Свободата е право на избор

Ученикът следва добрия пример, казва учителят по БЕЛ в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ Ивелин Димитров

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората“ – в това наистина вярва младият учител по български език и литература в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в столичния кв. „Дружба“ Ивелин Димитров. За него тя е един от най-важните инструменти, с които разполагаме днес.
И трябва да бъде възприемана като възможност за избор – какво, кога, къде и как да учиш. От малък трябва да имаш свободата да мечтаеш, за да решиш какъв искаш да станеш, и след това – възможността да го постигнеш.
Ивелин Димитров е на 28 години и е приел учителската професия като призвание. Обича онова, което прави, и това личи във всичко.
За него използването на електронни ресурси и източници в час не е иновация
– практикува го далеч преди да въведат извънредното положение. Още от началото на 2018/2019 учебна година започва да улеснява работата си в клас с презентации при преподаването на новия урок, а отскоро преди всяко препитване изпраща онлайн тестове за проверка на наученото до момента и подготовка за реалния тест в училище.
„Въведох електронно обучение още преди да се говори за масовизация на това“, казва Ивелин. Той е учителят на XXI век – модерен, отворен, усмихнат, знаещ и можещ. Свикнал е да върви по улицата и постоянно да го спират и поздравяват ученици. Те се радват да го видят и често имат какво да го попитат, а той винаги има време за тях. Все пак учител не се става – просто се раждаш такъв.
Образован и добре подготвен, осъзнато решава да стане учител. От I до XII клас учи в Средното училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ в Русе, а след това постъпва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“. Три години след завършването на бакалавърската си степен продължава с магистратура – „Трансгранична българистика“, отново в Алма матер. Работи като учител още от 2015 г., когато постъпва в Националната финансово-стопанска гимназия, а след това се премества в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в столичния квартал „Дружба“. От учебната 2017/2018 г. преподава български език и литература на учениците от V до VII клас там, като за първи път от тази година ще води и часовете по немски език на две паралелки – немска и смесена (немски, руски и испански език). Немската паралелка е нова, а децата, които са се записали за нея, са 25.
Ивелин е много ентусиазиран и мотивиран – в главата си има куп идеи и не щади свободно време, за да ги осъществи. Захваща се и с организацията на тържественото откриване на първия учебен ден.
В кръвта му е не само да преподава, но и да планира и организира.
С любов говори за класа си и за всичко това, което прави, защото не го прави по задължение, а с желание и сърце.
„Невероятно е да бъдеш класен ръководител. Направо се чувствам като трети родител. Децата много обичат да приказват и споделят, но трябва да се научат къде е границата и за какво могат да говорят в училище и кое трябва да остане вкъщи“, казва Ивелин. Категоричен е, че разделителната линия трябва да бъде поставена още в началото и това е задължение на учителя. Той следва да обясни много ясно на децата какво може и какво не може, и след като го направи, няма да възникнат никакви недоразумения, убеден е той. „Ако задам някакви правила в началото, очаквам учениците ми да ги спазват, но ако не съм коментирал с тях конкретен казус и възникне недоразумение, намирам време и го обсъждаме всички, взимаме решение заедно и чак тогава то се превръща в наше правило“, допълва той. Всеки има право на глас. Вярва, че ученикът следва учителя, затова преподавателят трябва да се стреми да показва най-доброто от себе си всеки ден. „Децата се ориентират спрямо предпочитанията си, но за да им стане нещо интересно, положителният пример има решаваща роля. Той може да дойде както от дома, така и от компанията или пък от училище. Аз не мога да следя за това, което се случва вкъщи или на улицата, но мога да отговарям за това, което става в час или в училище, и затова гледам да дам своя пример, защото знам, че те ще го последват“, допълва той. Няма точна рецепта, с която можеш да мотивираш един ученик да учи, но даването на правилния пример в точния момент винаги помага.
Връщайки се назад във времето, си спомня, че не е бил перфектно подготвен по всички предмети. Разказва, че в X клас е имал петица за годината по немски, при положение че там е бил отличник. Сега му е възложено да преподава точно този език на първата паралелка в 4. ОУ. „Никога не знаеш какво ще ти предложи животът. Понякога там, където ти е най-трудно – точно там трябва да се хвърлиш, защото така научаваш много и за себе си“, допълва моят събеседник.
