За употребата на който и когото

Който е относително местоимение-съюз, чиято основна функция е да въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение.

Правилото, което регулира употребата на формите за мъжки род единствено число който (именителен падеж) и когото (винителен падеж), е ясно и не би трябвало да поражда затруднения. В писмената практика обаче често се срещат отклонения от това правило, затова не е излишно да си го припомним.
Формите който и когото се отнасят към дума от мъжки род от главното изречение. Когато тази дума означава лице от мъжки пол и означаваното лице е обект на действието от подчиненото изречение (т.е. относителното местоимение е във функция на пряко или непряко допълнение в подчиненото изречение), следва да бъде употребена винителната форма когото:
Човекът, когото видяхме (за когото говорим/при когото отиваме/с когото ще се срещнем, на когото се обадихме…), е наш стар познат.
Когато местоимението не се отнася за лице, се употребява именителната форма който:
Филмът, за който говорим, е френски.
Котаракът, който прибрахме от улицата, стана любимец на семейството.
Нарушения на това правило се наблюдават основно в два случая. Разколебаването на остатъците от падежна система при местоименията в съвременната речева практика (резултат от което е например почти пълното отпадане от употреба на дателната форма комуто) води до зачестяване на ненормативната употреба на който вместо когото:
Човекът, който видяхме (за който говорим/при който отиваме/с който ще се срещнем, на който се обадихме)…
По-рядко се среща погрешна употреба на когото вместо който в случаи като:
Отборът, срещу когото ще играе „Лудогорец“…
Екипът, на когото е възложено…
Колективът, с когото ще работим…
Подобна употреба е немотивирана, тъй като съществителните отбор, екип, колектив означават съвкупност от лица, но не са мъжколични.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Съавтор е на многотомния „Речник на българския език“, на неологични и други речници.

Четете повече в бр. 51 – 52, 21 декември 2017 г.