Уроци, които си струва да бъдат повтаряни

Или как да успееш, преодолявайки рутината

Новата учебна година в ОУ „Отец Паисий“ в Русе ще започне в нова и различна среда. Учители, ученици и родители рамо до рамо работят по проекта „Обичам моето училище“

Как може да се възроди едно училище. С много работа в екип, с добротворчество и доброволчество – неща които не спират дори през горещите летни месеци. Резултатът е нова, различна, мотивираща, иновативна среда, която ще посрещне учениците в първия ден на новата учебна година. Става дума за русенското 1. основно училище „Отец Паисий“. Всичко разказано дотук наистина се е случило и продължава да се случва. Сега благодарение и на проекта „Обичам моето училище“. Партньор е LightSource Chariti – благотворителна организация, основана от Артър Спърлинг и съпругата му Албена. Заедно с тях училището си поставя за цел учебната 2020/2021 г.
да започне в една по-цветна и уютна среда. Речено – сторено, учители и родители запретват ръкави, а из коридорите и стаите се носи познатият мирис на нещо ново.
„Отец Паисий“ се намира, както се „казва“, на мегдана. Основано през далечната 1866/1867 г., то е сред най-старите основни училища в някогашния Русчук. Пред красивата възрожденска архитектура на училищната сграда се издига най-старият паметник на Паисий у нас – изработен през 1932 – 1934 г.
от русенския скулптор Владимир Владимиров. Мотото на учителите е „Ако мислите за един ден напред, вземете си храна… Ако мислите за 100 години напред, образовайте децата си“. Натоварено с толкова богата история и мъдрост, допреди няколко години училището е едва ли не пред закриване, нищо че се намира в сърцето на голям град. Броят на учениците се стопява.

А екипът като че ли така и не намира пътя на спасението. „Около 2011 г. децата ни (I – VIII клас) заедно с подготвителните групи бяха не повече от 220“, връща лентата назад директорката Биляна Алексиева. Днес ОУ „Отец Паисий“ е с препълнени от деца коридори, като заедно с подготвителните групи те са 750. С други думи говорим за коренно различна картина. Биляна Алексиева не крие, че зад този успех стои огромен труд – труд, който преобръща мисленето на русенци, за да намерят отново „пътя“ към емблематичното школо. А този път никак не е лесен. Минава през различни проекти и програми, като стартиралата през 2018 г. програма с „мисии“ – образователни проекти с теми и предизвикателства от реалния живот, които развиват ключови компетенции и нагласи у децата, в рамките на модела „дизайн мислене“. Влизайки в ролята на космонавти, готвачи, архитек-
ти, метеоролози, децата се учат да измислят нови неща сами, да правят проучвания, да преговарят, да представят идеите си. По този начин у тях се стимулират умения като любопитство, проактивност, инициативност. В мисиите са включени и дейности с активното участие и на родителите.
В разгара на карантината през втория срок на отминалата учебна година връзката не само с учениците, а най-вече с родителите е повече от действена. Те например са призовани да дадат мнението си за качеството на дистанционното обучение. Основите му са заложени още преди драматичните мартенски дни с последователната училищна политика за изграждане на модерно, активно и развиващо се училище. Израз на това е новият кабинет по информационни технологии и изобразително изкуство, обзаведен с мултимедия, 14 работни места и място за преподавателя. А чиновете са пригодени за часовете и по изобразително изкуство.
В разговора стигаме и до темата за ранното кариерно ориентиране на децата. Интересното в случая е, че само тази година 14 четвъртокласници от ОУ „Отец Паисий“ ще бъдат петокласници от новата учебна година в МГ „Баба Тонка“. А това е половин паралелка. „Училището ни е с традиции в подготовката по математика. Неслучайно нашите деца редовно „зареждат“ паралелките на математическата гимназия. Немалко се насочват към гимназиите с изучаване на чужди езици, както и към Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“, реди имената на елитни русенски училища Биляна Алексиева.
На щат тя има и мощен екип за работа с деца със СОП – двама ресурсни учители, двама психолози и един логопед. Тяхна е грижата четиринадесетте деца с проблеми да се развиват и да бъдат в крак със своите връстници. Алексиева изрично уточнява, че психолозите и логопедът са в помощ на всички ученици, а когато е необходимо – и на учители и родители. Задачата е да се осигури среда, която предразполага, а не стресира детето, независимо от това какви са неговите възможности.
Освен работа и пак работа в основата на един успех стои и отношението – отношение към родителя, отношение към детето. „Много е важно да накараш родителя да се чувства спокоен, че детето му е поверено в ръцете на отговорни хора“, коментира директорката. Тя поема управленски ангажимент да работи с родителите, и го изпълнява. Това също е причина училището да бъде желано и търсено.
„Партнираме си с родителите, и то прекрасно“, категорична е Биляна Алексиева. Според нея именно Училищното настоятелство е в основата на „възраждането“ на емблематичното русенско школо. „През 2011 г. се изправихме пред дилемата в каква посока да вървим – бе видно, че нещата боксуват. Тогава родителите и тяхното доверие към нас ни помогнаха да направим правилния избор. С членовете на Настоятелството се познавах добре още от работата ми на възпитател. Доверието помежду ни бе налице. Имах на кого да се опра. Днес мога да кажа, че с родителите в лицето на Настоятелството нямаме нереализирана идея за бъдещето на
ОУ „Отец Паисий“, казва Алексиева. Поставя висока оценка и на партньроството с Обществения съвет. „Той намери своята идентичност в системата. Имат собствена поща за контакти с родителите. При нас съвет и настоятелство вървят ръка за ръка, всеки познава своите задачи, начертал е поле за действие и затова всяка крачка е полезна на училището, на децата, учителите и родителите“, категорична е Биляна Алексиева.
А когато идва ред на въпроса за екипа, с който работи, отговорът е кратък. Когато някой иска да се промени, няма голямо значение дали е млад, или в по-напреднала възраст. Всичко опира до вътрешната мотивация и до това дали е убеден как трябва да се работи. „Не деля колегите си на млади или стари, а по-скоро на мотивирани и недотам мотивирани за работа. С тези, които знаят какво е да си учител и никога не го забравят, се стараем да увеличим кръга на нашите съмишленици. Намираме се в период на промени в системата на предучилищното и училищното образование. Не е тайна, че има колеги, които трудно приемат промените, не са убедени в тяхната необходимост“, пояснява директорката, която ръководи колектив от 63 педагози. Сериозен екип, който изисква и специален подход на управление, за да се получи необходимата спойка от колкото се може повече съмишленици.
Отговорният подход изисква и отговорно отношение към квалификацията на педагозите. „Раздаването на ПКС на калпак не е добър вариант. Дори аз самата не разбрах кога някои колеги покриха по-високите квалификационни степени. Това галопиране е сериозен проблем, най-малкото защото впоследствие засяга и бюджета на училището. Но той е най-малкият проблем. По-важно е за какъв принос към качеството на образование можем да говорим при толкова квалификации“, коментира директорката. Споделя, че училището разполага с добър бюджет, който се разходва разумно, средства има за всичко и за всички. „По-скоро притеснението ми е за смисъла, а впоследствие и за качеството на квалификацията – категорична е тя. – Много е важно какъв ще бъде приносът към качеството на учебния процес като резултат от всяка квалификация. Възможността по-бързо да станеш старши учител и да получаваш по-висока заплата, ли е целта, или да бъдеш старши, защото предлагаш по-висок образователен продукт.“
В ОУ „Отец Паисий“ посрещат принудителната карантина подготвени за онлайн обучение.
В основата е изключително добре квалифициран и всеотдаен преподавател по математика и информационни технологии, с докторска степен, който от две години е част от училищния екип. Той бързо организира колегите си и те започват да преподават от виртуалните си класни стаи. „Приятно бях изненадана дори от учители, които като че ли се притесняваха да работят с новите технологии. Те успяха бързо да навлязат и да продължат работата си с децата съобразно необикновената обстановка. Бързо си направиха виртуалните класни стаи. Онлайн работиха и психолозите и ресурсните учители. Училищният живот не спря нито за миг“, с право се гордее директорката.
За това помага и фактът, че всички ученици са разполагали с крайни устройства. По-скоро е било необходимо време от чисто организационно естество. Например, немалко родители побързали да „евакуират“ децата си при баби и дядовци. Но постепенно виртуалните класни стаи се напълнили с ученици и заниманията продължили по график. Независимо от това до края на месец юни в училището се провеждат допълнителни занимания, най-вече за учениците от начален етап.
„Дадохме възможност децата отново да се съберат със своите съученици и приятели. Този контакт е много ценен за подрастващите, категорични са психолозите. Така, че летния юни използвахме най-вече за срещи и работа от емоционална гледна точка“, завършва разказа си за една необикновена година директорката на ОУ „Отец Паисий“ в Русе.