Като учител по БЕЛ отчита, че учениците днес срещат най-голяма трудност в опита си да се изразяват – използват по-малко думи и си мислят, че могат да бъдат разбрани дори само с поглед. „Общуването е процес на акция и реакция, подаване и приемане. За да може един човек да бъде разбран, той трябва да може да обяснява“, споделя Ивелин. Категоричен е, че в същината на образованието стои нуждата от това да осъзнаваш какво не ти е ясно, и да намериш начин да попиташ.
Мнението на Ивелин се противопоставя на общоприетото твърдение. Според него проб-
лемите с правописа и липсата на богат речник при децата не се дължат на това, че прекарват повече време пред компютъра, отколкото с книга в ръка. Събеседникът ми твърди, че днес децата четат, и то много, но само това, което им е интересно. Художествената литература, изучавана в училище, може да запали интереса на голяма част от тях. Ставал е свидетел как ученици, запленени от даден литературен герой, започват да четат всичко за него наред – от литературна критика до автори на учебници от други издателства. Учителят твърди, че сега сред подрастващите най-популярни са фентъзи романите, а по-малките предпочитат книги от типа на „Дневникът на един Дръндьо“. Категоричен е, че понятие като некачествена литература няма – всеки има свободата да чете в свободното си време това, което му е интересно. За него няма и слаб ученик. „Всичко е въпрос на желание. Децата, които имат правилния стимул, действат дори без да ги подканваш“, аргументира се учителят.
Отчита за по-правилен подхода разпределението на учебния материал да бъде изготвено индивидуално
за всеки клас – задължителният материал трябва да бъде покрит от всички, но всеки ученик усвоява новата материя с различно темпо. „Предпочитам да дам свобода и чак след това да преценя по какъв начин ще подходя към съответния клас, група или ученик. Затова за мен е изключително важно преподаването чрез свобода, а свободата значи отговорност“, казва той. Интересен е и педагогическият му подход към непознатите думи. „Ако едно дете не знае някоя дума, то последното нещо, което трябва да направиш, е да му обясниш значението ѝ. Първо трябва да го подтикнеш сам да се опита да намери начин да разбере какво значи – да потърси в речника или в интернет. Ако сам положи труд и стигне до решението, то тогава със сигурност ще го запомни за цял живот.“ Благодарен е за възможността да работи с деца. Вярва, че когато човек реши да следва това, което иска, наистина успява.
Увеличаването на заплатите на учителите във времето със сигурност се отразява и на завръщащия се интерес на младите към професията. Преди е ставал свидетел на хора, които много обичат децата и искат да работят като учители, но бързо се отказват поради финансови затруднения. А сега нещата не стоят така. „За пет години заплатата ми се увеличи двойно.
И този ръст наистина дава своите отражения“, казва той. Спомня си, че финансова е причината и да напусне първото училище, в което започва работа. „Ако тогава нещата стояха като сега, никога нямаше да го направя“, казва той. Не издържа дълго далеч от децата и след година в частния сектор се връща отново в клас, но този път в друго училище – 4. ОУ. Сега Ивелин отново се чувства щастлив и оценен, защото продължава да упражнява професията, която е избрал.
„Електронното обучение даде възможност на всички нас – учители и ученици, да развием и подобрим технологичните си умения“, смята младият учител. Не оспорва това, че нищо не би могло да измести живия контакт, но също така смята, че обучението, било то дистанционно или присъствено, трябва да бъде въпрос на осъзнат избор. Всеки ученик или родител трябва да има право да избере дали обучението да бъде в присъствена или дистанционна форма, като изключва необичайната ситуация с пандемията. „Ако има село с един ученик, защо той трябва да бъде задължен да ходи физически до училището в съседния голям град, в случай че предпочита да бъде у дома и да учи от вкъщи?“, пита той. Ивелин обяснява, че има деца, които искат да работят сами и на тишина, и точно за тях дистанционната форма би била по-подходящ вариант. „Технологиите ни дават възможност да използваме ресурсите спрямо нуждите си и да разпределяме времето си според приоритетите си“, казва той. За него твърдението, че ще станем роби на технологиите, звучи неприемливо. На мнение е, че трябва да черпим с пълни шепи от възможностите, които ни предлага напредъкът на информационните технологии, а не да се страхуваме от тях.
След връщането на децата отново в час е обсъдил с тях какво мислят за обучението от разстояние. Повечето са казали, че не го харесват, защото са били далеч от приятелите си. За други пък сред най-големите предимства на онлайн часовете е възможността сам да избираш с кого да общуваш. Споделят, че в клас им се случва да разговарят със съученици, които не харесват, а сега могат сами да решават с кого да говорят и с кого – не. „Когато има свобода, а не натиск, всичко се получава“, завършва разказа си моят събеседник.