Проф. Цветан Дачев, БАН: Космосът не е гостоприемен за хората

Апаратът „Люлин-МО“ изпрати първите си данни от мисията „ЕкзоМарс“

В Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, българският апарат за изследване на радиация в Космоса „Люлин-МО“ изпрати своеобразен поздрав на учените. Бяха предадени първите данни за радиационните нива на борда на европейската мисия „ЕкзоМарс“, която пътува към Червената планета. Средната измерена доза от галактичните космически лъчи е 15 микрогрея в час, а средният поток частици е 2.9 на квадратен сантиметър за секунда. Това означава, че ако по този маршрут бъде изпратен космонавт, радиационното лъчение ще бъде на опасната за живота и здравето на човека граница.

– Проф. Дачев, колко апарати от българската дозиметрична серия „Люлин“ са летели досега в Космоса? Бихте ли припомнили и кой е първият?

– „Люлин-МО“ е тринайсетият апарат, който лети в Космоса. Започнахме да работим по тази тематика във връзка с научната програма на втория български космонавт – ген. Александър Александров, през 1988 г. Тогава приборите носеха името „Шипка“. Но се случи така, че името се хареса на авторите на програмата и те ни го „откраднаха“. Трябваше да намерим друго. И понеже аз и главният механичен конструктор живеехме в столичния комплекс „Люлин“ – сиреч в подножието пак на планина, макар и по-малка, тя стана „кръстник“ на днес вече известната серия от прибори.

– В информацията за данните, получени от „Люлин-МО“ посочвате, че измерванията са на разстояние 7,5 млн. км от Земята. Каква част е това от разстоянието до Червената планета?

– Това е много малка част. Апаратът трябва да измине 500 млн. км, докато стигне целта си. Но дозата на измерената радиация няма да се измени – тя ще бъде еднаква за цялото трасе и в това е новината. Ако извадим късмет и има по-малко слънчевопротонни събития, ще можем да „уловим“ и нещо друго – слънчеви протони. За щастие, в период сме на намаляваща слънчева активност. Това, което виждаме сега благодарение на „Люлин“, съвпада с получената досега информация и от други космически апарати. Галактиката не се променя в рамките на няколко години, в които ние правим различни совалки и изпращаме в Космоса изследователски апарати. Тя е била такава преди милиард години и ще бъде същата след още толкова.

– Как сте сигурен какво ще бъде измерено в едно далечно бъдеще?

– Става дума за компонента, която включва високоенергийни протони. Те представляват 88 на сто от състава на Вселената. Останалите 12 на сто са хелиеви ядра и други по-тежки елементи. Това е всичко, което се е създало, формирало в Галактиката. Затова данните, които получаваме от всички нейни краища, са едни и същи. – Тогава можем ли да кажем, че данните от мисията „ЕкзоМарс“ са само малка част от голямата картина на изследванията на Космоса? – Така е. Затова сравнявам тези данни с изследванията, които направихме на индийския спътник „Чандраян“, който летя между Земята и Луната. На спътника бе засечена активност от 12.87 микрогрея на час. Тогава слънчевата активност бе по-малка. Сега слънчевата активност е по-висока. Галактичната компонента е потисната, а измерихме 12.08 микрогрея. Разликата не е голяма.

– Щом данните са постоянни, как ще направим толкова устойчива защита за космонавтите, за да могат да стигнат до Марс?

– Това е големият проблем. Затова засега не можем да говорим за полети, по-дълги от 900 дни. Учените трябва да преодолеят редица фактори, ако искат да изпратят човек на разстояние извън орбитата на Марс. Тялото ни е сбор от клетки, които се увреждат от радиацията. Едно от нещата, които се подценяват, е влиянието й върху нервната система. А проблемът е много сериозен – уврежданията на нервната система вследствие на радиацията водят до симптоми на старческа деменция. Очакваш космонавтите, които са млади, енергични, интелигентни хора, да постигнат много, а всъщност започва процес на дегенерация. Затова смятам, че всякакви полети до далечни точки във Вселената са само в сферата на фантастиката. Там няма място за хората и изследванията трябва да се правят от роботи.

„От години въпросът за ниското заплащане на учените в БАН, най-вече на младите хора, остава нечут и неразбран. А повишаването на заплатите трябва да стане колкото се може по-скоро, защото губим младите умове“, казва проф. Цветан Дачев. Той посочва, че заплащането за начинаещ изследовател е 400 лв. – по-ниско от докторантската стипендия. Професорите получават по 750 лв. „При това положение никой млад човек не иска да се занимава с наука и нямаме никакъв шанс да върнем интереса към нея – категоричен е ученият. – Годините труд, получаването на степени и звания, владеенето на езици и публикациите в списания с импакт фактор носят по-малко от двойно увеличение на заплащането. При тази перспектива наистина няма кой да дойде след нашето поколение“, казва проф. Дачев. Той припомня, че страната отделя 0,2 на сто от брутния си вътрешен продукт за наука. „Това е много по-малко от средствата, които отделяше България преди 1989 г. – около 1 на сто от БВП“, коментира той.

Проф. д.ф.н. Цветан Дачев е ръководител на звено „Слънчево-земна физика“ към Института за космически изследвания и технологии при БАН. Член е на научния съвет на Института. Проф. Дачев завършва Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Метеорология“. Между 1988 и 1990 г. е ръководител на секция „Космическа физика“ към БАН. 0т 1990 до 2002 г. е ръководител на секция „Слънчево-земна физика“ и научен секретар на Института, а от 2003 до 2007 г. е директор на Централната лаборатория за слънчево-земни въздействия, наследявайки друг голям български учен – акад. Димитър Мишев, автор на научната програма на първия български космонавт ген. Георги Иванов. Проф. Дачев е сред създателите на българската серия апарати за измерване на радиацията „Люлин“, които се използват за изследвания както в Космоса, така и на Земята. „Люлин“ са изключително леки , прецизни и с много нисък разход на енергия. Затова са предпочитани от всички агенции, занимаващи се с изследването на Космоса. „Люлин“ летят на Международната космическа станция, на спътниците „Фотон“, „Чандраян“, „Бион – М“. Апарати от серията се използват за определяне на дозата космическа радиация на самолети от учени в Япония, САЩ, Германия, Франция, Канада, Испания, Австралия, Корея, Чехия.

Четете в бр. 15, 14 – 20 април 2016 г.

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE „Само за година променихме немалко неща. Предприемачеството вече е факт в учебния план на първокласниците.