Възпитание в годините на началното

„Обичам училището си и затова участвам“ е възможният слоган за НУ „Отец Паисий“ в Симеоновград

Учителският колектив на „малкото“ училище в Симеоновград се снима за спомен със скъпия си гост –
министъра на образованието и науката Красимир Вълчев

Училищният коридор е някак странен. Акуратно поставена осева линия го разделя на две, пътни знаци съвсем като истинските указват посоката на движение. Ако стъпите в „насрещното“, настава бъркотия. Няколко десетки малчугани спират и в упор ви гледат: как може така. И никой не пристъпва, докато не се освободи „платното“. Дори в голямото междучасие енергията на близо 200 палавници се овладява от правилата за пътна безопасност.
Педагозите твърдят, че коридорът е уникален. Измислят са го, за да научат децата на безопасно движение, да свикнат да спазват пътните знаци. И успяват. Започнатото на игра става строг училищен ред, наложен от самите деца. От идеята, станала факт, се заинтересувала и Държавната агенция по пътна безопасност. Важно е добрият опит да се мултиплицира.
В същия този коридор, на най-видно място е витрина с издания – библиографска рядкост, от училищната библиотека. Заглавията на някои от тях: „История Славянобългарска“, издадена 1924 г.; „Сборник – детски забавления“, от 1914 г.; „Козетка“ – пиеска за деца от Никола Никитов, драматизация по „Клетниците“ на Виктор Хюго“, издание от 1936 г… Има и такива училищни библиотеки.
Изненадите от „малкото“ училище – така жителите на Симеоновград наричат местното
НУ „Отец Паисий“, продължават и в училищния двор. Всичко е чисто и с ред, изненадващ, все пак домакините са на възраст от 5 до 11 години.
„Кандидатствахме по проекта „Обичам природата и аз участвам“ на МОСВ. Сега всеки клас се грижи за своята градинка и тя трябва да е най-хубавата. Нямаме специални хора за поддържане. Ако детето цапа, отговорно е пред съучениците си. Така че – пазят“. Този прост дидактически извод от практиката прави Светлана Стоева – директор на
НУ „Отец Паисий“ в Симеоновград. Разказва, че една от най-красивите картини в живота й е, когато в топъл ден преди 5 години изкарват чиновете в двора и децата преписват, всяко от лисчето си, „История славянобългарска“. Пишат върху листове паус, за по-ефектно. Преписването става една от инициативите за честване на празника на училището. Сега, в навечерието на 150-годишнината на НУ „Отец Паисий“ и 175 години образование в Симеоновград, също готвят голямо тържество.
Освен директор Светлана Стоева е и председател на Общинския съвет и четвърти мандат общински съветник. Твърди, че много, много рядко се е обръщала за помощ към кмета. Не защото ще й се откаже, просто с колегите си успяват да се справят сами. Успяват, макар училището да е трудно – децата са от уязвими групи. Когато проблеми с усвояване на учебния материал са на път да обезкуражат деца, идват личните срещи с успешни представители на ромската общност. Полицай, учител или познато лице от сцените разказват за себе си, какво е училището, за да получиш мечтаното. Дълго след такава среща малчуганите виждат лидера… в свое лице.
Образованието е в корена и за преодоляване на ранните бракове, категорична е Стоева. В „Отец Паисий“ децата са малки, но като общински съветник следи проблема и тенденциите в региона. Определено в общината не може да се говори за масово сключване на брак при непълнолетни роми. Приветства идеята задължителна да стане детската градина и за 4-годишните. „Ще се обоснова от собствения си професионален опит. Тук имаме две подготвителни групи – 5- и 6-годишни. Но имаме и поне десетина 4-годишни деца, чиито родители ги водят всеки ден. Държат да бъдат в училището, харесали са си учителка и стоят в клас. Именно такива деца, когато започнат същинското училище, вече са дръпнали пред останалите.
Всички деца са от уязвими групи, българският не е майчиният им език. Семействата са кореняци жители на Симеоновград, познават се родители и учители. За отпадане от образователната система може да се говори само за единици. Обикновено когато родителите отиват на работа зад граница. Лошото е, че децата губят знанията си, навиците си за учене. И това е сериозен проблем, за да усвоят умения, професия. Стараем се да наваксваме с подготовката им и да продължат напред“, споделя Светлана Стоева.
В семействата, в които образованието не е ценност, обикновено родителите са отпаднали от образователната система. За да помогнат на децата, а и на самите родители, педагозите на „Отец Паисий“ поемат предизвикателството да обучават възрастни неграмотни. По проекта „Нов шанс за успех“ на МОН на над 100 души дават начална грамотност. За специфичната педагогическа дейност двама от учителите специализират, а после предават наученото на колегите си.
Днес 17 педагози преподават в малкото училище на Симеоновград. В часовете влизат и двама специалисти – по музика и по английски език. Възлова фигура в училищния екип, особено при работа с родителите, е медиаторът.
Според директорката, специално за подобни училища, целесъобразно е да се регламентира паралелките да бъдат до 18 ученици. За класове с деца от уязвими групи сегашният максимум от 22 ученици е твърде висок. Образователният процес не е ефективен, не може да се работи отделно с всяко дете. „Вярно, може да се сформира паралелка и с 16, но тогава ще трябва да назначим още двама учители. Ако училището е с малък брой ученици, означава, че не разполага с голям бюджет. Получаваме допълнителни средства за извънкласни занимания с рискови деца, но е по-добре да има възможност учителят в самия час да обърне повече внимание на отделния ученик. При 20 това не става. С две думи – същите пари да се вложат в класна работа, а не за след часовете. Когато и децата са уморени, резултатът не е същият. Не става дума за повече пари, а за преразпределение на фонда“, пояснява Светлана Стоева.
На дневен ред е големият ремонт на „Отец Паисий“ – за фасадата и покрива на красивата стара сграда. Близо 800 000 лв. са получили от МОН. Сега очакват хубавото време, за да предадат парите в ръцете на майсторите.

Светлана Стоева, директор
на НУ „Отец Паисий“ – Симеоновград:

От 185-те деца, които са в училището, 26 разполагат с крайни устройства. Затова решихме обучението да е дистанционно, а не онлайн. Веднага след обявяване на кризисната обстановка подготвихме и разпечатахме на хартия материали с уроци и упражнения по учебната програма. Определих-
ме часови диапазони, в които да ги вземат родителите. След седмица ще съберем уроците и ще предадем нови. Как ще стане на практика, обмисляме.
Сега обстановката е различна, хората не трябва да влизат в контакт. Направихме заявка пред Регионалното управление на образованието – Хасково, за защитни средства.