Крачка напред след дългото забавяне

Ос 1 на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ отчита по-бързи темпове на изпълнение

При бюджет 432 413 418 лв., от които договорените са 430 257 776 лв. – 99.5%, е равносметката към края на февруари на финансовото изпълнение на ос 1 на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – „Научни изследвания и технологично развитие“. Изплатените средства са 140 006 885, или 32.8%, верифицираните 61 076 826 лв., или 14.2%, а сертифицираните – 60 354 690 лв., или 13.96%.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева взеха участие в работна среща на бенефициентите по процедурите „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“ и „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ (ос 1 на ОПНОИР) с представители на Управляващия орган на ОПНОИР. Това се съобщава на сайта на Изпълнителната агенция.
Според министър Вълчев приоритет трябва да бъдат развитието на младите учени и ускоряването на интеграцията на българската с европейската и световната наука. Още повече че на „вратата чука“ поредното предизвикателство – Рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите „Хоризонт Европа“ (2021 – 2027 г.).
Центровете за върхови постижения (ЦВП) и центровете за компетентност (ЦК) трябва да станат част и от актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура (2017 – 2023 г.). А тя трябва да намери място в програмите за развитие и научни изследвания на университетите и БАН. От голямо значение е да се популяризират не само капацитетът и потенциалът на тези центрове за научни изследвания, но и резултатите от тяхната научна и развойна дейност, коментира още Красимир Вълечев. За да се постигне максимален ефект за българската икономика, е нужно също така да се насърчи и сътрудничеството на ЦВП и ЦК с бизнеса.
Заместник-министър Карина Ангелиева припомни, че с бързи темпове тече програмирането на бъдещето на науката и иновациите с един по-далечен хоризонт – до 2050 г. С оглед на това, че науката не е просто функция на една професия, а е цялостен процес, от голямо значение е да се зададат още отсега основните индикатори за устойчивост. Центровете могат да спомогнат за модернизацията на цялата екосистема за научни изследвания в няколко посоки: чрез привличане и назначаване на опитни специалисти и външни експерти, чрез стимулиране на докторантите и младите учени и чрез подобряване на комуникацията между отделните центрове с оглед допълняемост на техните дейности и сътрудничеството.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция Кирил Гератлиев отчете успешното постигане на междинната финансова цел по Програмата с реално сертифицирани и възстановени средства по приоритетна ос 1 от над 60 млн. лв. към края на 2019 г. Той обърна внимание обаче, че темпът на развитие на ЦВП и ЦК трябва не просто да се запази, но и да се ускори през 2020 г., за да се въведе в експлоатация възможно най-голяма част от научната инфраструктура, което, от своя страна, да даде тласък на реализацията на научните програми.