МОРÀ

Сега, когато научните представи за света преобладават сред по-голямата част от цивилизованото човечество, в езика се срещат думи и изрази, които са далечен отглас от епохата на митологичното мислене. Българският език пази спомени за митологичните представи на древните славяни и индоевропейските народи.

В речника на Найден Геров думата морà е обяснена по следния начин: това, което усещаме понякога, като че ни наляга нещо насън. Българите вярват, че го прави някакво злотворно същество, таласъм и проч. В съвременните речници морà се обяснява по-прагматично като мъчителен сън, свързан с потискащи видения; кошмар. Митът за злотворното същество вече е забравен, остава само думата. Иначе казано на езика на лингвистиката: кодът е забравен, остава текстът. Думите кошмар, мора, кикимора съдържат името на древно индоевропейско божество на смъртта и съня. Такива са първоначалните представи за римския бог Марс, славянската Мара или Марена. В народния календар Света Марена е име на един от горещниците ─ 17 юли, а също така фигурира в клетвите: На Марена да идеш, та да се не върнеш! Да маренясаш! Древното могъщо божество е развенчано до ранга  на дух от низшата митология ─ таласъм. За отбелязване е обаче, че и в наше време името на този демон се свързва с [масовата] смърт ─ мор,  and моря ─ мъча, уморявам, убивам. Други думи пък са загубили актуалната си връзка с него ─ мрак, мараня.

Доц. д-р Палмира Легурска
e Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН.
Автор на: Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка (2011);
Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език (2011);
Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката (2015).
Съавтор в монографиите: Тематичен речник на термините на народния календар (2008);
Човешкият живот. Раждане Сватба. Погребение. Тематичен речник на българската семейна обредност (2012).

Четете повече в бр. 46, 12 – 18 ноември 2015 г.

Свързани статии:

Географията – история на властта Тони срещу Антоне, Антон и Антоането, Антоанета (II) Защо Левски, а не Лъвски В него момент, от него момент