Проф. д-р Магдалена Миткова – ректор на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас: Школа и име в науката се градят не за година или две, а за десетилетие поне

Академичната година започва присъствено при взети всички мерки за опазване здравето на студенти и преподаватели

Интервюто взе
Татяна ДИКОВА

Г-жо Ректор, има ли отговор академичното ръководство на въпроса – как ще започне и как ще протече новата учебна година предвид необичайната обстановка? Наскоро Ваш колега ректор изказа мнение, че инженер не се става онлайн. За лекари и медицински сестри, както и за специалисти по здравни грижи – да не говорим.
– Университетът „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, обучава студенти в 18 професионални направления. Предизвикателство за нас бе електронното обучение през втория семестър. Аз споделям мнението, че има специалности, за които дистанционното обучение е приемливо само в извънредна ситуация. Такива са техническите специалности, медицинските. Разговарях с колеги от специалност „Електроника“, питаха се как дистанционно студентите да заварят платка. При педагозите, филолозите също липсваше контактът с децата в класната стая.
Преподавателите развиха много умения за дистанционна работа със студентите, но общото мнение е, че живият контакт е безценен. Единствено при икономическите специалности като че ли дистанционното обучение не предизвика необходимост от доработване на практически занятия. При нас последните две седмици от семестъра, когато приключи извънредното положение, бяха определени за доработване на най-необходимите практически занятия. Все пак студентите трябва да излязат не само с теоретична подготовка, но и с практически умения.
Що се отнася до новата учебна година, сме на мнение, че трябва да се възстанови присъствената форма на обучение. Взели сме всички необходими мерки за дезинфекция, обработили сме всички повърхности с нанопрепарат, имаме дезинфектанти на входовете в учебните корпуси, а и според мен вече свикнахме да живеем в новата обстановка. Студентите са пълнолетни граждани и могат да се грижат за личната си хигиена и да спазват противоепидемичните правила. Спазваме всички инструкции на РЗИ.

– Науката и научните изследвания, присъствието на академичния състав в международните бази данни все повече определят бюджетите на висшите училища. Какво място заема науката в Университет „Проф. Асен Златаров“?
– През последните няколко години определящо за субсидията, която се отпуска за наука във висшите училища, е качеството на научните изследвания, което се оценява по различни критерии и показатели, някои от които публикации и монографии в издания, индексирани в световноизвестни бази данни, регис-
трирани заявки и патенти, защитили докторанти и др. За присъствието на академичния състав в международните бази данни говори добрата цитируемост на публикациите на нашите изследователи, което всъщност представлява отзвук на техните научни резултати сред световната научна общност.
Например през последните три години се забелязва нарастване броя цитати на научни публикации по данни от Web of Science и Scopus (без автоцитати): за 2017 г. – 613 бр.; за 2018 г.
– 604 бр.; 2019 г. – 731 бр., което отговаря на нарастването на дела публикации на академичния състав на Университета в издания с импакт-фактор и импакт-ранг.
В Университета се наблюдава положителна тенденция по отношение на активността и стремежа на академичната общност да развива качествени фундаментални и приложни изследвания по различни приоритетни направления – химия и химични технологии, биотехнологии, компютърни науки, околна среда, педагогика и др. Като резултат от този стремеж е разкриването на ново основно звено на Университета – Научноизследователски институт, който обхваща изследователската работа на колективи, работещи по различни национални и международни проекти. Най-голям брой спечелени проекти, финансирани от научни сесии за фундаментални научни изследвания за периода 2016 – 2019 г. Те по традиция са в областта „Технически науки“, следвана от „Математически науки и информатика“ и „Обществени науки“. Тук е моментът да спомена и Лабораторията по математична химия, която е световен лидер в областта на молекулното моделиране и дейността покрива широк спектър от фундаментални и приложни изследвания, особено актуални във връзка със защитата от химични замърсители в глобален мащаб. За последната година в Университета са постъпили средства по 44 договора с международни фирми и организации, което съставлява 86% от всички постъпления.

– През 2018 г. стартира проект за изграждане на Център за компетентност в областта на чистите технологии за устойчива околна среда за почти 24 млн. лв. Близо 3 години по-късно на какъв етап е проектът, що се касае до ръководения от Вас университет, който е бенефициент?
– Ние сме един от партньорите по този проект. В рамките на изпълнението му в Университета са основно ремонтирани и обзаведени две лаборатории, обезпечаващи нуждите на химичния и микробиологичния анализ, като в едната е обособена и семинарна част. Основната цел на проекта е изграждането на солидна научноизследователска инфраструктура, която да обезпечи научната работа и аналитичните задачи, свързани с разработването на иновативни технологии за управление и пречистване на водите и отпадъчните потоци в съответствие с принципите на кръговата икономика и рециклирането на ресурси. А оборудването, което до голяма степен е и уникално за Университета, включва сканиращо електронен микроскоп, система за автоматизиран проточен анализ на фосфати и азотни съединения (нитрати, нит-
рити и амоняк) във води, газов хроматограф и детектори, апарат за анализ на нано- и микрочастици, PCR и оборудване за молекулярнобиологичен анализ, система за бърза фенотипна идентификация на микроорганизми, напълно оборудван биореактор с блок за автоматизирано управление и др.
Всяка лаборатория е оборудвана и с най-необходимото общо лабораторно оборудване, като аналитични и влагомерни везни, помпи от различен тип, термостати, инкубатори,
pH метри, химическа камина, дестилатори и системи за чиста вода. Стойността на полученото от Университета оборудване достига близо 900 000 лева.

