Родната „Азбука“ пази традиции в Дъблин

Над 100 деца на наши сънародници в Ирландия учат български език, история и география всяка събота и неделя.

„Когато има желание, всичко става.“ Водени от тази максима са сънародниците ни в Ирландия, които през последните осем години успяват да основат и утвърдят българското училище „Азбука“. Миналата учебна година броят на децата, които учат роден език, култура, история и география, надхвърля 100, разказва Татяна Андонова, председател на Българския образователен и културен център в Ирландия. Те са разделени в 10 класа и 2 групи за най-малките, а преподавателите са девет. Една от най-трудните задачи е намирането на подходящо помещение. През годините училището няколко пъти сменя локацията си, а сега е намерило „дом“ в сградата на ирландско училище. „С нас се свързаха хора от съседни населени места, в които има доста българи. За тях е трудно да водят децата си на училище и през уикенда, особено за родителите, които работят нощни смени. Успяхме да намерим удачен вариант и за тях – наши преподаватели пътуват до Туламор и Гранард, за да обучават децата“ – разказва Андонова. Благодарение на държавното финансиране училището покрива текущи разходи като наеми и заплати на преподаватели, а освен това закупува учебници, книги и народни носии за фолклорния ансамбъл „Ритъм“. Народните танци са част от всеки учебен ден в школото. „Доволни сме много от средствата, които държавата успява да задели за нашите дейности. Останалото зависи от нас – да ги инвестираме по най-разумния начин. Успяхме да сформираме паралелки с по-малък брой деца, в които учителите работят по-ефективно. Важна е и закупената литература – радваме се изключително много на хубави книги“ – коментира тя. Според нея и колегите й най-трудни са занятията с деца от смесени бракове, които не говорят на български вкъщи. За една учебна година школото формира специална паралелка за малчуганите, които правят първите си стъпки в езика. Те напредват бавно и са на различно ниво, което понякога обезкуражава родителите. „Стараем се да обхванем всички деца, дори и да не говорят езика. Понякога е достатъчно да се включат в празниците или да опитат да танцуват народни танци“ – разказва Андонова. Според нея за първите стъпки в българския могат да помогнат много новите технологии – да се разработи система за виртуална класна стая с преподавател. По този начин часовете могат да се „посещават“ от деца от цялото земно кълбо. По традиция за откриването на учебната година сънародниците ни правят голяма шестица от чемшир, под която децата минават за късмет и за успех. Посрещат ги с хляб и мед.

Четете повече в бр. бр. 31, 30 юли – 5 август 2015 г.