Карта на научната инфраструктура

Научноизследователския потенциал показва Карта на научната инфраструктура. Тя е създадена от Министерството на образованието и науката и е достъпна чрез сайта му.

Картата съдържа огромен масив от информация, обобщаващ наличната апаратура, закупена с публични и частни средства, както и по проекти. Това ще позволи широкото използване на изследователската инфраструктура в полза на науката, обществото и икономиката. Картата е част от пакета от политики за насърчаване на научните изследвания. МОН предложи за обсъждане и проект на обновена Стратегия за развитие на научните изследвания под наименованието „По-добра наука за по-добра България 2025”. „Целите са няколко. Да се увеличат средствата за научни изследвания и иновации до 1.5% от БВП до 2020 г., като публичното финансиране достигне 0.45%. Да се развие електронното управление на научноизследователската развойна и приложна дейност. Да се изгради устойчива връзка образование – наука – бизнес като основа за развитие на икономиката. Оптимално да се използват публичните инвестиции в научноизследователските инфраструктури. Да се развият съвременни изследователски университети и центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания, с които да се решават значими за страната и индустрията задачи. В тези центрове ще се концентрират научен състав, финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване, необходими за провеждане на значими и мултидисциплинарни научни изследвания”. Така коментира целите на стратегията вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева. Документът е дело на работна група от учени с изключителни наукометрични показатели и проекти за милиони. В него са залегнали препоръките на т.нар. партньорска проверка на ЕС. Вицепремиерът Кунева акцентира върху ключовите думи в предлагания документ, а именно: концентрация на ресурси в научната инфраструктура; синергия на източниците и инструментите за финансиране; решаване на обществени предизвикателства и въвеждане на информационни технологии на различни нива. Според Меглена Кунева най-болезненият проблем, на който ще търси решение чрез стратегията, е демографският. Затова надеждите са, че тя ще бъде активен инструмент за обновяване на изследователския потенциал. Меглена Кунева изрично подчерта, че това в никакъв случай не означава закриване на институти и звена.

Четете повече в бр. 22, 2 – 8 юни 2016 г.

Свързани статии:

Фонд „Научни изследвания“ с нови правила Центровете за върхови постижения – в ръцете на учените Магията, наречена ЦЕРН Трансферът на знания стимулира иновациите