– Университетът „Асен Златаров“ е в екипа по изграждане на Център за върхови постижения „Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ (УНИТе). На какъв етап е изпълнението му?
– По проекта ще се обособят четири лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника, в областта на информационните и комуникационните технологии. В ход са основен ремонт и модернизация на лабораториите, като голяма част от техниката е вече налична в Университета. Към проекта са назначени водещи учени в областта на математическото моделиране, невронните мрежи, размитата логика и операционните системи.

– В разгара на епидемията не липсваха и добри новини за вашия университет – откриването на научен институт. Разкажете малко повече за целите и задачите му. Какви области на науката ще обхваща?
– Научният институт ще обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност и ще бъде ядро на академичната система за научна дейност в Университета. Дейността му ще се основава на принципа на организационна и финансова самостоятелност, но ще се използва материално-техническата база на Университета.
В него ще се извършват теоретични и приложни научни изследвания в приоритетни научни направления съгласно научната ни политика. Той обедини всички научни лаборатории на Университета, примерно световно известната Лаборатория по математична химия на проф. Мекенян е водеща в научния институт.

– Неотдавна споделихте, че очаквате да приключи карантинният период, и планирате курсове за квалификация на бургаски лекари. Има ли такъв потенциал най-новият ви факултет? За каква квалификация говорим – по специалности или надграждане на придобита специалност?
– Диагностицирането и лечението на отделните заболявания се осъществява въз основа на принципите на доказателства базирана медицина, съставляващи съвременните правила и стандарти, които се обновяват непрекъснато. Смисълът на продължаващото обучение е лекарите да получат достъп до най-новите постижения в науката и да бъдат стимулирани непрекъснато да повишават квалификацията си.

– Промени в Закона за предучилищното и училищното образование отварят врати за партньорство университет – училища. Имате ли вече сключени подобни договори за партньорство с бургаски училища?
– Да, имаме сключени договори за партньорство с почти всички бургаски училища и предвиждаме да обхванем училищата от нашия регион. Този процес започнахме в началото на 2020 г., но пандемията забави малко темповете на изпълнение.

– Намери ли място „Асен Златаров“ в международни университетски мрежи, а в национални? Какви са плановете на академичното ръководство в отговор на това предизвикателство?
– Поддържаме традиционно добри взаимоотношения с другите университети и висши училища в България и в момента започваме подготовката за участие в национални мрежи. С някои висши училища имаме вече сключени договори за сътрудничество. На път сме да сключим и подобни договори с европейски висши училища, с които имаме споразумения по програмата „Еразъм+“.

– Държавата не би трябвало да се бърка в учебни планове и програми, научни политики, стига резултатите и качеството да са на висота, но не трябва ли да контролира за какво се харчат държавни пари в държавните висши училища? Къде минава тънката разделителна линия между академичното самоуправление и отговорността пред данъкоплатеца?
– Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ е държавно висше училище и получава бюджет от държавата. Тя, в лицето на МОН, определя държавен план-прием на студенти, отчитайки необходимостта от специалисти в страната. Държавата ни дава поръчка за обучение и финансира това обучение. Ние се грижим да ги обучим по наши учебни програми. Всяко направление, по което обучаваме студенти, е акредитирано от НАОА, т.е. държавата отново ни е проконтролирала. Университетът притежава голяма материална база, която трябва да се поддържа, обучава студенти в 18 професионални направления, отговаряйки по този начин на нуждите на националната и регионалната икономика.
Държавната субсидия покрива около 50% от разходите ни. Останалите покриваме от собствени приходи. Отнасяме се изключително отговорно към разходването на финансите и сме изградили строга система за финансов контрол. Знаете, че заплатите на преподавателите във висшите училища не са високи. Вдигането на минималната работна заплата и намаляващите бюджети през изминалите години (без последната) бяха изпитание за университетското ръководство. Що се отнася до харченето на държавните пари, ние сме непрекъснато обект на контрол – имахме финансова проверка от МОН, всяка година в Университета влиза Сметна палата и заверява финансовите ни отчети, в момента приключва проверка на ДФК и влезе проверка от НОИ. Така че данъкоплатците могат да са спокойни за вложените в нашия университет средства.

– И накрая за политиката на ръководения от Вас университет към младите преподаватели и учени – как се градят школа и име? Каква е подкрепата за младите учени?
– Школа и име в науката се градят не за една или две години, а за десетилетие поне. Младите преподаватели и учени трябва да имат влечение към научна работа и бих казала да са любопитни. Ако не обичаш преподавателската и изследователската работа, трудно ще издържиш в университета. И това не важи само за днешно време. Литературата изобилства от подобни примери.
В университета се стремим да създадем благоприятна среда за младите преподаватели. Участваме в европейски проект, чрез който се получава допълнително финансиране за тях, но те трябва да покажат качество в работата си. Стремим се и да ги привлечем да работят по вътрешноинститутските проекти и по големите европейски проекти. Обявяваме конкурси за асистенти и подкрепяме бързата подготовка на дисертациите им. Сключили сме споразумения по „Еразъм+“ и те имат възможност да разработват част от дисертациите си в европейски университети. Академичното ръководство е с ясното съзнание, че трябва непрекъснато да се подмладява преподавателският състав.

Свързани статии:

Проф. Илария Капуа*: Вирусът е тук, няма да изчезне Пандемията е феномен с много разрушителни сили, но може да ни помогне да поставим здравето на централно място Доц. Петя Трифонова от Геомагнитната служба на НИГГГ – БАН: Небесни фойерверки по Коледа ще радват жителите на полярните о бласти Мира Добрева, водеща на „Отблизо“ по БНТ: Днешните учители могат да откриват светове Проф. Радостина Александрова, Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей: „Ловци на вируси“ търсят срещи с непознати видове