Oттук започва любовта към България

В коридора на ОУ „Христо Ботев“ в с. Катуница, община Садово, област Пловдив, е събрано всичко, което трябва да знае един ученик

Директорката на ОУ „Христо Ботев“ в с. Катуница Катя Пендова иска да провокира любопитството
на учениците и да разшири мирогледа им

Децата в община Садово с всяка изминала година намаляват, но в ОУ „Христо Ботев“ в с. Катуница рядко се случва да има маломерна паралелка. Там учат 145 ученици, като сред тях има и пътуващи всеки ден до училище както от близките по-големи градове Пловдив и Асеновград, така и от околните села. Училището се ползва с голям авторитет в общината. Всички знаят, че там към учебния процес се отнасят сериозно. Държи се на реда и на дисциплината. Още с прекрачването на прага му първото нещо, което виждаш, е изпъстреният с любопитни факти коридор. Тематичните табла са групирани в различни области и имат за цел да привлекат интереса на учениците.
Да им разкрият необятна вселена от знания за света около тях.
„Ако един ученик прочете всичко това, ще му бъде достатъчно да обогати мирогледа си за цял живот“, твърди директорът на основното училище Катя Пендова. Идеята за поставянето на информационните табла е на колектива на школото. Всички те заедно събират и изготвят големите постери с факти за велики откриватели, известни личности, исторически дати, географски богатства и много други. На едно от таблата дори е посочено защо трябва да се гордея, че съм българин, и какво сме дали ние за света.
„За децата е важно да имат авторитети и добри примери за подражание“, категорична е директорката. Сред любимите им учители е известният футболен съдия Радослав Гидженов. Той им преподава „Физическо възпитание и спорт“, а часовете с него винаги са сред очакваните с нетърпение от учениците. Като всички деца, и възпитаниците в ОУ „Христо Ботев“ обичат извънкласните дейности, затова и програмата в училището е толкова богата. Някои от тях се провеждат в учебната сграда, а други – в близкото читалище. За малките ученици заниманията са в областта на рисуването и приложните изкуства, а за по-големите – лека атлетика, футбол, стрелба с лък и народни танци. През лятото работят по проекта „Подкрепа за успех“.
30% от учениците в училището в Катуница са от социално уязвимите групи. „Трудно успяваме да установим контакт със семействата на тези деца. Не ни е лесно да ги агитираме да водят децата си на училище“, казва с тъга Пендова. Тя работи като педагог повече от 20 години, но за всичкото това време не е успяла да намери решение на този сложен проблем. „Традициите в някои семейства са се запазили и по никакъв начин не можем да променим мисленето им“, казва тя и уточнява, че родителите започват да мислят как да омъжат дъщерите си веднага след като навършат 13 – 14 години. Случвало се е самото дете да иска да продължи образованието си, но при положение че родителите не разрешават, учителите са безсилни. Разбира се, не са изключение и примерите за момичета, които сами се отказват от училището, защото искат да създадат собствен дом и семейство.
Разказва с гордост за сериозния напредък, до който са достигнали с едно от момченцата от социално уязвимите групи. Преди началото на V клас той е изоставал много от съучениците си с учебния материал, но благодарение на упоритата работа на колегите момчето започва усърдно да учи. „Влязохме му под кожата“, отбелязва с усмивка Пендова. След като му отделят специално внимание и търпеливо запълват пропуските от миналите години, детето става изключително ученолюбиво и любопитно. Започва да използва всяко междучасие, за да чете, и напредъкът, който постига, е много голям и виден за всички. „За съжаление, резултатът му на НВО след VII клас не е много висок, но това се дължи на страха му да попълва нещо на компютър. За разлика от другите деца, той обича да пише и преписва на хартия, но се бои да работи с електронни ресурси“, допълва разказа си моята събеседничка.
За да не остане нито едно дете извън образователната система, преди началото на учебната година започват разяснителна кампания и обиколка по домовете на учениците.
Медиатор е бивша учителка от училището, която сега е пенсионер. „Върши страхотна работа. Постоянно е в махалата, обхожда всеки дом и всяко семейство. Сутрин даже буди децата за училище. След това ги води на училище“, споделя директорката. По думите , има ученици, които не че не искат да отидат на училище, просто няма кой да ги събуди.
„За да обхванем всички деца, трябва да бъдем последователни“, категорична е тя. Споделя, че има проблем с пет многодетни майки. Обръщала се е за помощ и към отдел „Закрила на детето“, и към полицията, но всички са безсилни. „Проблемът не е, че детето не иска да посещава училище, а че родителят не разрешава“, с горчивина отбелязва тя. Любопитното е, че при тези семейства родителите са грамотни. „Майката може да пише и чете, а детето – не“, учудва се Пендова. Постоянно подава сигнал за едни и същи родители: „При положение че те имат по 5 – 6 деца, няма какво да се направи“.
Обучението от разстояние в основното училище е преминало гладко и без особени трудности, въпреки опасенията на директорката. „Изпаднах в ужас, като разбрах, че трябва да създам организация за въвеждането на дистанционното обучение“, споделя тя. Използва лични връзки и се свързва със свои бивши възпитаници, които сега работят във фирма доставчик на интернет. Тъй като учениците, които не са участвали в учебния процес, са се оправдавали, че нямат интернет, директорката се опитва да намери решение на проблема.
„Истината е, че всички идват в училището с много хубави телефони, но твърдят, че нямат интернет“, казва Пендова.
В крайна сметка, се оказва, че само три деца от едно и също семейство нямат възможност да се включат в дистанционното обучение, и затова за тях подготвят материали на хартия. „Другите разбраха, че ги хванахме в крачка, и дистанционното обучение започна“, с усмивка допълва тя. По думите , най-трудно е било да съберат всички ученици в класната стая. Децата от социално уязвимите групи в началото са работили единствено с „Вайбър“ и „Месинджър“, защото са се затруднявали с влизането във виртуалната класна стая. Но след като се научават, става лесно за всички.
В училището няма група за предучилищна подготовка, но има разлика между децата, които са я посещавали, и тези, които не са. „Ако малчуганите от социално уязвимите групи бъдат обхванати още от 4-годишна възраст, то тогава ние няма да имаме проблемите, които имаме сега“, казва Пендова. Категорична е, че при тях се започва в първи клас от нулата, а с другите деца не е така, защото използват времето, за да надградят вече наученото.
Извънредното положение използват за ремонт. Директорката предлага на непедагогическия си персонал вместо да излизат в неплатена отпуска, да продължат да бъдат ангажирани, като идват на работа и пребоядисат класните стаи. Всички се съгласяват и така лека полека обновяването на училището започва. Школото
разполага с модерна база – във всяка стая има компютър и телевизор.
По този начин не само се улес-
нява работата на учителите и те не трябва постоянно да разнасят проектори от едно помещение в друго, но и за децата информацията, поднесена по този начин, е далеч по-интересна.
С общи средства – на общината и на училището, газифицират зданието. „Сградата е стара, руши се с времето“, казва директорката и изразява надежда до края на лятото да успеят да свалят старата изолация и да поставят нова. За Пендова е важ-
но да бъде чисто – както навън в двора, така и вътре в класните стаи. Споделя, че още в първия учебен ден казва на родителите, че както е дала стаята на децата, така иска да я върнат в края на годината.
Колективът се надява на 15 септември 2020 г. училището да отвори врати за присъствено провеждане на учебни занятия, за да го има живия контакт, който сега липсва както на учениците, така и на учителите.