Само кратък определителен член при прозвища и прякори

На правилото за употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род не се подчиняват няколко случая.

Тук разглеждаме единия.
Сигурно ви се е случвало да се запитате как да напишете – с пълен или с кратък член – име от мъжки род, завършващо на съгласна, което е прозвище или прякор. Има ли грешка в изречения като Тук е роден Апостолът на свободата и Апостола на свободата организира освободителното движение? Отговорът е положителен и, може би изненадващо за някого, грешката е само в първото изречение. Защо? Тъй като използваното словосъчетание Апостола на свободата е прозвище, такива имена, както и прякорите, се употребяват с кратък член независимо от синтактичната им роля в изречението. Същото се отнася и за Дякона – другото прозвище на Васил Левски. Обръщам внимание, че ако вместо прозвището беше употребено например съществителното революционер, пак би имало грешка, но тя би била във второто изречение, където посоченото съществително, както в първото изречение, трябва да бъде с пълен член.
Това е обяснението защо въпреки позицията на подлог в изреченията прозвищата Щастливеца (Алеко Константинов) и Майстора (Владимир Димитров) се пишат с кратък член: Щастливеца е ненадминат писател и публицист, а Майстора – един от най-големите български художници.
Произведенията на Вазов, Йовков, Елин Пелин и особено на Чудомир изобилстват с герои, чиито имена са прозвища или прякори. Как трябва да се членуват тези имена? Пак както вече коментираните случаи – с кратък член. Така че без значение, че са подлози, имената Колчо Слепеца, Петър Моканина, Лазар Дъбака, Боне Крайненеца, Нено Сенегалеца винаги пишете с кратък член.
Ако сте се колебали или сте поставяли при такива имена в подложна (или дори във всяка) позиция пълен вместо кратък определителен член, не сте единствените. Това се среща и в печатни издания. Би трябвало обаче всички подобни случаи да се уеднаквят.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова,
Секция за българска лексикология и лексикография
към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

Четете повече в бр. 22, 1 – 7 юни 2017 г.

Свързани статии:

За мястото на ударението в думите Има ли дума срутище в българския език? За окончанието за среден род на прилагателните бивш, нисш, овчи Как е правилно да си поръчаме повече от едно капучино