България е пример за държава с ангажименти към науката и иновациите

Казва Карлош Моедаш – еврокомисар за наука, изследвания и иновации.

Той пристигна у нас, за да връчи на българското правителство доклада от партньорската проверка за състоянието на науката и иновациите у нас, която страната ни поиска от ЕК. Приложението на препоръките е начало на процес с крайна цел – финансирането да отива при най-добрите научни проекти. Екипът, извършил проверката, е с ръководител проф. Суте – ректор на Университета в Маастрихт, Холандия. Основна препоръка е да постигнем 1% от БВП за наука до 2020 г. Правителствената програма за устойчив растеж се цели още по-високо – 1,5%. Практиката в развитите страни обаче е една трета от парите да са бюджетни, а останалата – частни инвестиции. Според изводите на партньорската проверка финансирането трябва да бъде концентрирано в тези научни и иновационни проекти, които стъпват на европейските стандарти. И ако политиците задават насоките, то самият подбор на проектите да се извършва от учени, които познават националните особености и реално могат да преценят кой проект има качества да бъде финансиран. Страната ни трябва да разполага с Независима национална агенция за наука и иновации, която да бъде в „добро здраве и да е в състояние да взима валидни решения, основаващи се на качеството на проектите“. Следващите важни задачи са – да се обединят хората на науката и предприемачите. Да се осигури трансферът на научния продукт в иновативен. За всичко това ще помага създаденият през май т. г. Съвет за интелигентно развитие с председател премиерът, а заместник – вицепремиерът Томислав Дончев. Работа ни чака и в областта на човешкия изследователски ресурс. По думите на комисар Моедаш България е уникална страна по брой инженери и учени. Но те се нуждаят от стимули, разпределяни по прозрачен начин. Всичко това, обобщено с няколко думи – у нас трябва да бъде създадена екосистема, която да предлага подходящата мотивация за научни изследвания и иновации. Прототип на подобна екосистема, макар и в по-малък мащаб, е столичният Технопарк, който събира под един покрив науката и бизнеса. „Резултатите от партньорската проверка са крачка по пътя към сериозна реформа – коментира министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев. – Те са политически документ, защото легитимират задачите, които самите ние искаме да решим. Тези, които се обявяват против поетите от нас реформи, ще се изложат да бъдат противници на еврочленството на България. Това е и оперативен документ, който трябва да ни помогне и да се прекъсне „дяволския кръг“ на противопоставяне на фундаменталните и приложните изследвания“, обобщи проф. Танев.

Четете повече в бр. 42, 15 – 21 октомври 2015 г.

Свързани статии:

Физиката изследва тайните на мозъка Термометър следи за състоянието на… белите дробове Научните списания на „Аз-буки“ с нов облик В брой 1/2024 на списание „История“: Българската парламентарна система в първите следосвобожденски години