Охранява ли се охраняемият прелез?

В „Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата“ срещаме следната дефиниция: „Охраняем железопътен прелез“ е прелезът, който е снабден с бариери. Светлините на прелезите са сигнали, а не белег за охраняемост.

Правилно ли са употребени думите охраняем и охраняемост тук?
Думите, завършващи на -аем, -яем, -уем (като сгъваем, сглобяем, манипулируем), са запазени следи от едно вече изчезнало в нашия език морфологично явление – старото сегашно страдателно причастие. Днес те функционират като прилагателни имена, а не като глаголни форми. Роля за тяхното разпространение има до голяма степен влиянието на руския език. Много от тези прилагателни (като например спускаем, изискуем) са заемки от руски. Това, което трябва да знаем, е, че прилагателните на -аем, -яем, -уем изразяват значението ‘който има способност да се поддава на действието, означено от основата’. Така сгъваем означава ‘който има способност да бъде сгъван’, сглобяем – ‘който може да се сглобява’ и пр.
Цитираният по-горе текст от закона би бил коректен, ако в него се има предвид възможност за охраняване на прелез. Ако се говори за прелез, който е под охрана, който реално се охранява, следва да се употреби миналото страдателно причастие охраняван (и съответно производното от него абстрактно съществително охраняваност), а не прилагателното охраняем (и съществителното охраняемост).
Неправилната употреба на охраняем вместо охраняван е много често срещана лексикална грешка, която откриваме например в следните изречения:
Обектът е строго охраняем.
Комплексът има собствен охраняем паркинг.
На охраняемия портал провериха документите ни.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език – БАН.

Четете повече в бр. 10, 8 – 14 март 2018 г.