да ставаме пуристи и с праведен гняв да преследваме различните –изми: русизми, англицизми и прочее. Писано е много по въпроса какво бива и какво не бива да навлиза в българския език. Наистина, трудно е да си представим, че може да говорим и да пишем за съвременните информационни технологии, без да използваме наложилите се вече термини или търговски марки. От друга страна, можем да не експлицираме, а да обясняваме, да не търсим есенцията, а същността на изказването, да не лайкваме, а да харесваме лица и събития. Границата на уместното езиково поведение е трудно да се прокара.
Четете повече в бр. бр. 28, 9 – 15 юли 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
