База за устойчиви изследвания

Научната инфраструктура е основен стълб на националните научноизследователски и иновационни системи на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и спомага за развитието на научните изследвания и иновации в ключови за обществото и икономиката области, като здраве, околна среда, климат и др. Нейното наличие осигурява получаването на нови знания чрез обслужване на фундаменталните и приложните изследвания и дава възможност, от една страна, да се решават сложни интердисциплинарни научни въпроси, а от друга, да се комерсиализират научни резултати, създаващи иновативни продукти и услуги, което да подобри конкурентоспособността на страната и Европа. Това подчертава министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в мотивите си към проект на Решение на Министерския съвет за приемане на актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура 2020 – 2027 г.

Следвайки примера на Европейския стратегически форум за научноизследователска инфраструктура, който публикува първата Пътна карта на общоевропейските научни инфраструктури през 2006 г., държавите членки на ЕС и асоциираните към Рамковата програма страни актуализират своите пътни карти за научна инфраструктура. Това е трето обновено издание на Пътната карта за научна инфраструктура на България и обхваща периода 2020 – 2027 г.
През 2019 г. след научна оценка на проектите са избрани 12 нови обекта, показали висок потенциал за развитие. Така обектите стават общо 50 в области като енергетика; околна среда и екология; биотехнологии, биомедицина, здраве и храни; физика и инженерни науки; аерокосмическа и отбранителна индустрия; социални и културни иновации, информационни и комуникационни технологии, както и електронна инфраструктура.
Националната пътна карта изпълнява политиките и мерките, идентифицирани в Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Изграждането на научната инфраструктура е водеща цел на Националната програма за развитие „България 2030“, където приоритет едно е насочен към укрепване на научната и иновационната среда чрез инвестиции в инфраструктура. Нейното развитие има за цел да осигури необходимите условия за активното участие на българските учени и иновативни фирми в програма „Хоризонт Европа“ и да привлече интереса на учени от трети страни с цел засилване на интернационализацията на българската наука.
С актуализацията на Пътната карта през 2020 г. ще се продължи консолидирането и модернизирането на научноизследователската инфраструктура в България и ще се осигури устойчивост на направени инвестиции във водещи консорциуми, области и звена с оглед реализиране задълженията на България по изпълнението на целите на Европейското научноизследователско пространство. Заради участието на страната ни в Европейския стратегически форум за научноизследователска инфраструктура (ЕСФНИ) се въвеждат правила за работа и достъп до научнотехнологични съоръжения, създава се оперативен и технологичен капацитет за работа с чуждестранни потребители и не на последно място, намалява се фрагментацията на националната научноизследователска екосистема и се повишава международната видимост на страната.

Бялата книга на ЕСФНИ, представена през 2020 г., има за цел да определи ролята на тези инфраструктури и бъдещото им модернизиране в контекста на обновеното Европейско научноизследователско пространство. Основните послания в нея са за укрепване позицията на научните инфраструктури. Друг важен елемент на политиката е да се постигне кохерентност междуевропейските, националните и регионалните политики за развитие на научна инфраструктура.
Това ще доведе до намаляване дублирането на усилията за ефективно общо използване на ресурси, както и стандартизиране на процедурите. Решаващ фактор за постигане на горепосочените цели е инфраструктурата да осигурява отворен достъп до данни.
За да могат държавите членки да отговорят на големите обществени предизвикателства, като изменението на климата или справянето с пандемии, научноизследователските инфраструктури трябва да могат да се интегрират, засилвайки обмена на знания и допринасяйки за интердисциплинарните изследвания. Затова електронната научноизследователска инфраструктура е от първостепенно значение и е необходимо да се подпомогне свободният достъп до научноизследователски инфраструктури на всички изследователи, както и улесняването на достъпа до данни чрез Европейския облак за отворена наука (EOSC).
Реализацията на настоящата Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) в контекста на новия програмен период и „България 2030“ е планирана на три етапа. Първият е „Увеличено участие в „Хоризонт Европа“, интернационализация и изграждане на национален капацитет (2020 – 2023 г.)“.
В рамките на този етап акцентът е върху изграждането и поддръжката на съществуващите обекти, вкл. центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. През този период новите проекти ще подготвят своите бизнес планове за участие в конкурсни процедури за изграждане на инфраструктура по програми на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския фонд за възстановяване и развитие и други финансиращи програми. Във втория етап основната цел е изграждане на връзката с иновациите (2024 – 2025 г.). През третия етап (2026 – 2027 г.) дейностите ще бъдат фокусирани върху трансфера на технологии, привличане на чуждестранни учени и фирми, както и създаване на привлекателна среда за кариерно развитие на учени.
Основното изпълнение на Пътната карта и изграждането на отделните изследователски комплек-
си ще бъдат обект на постоянен национален и международен мониторинг и оценка. Финансовото обезпечаване на Пътната карта предполага ефективно и интегрирано използване на наличните национални и европейски средства. Включените в настоящата Пътна карта нови проекти подлежат на последващ подбор. Тези 50 обекта включват инфраструктури, които се намират на различни етапи на развитие – изграждане, оперативно състояние, финансиране. В зависимост от степента на тяхната реализация трябва да се предвидят разходи за изграждане, поддържане и оперативна дейност, модернизиране, развитие, членски внос в съответната паневропейска инфраструктура и осигуряване на необходимия човешки ресурс.

