Лекторатът ми дава разнопосочен поглед върху славистиката

Това казва проф. д-р Людмил Димитров – български лектор в Словения. Той преподава нашия език, литература и култура в Люблянския университет.

Българският лекторат във висшето училище е създаден след края на Втората световна война. 1948 – 1949 г. е първата и за дълъг период единствена учебна година, а първият лектор е Симеон Хесапчиев. Поради политически обстоятелства лекторатът е закрит. Възобновен е през 1992 г. Оттогава насам лектори са: Виктория Менкаджиева, доц. Елена Томова, проф. Найда Иванова, проф. Людмил Димитров, за втори път проф. Иванова, проф. Лилия Илиева и отново проф. Димитров. „Има голяма разлика между първия и втория ми мандат. Първата е в по-малкия брой студенти. В Словения не се забелязва сериозна демографска криза, така че положението е резултат от цялостния отлив от хуманитарните специалности и от избора на младите хора да следват в чужбина. По време на първия ми мандат (2005 – 2010 г.) лекторатът по български език преживя своеобразен бум. Заварих 13 студенти, а в края списъкът наброяваше 129 имена. Сега това вече е невъзможно, но за щастие, не усещам недостиг на студенти, изучаващи български език. За двете години, през които отново съм в Любляна, събрах по около 40 човека. Причината е в относително добрата популярност на България в Словения и на Словения в България благодарение не само на засилените двустранни търговско-икономически и туристически, но и на културните инициативи. Младите хора от двете страни пътуват повече и се опознават взаимно (това познание е с позитивен характер и разколебава някои наследени предразсъдъци и стереотипи). Имам и студенти от семейства със смесен произход, където единият от родителите е българин, или чиито предци произхождат от Западните покрайнини и са запазили националната си идентичност като българи“, казва професорът.

Четете повече в бр. 38, 21 – 28 септември 2016 г.

Свързани статии:

И учителите трябва да учат ДОМИНО набира скорост Мястото на срещата е известно – традиционните Дни на кариерата „Вале“ – или иноваторите в цифровия свят