Впрочем

В съвременния български език често се употребява наречието впрочем. 

По произход то има пряка връзка със старобългарското прилагателно прочь, прочий ‘другият, останалият, следващият’ и с производното от него наречие прочее ‘следователно, тъй че, наистина, и така нататък’. В структурата на думата ясно се открива един типичен модел за образуване на наречия от предлог и стара падежна форма на някакво име: въ + прочемъ, буквално ‘сред, между останалите, другите’.
Впрочем се използва със следните основни значения: 1. За логическо уточнение и заключение ‘следователно, тъй че, така или иначе’: А това впрочем не значи ли, че всяка истинска поезия, всяко действително изкуство е бездруго символично? (Гео Милев)
2. За добавяне на нещо ново към предходно изказване, за уточняване, разширяване или ограничаване: Проследил всичките ѝ концерти, пътя ѝ проследил още от конкурса, когато свирела на старата си цигулка (тя също не била лоша впрочем, но някак прекалено еднозначна като повечето цигулки). (Е. Дворянова).
3. За въвеждане на нова, понякога странична мисъл за темата на общуването: Впрочем да отидем ли след училище на кино?
4. Най-честите съвременни употреби на впрочем са като синоним на ‘наистина, всъщност, в действителност, между другото‘: Едни от тях впрочем са доволни. Впрочем много интересна статия. (от интернет)
И две полезни допълнения.
Впрочем никога не се пише и изговаря впрочим. В изречението впрочем е вметната дума и не се отделя със запетая.

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова
работи в Секцията за история на българския език към Института за български език при БАН.

Четете повече в бр. 24, 14 – 20 юни 2018 г.

Свързани статии:

„Неолекс” знае що е смути и гуглирам Приятно ми е: Анна с две „нн“ Дали е адски готино да използваме думата адски в речта си? Везни в равновесие