Ние не сме сами

На един милиард планети в нашата галактика може да има живот, смятат учени. Астробиолозите, след много спорове и научни конференции, са почти единодушни, че организмите във Вселената може и да са много по-различни от земните, но ще бъдат изградени от сложни въглеродни молекули.

Въглеродът и неговите съединения са широко разпространени в Космоса. Няма причина, ако има условия, въглеродните атоми, които удивително лесно се свързват едни с други, да не дадат начало на сложни органични съединения, а от там – и на живот. Учените също са единодушни, че животът, в каквато и да е форма, е възникнал в течна, най-вероятно водна среда. Следователно „перспективните“ екзопланети трябва да са на такова разстояние от своето слънце, че топлината, която получават, да не е нито много голяма, нито много малка. При тези условия водата, ако я има, ще бъде в течно състояние. Планетите в тази така наречена обитаема зона, или зона на живота, могат да поддържат съществуването на живот. Тези планети обаче не трябва да са твърде големи – газови гиганти като Юпитер например. На подобни екзопланети вероятно няма да има живот. Около 10 на сто от новите екзопланети с размери, подобни на Земята, се намират в обитаемата зона. Следователно в нашата галактика планетите, на които може да има живот, са около един милиард. Внушително число! Но как да се разбере какво става на тези планети, на които може да има живот? Разбира се, не може да се разчита сериозно на пътешествие на космонавти до някоя екзопланета, поне в обозримото бъдеще. Но е възможно да се разбере от какво е съставена атмосферата на една екзопланета. За целта е необходим телескоп, по-мощен от „Кеплер“. Международен проект с участието на НАСА, Европейската космическа агенция и Канада вече подготвя такъв. Това е космическата обсерватория от ново поколение „Джеймс Уеб“, носеща името на водещия учен в програмата „Аполо“, изпратила човек до Луната. „Джеймс Уеб“ ще бъде изстрелян от Френска Гвиана в края на 2018 г. с ракетата „Ариана“. Той ще има хелиоцентрична орбита, т.е. ще обикаля Слънцето, подобно на Земята, но на милион и половина километра отдалечен от нея, близко до точката на Лагранж. Огледалото на космическата станция ще бъде с диаметър 6,5 м (за сравнение –огледалото на „Кеплер“ е с диаметър 1,4 м). За да работи при ниски температури от –220о С, „Джеймс Уеб“ ще бъде снабден със специален щит, който ще го предпазва от излъчването на Слънцето, Земята и Луната. С подобна космическа обсерватория ще е възможно да се анализира светлината, която преминава от звездата през атмосферата на екзопланетата. По спектъра на тази светлина ще може да се определи газовият състав на атмосферата. И ако атмосферата прилича на земната, ще може да се каже, че на тази планета вероятно има живот. Най-показателно за това ще бъде присъствието на достатъчно кислород. Кислородът е активен елемент и неговото присъствие на Земята се поддържа от фотосинтезата. Предполага се, че подобен процес на използване на енергията на светлината за синтез на органични съединения ще възникне не на една екзопланета. Присъствието на кислород ще покаже съществуването на живот, който е на възраст поне от няколко милиарда години. Като пример може да служи Земята. От възникването на живота на нашата планета са минали два милиарда години, преди в атмосферата да се натрупа кислород. Без живот кислородът бързо изчезва и планетата става като Марс – с атмосфера, богата на въглероден диоксид, и ръждива окислена повърхност.

Четете повече в бр. 30, 28 юли – 3 август 2016 г.