Д-р Росица Георгиева, началник на РУО – Русе:
Инерцията може много неща да съсипе

Когато човек върви по инерция,
а рутината до такава степен го завладява, че той започва да върши всичко механично, това може да преобърне съдбата дори на цяло училище.
Когато Биляна Алексиева пое управ-
лението на ОУ „Отец Паисий“, във всеки клас имаше по една паралелка. Днес, това е училището, за което има 290 желаещи първолаци само от т.нар.
IV група за уседналост, тоест деца, които живеят извън района му.
Какво се крие зад тази популярност и предпочитание. Вярно е, че се намира на невероятно място,
в сърцето на града. Но освен мястото… Старите евреи имат една мъдрост, че за успеха на една търговия са необходими три неща – мястото, мястото и пак мястото. Ще перефразирам тази мъдрост и ще кажа, че за образованието също са необходими три неща – знанието, моженето и любовта към децата. Знанието винаги го е имало. Не може човек да е в системата на образованието и да няма необходимите знания. Моженето обаче не се е развило през годините. Нещо се е направило, нещо се е пос-
тигнало, след което взима връх рутината, а тя бързо изморява. Кара човека да „заспи“ в строя.
Заспивайки в строя, губим любовта към децата. Биляна Алек-
сиева успя да покаже и докаже, че партньорството между учител и родител, между учител и ръководство е работещият модел. Родителят не трябва да смята, че българското образование и учителят са му длъжници. Да, те са длъжни да образоват и да възпитават. Случвало се е и денонощно да отглеждат децата. Само че детето е в училище за определен период от време, но си остава дете на своите родители за цял живот. И когато успееш да направиш симбиозата между обичащия и работещия с детето и един родител, който знае, че трябва да даде всичко на своето дете, за да стане то личност, тогава нещата се случват. Училището може да направи от детето добър биолог, математик, литератор. Но ако я има симбиозата училище – родител, от детето ще стане и добър човек.