Годишно се откриват фалшификации в 2 на сто от научните публикации в света.
Използването на грешни статистически данни, некачествена оценка на научни проекти и програми и натиск върху изследователите от научните институции – това са трите най-често срещани причини за публикуване на невярна научна информация на европейско ниво. Това посочи ресорният еврокомисар Карлос Моедаш на неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз в Люксембург в частта научни изследвания. На форума България е представена от делегация, начело със зам.-министъра на образованието и науката Костадин Костадинов. Очаква се официално решение на Съвета по въпроса за етиката в науката, което да бъде готово до декември тази година. Моедаш допълни, че изследователите са подложени на голямо напрежение, защото от тях се изисква да публикуват научни резултати. Той е категоричен, че въпросът за етиката не е безобиден и не е свързан само с поведението на индивидуалния изследовател. В световен план годишно се откриват фалшификации в 2 на сто от научните публикации. Най-честите проявления на неетичността в научните среди са измислянето на данни, фалшификациите и плагиатството. „Именно фалшификациите и измамите в научните резултати и данни водят до загуба на доверие в науката. Затова и обществото не е убедено, че е необходимо по-голямо финансиране на научните изследвания и че те могат да доведат до полезни решения за повишаване на жизнения стандарт“, посочва еврокомисарят.
Четете повече в бр. бр. 35, 27 август – 2 септември 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
