Палеославистиката има бъдеще

Това казва в интервю за „Аз-буки“ руският акад. Александър Молдован.

По думите на директора на Института за руски език „В.В. Виноградов“ към Руската академия на науките народ, който не се интересува от историческите документи, рискува да сложи точка на своята култура.
„За да можем обективно да оценяваме случващото се в съвременния ни език, трябва да познаваме кои традиции са се съхранили в него“, коментира още ученият. И добавя, че в Института за руски език към Руската академия на науките се изучават не само съвременни текстове, а и паметници на старата писменост, унаследени от Кирило-Методиевото творчество. И разбира се – от останалите български първоучители, сред които на първо място е Климент Охридски. „Техните текстове са достигнали до Русия, където многократно са се преписвали. Станали са основа на църковнославянския език, който до XVIII в. е бил литературният език на Русия. На него се е водело богослужението, служел е за официален език“, казва акад. Молдован.
Според него и днес има млади млади ентусиасти, които не се плашат от недотам привлекателните финансови перспективи и се насочват към филологическите изследвания. „Знам, че за тях е важно да имат пред себе си перспектива и възможност да работят по теми, които ги вълнуват. В момента например интерес представлява работата по корпусната лингвистика, включително корпусите от древни текстове. Тематиката предполага използването на съвременни технологии. С нея се занимават учени от целия свят. Така младите хора имат възможност да пътуват, да получават финансиране и от чужбина за своите изследвания. Затова филологическите науки, и в частност палеославистиката, имат бъдеще. Аз съм оптимист“, споделя акад. Молдован.

Четете повече в бр. 49, 8 – 14 декември 2016 г.