Важно е Пътната карта да остане част от приоритетните дейности на правителството и за следващия програмен период(2021 – 2027) и след 2027 г. и да бъде ключов компонент при разработването на области за интервенция с цел подобряване на конкурентоспособността на националната икономика и по-етапното превръщане в средно- и високотехнологична.
Участието в международни организации и експериментални мегапроекти дава възможност за достъп до световно научно познание. На базата на международни договори България е част от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), създадена през 1954 г. Страната ни участва в експериментите CMS, NA61, NA62, ISOLDE и SHiP. Активната работа в програмите на ЦЕРН привлича младите хора в България за професионално развитие в областта на физиката, инженерните специалности и информационните технологии. В провежданите изследвания в ЦЕРН участват над 100 български учени.
Обединеният институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, е международна междуправителствена организация, създадена през 1956 г. от 11 страни за изучаване на фундаменталните свойства на материята. В Института се реализират няколко крупни проекта, в които участват български колективи. Сред тях са изграждащият се ускорителен комплекс NICA, Фабриката за свръхтежки елементи, експериментът „Байкал“ и многофункционалният изчислителен комплекс, включващ суперкомпютъра „Говорун“.Международният експериментален термоядрен реактор ИТЕР има за цел да утвърди ядрения синтез като нов неограничен енергиен източник. Европейското участие в дейностите се основава на споразумение, подписано през 2006 г. между седем партньора – „Евратом“ (представляваща ЕС), Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ.
В Пътната карта има изследователски научни съоръжения, които включват уникална научна апаратура за България и осигуряват на страната ни предимство в определени региони. Регионалният астрономически център за изследвания и образоване (РАЦИО) е обединение на изследователски и образователни институции.

В Националната астрономическа обсерватория – Рожен, са концентрирани специализирани ресурси за астрономически наблюдения. През 2020 г. в НАО „Рожен“ ще бъде доставен и монтиран първият в България хромосферен телескопс диаметър на огледалото 31 см за наблюдения на Слънцето.
Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, основана през 1988 г., предоставя възможност за широк спектър фундаментални и приложни изследвания, както и мониторинг на основните физико-химични параметри на уникалната природа на Антарктида.
Националният циклотронен център включва ускорител – циклотрон, лаборатории за научноизследователска дейност по радиохимия и радиофармация, както и лаборатория за научноприложни изследвания. Той осъществява съвместна дейност с циклотронния център на Мултидисциплинарния институт „Хуберт Кюриен“ в Страсбург, Франция, Циклотронния център към Обединения европейски научен център в Испра, Италия, Националната лаборатория за ядрени изследвания в Леняро, Италия, PET центъра Росендорф-Дрезден в Германия, Центъра за научни изследвания в Юлих, Германия, и други.

Европейското научноизследователско пространство е стратегически документ, насочващ към унифициране на научната система на страните от ЕС, която да позволява свободното движение на учени, научно знание и технологии.
Ангажиментите на държавите членки и на България са да се създадат модерна и съвременна среда, инфраструктура и достъп до оборудване за провеждането на върхови изследвания. От влизането си в ЕС България е направила преглед къде участват български научни групи, и има ангажимент да подкрепя развитието на научната инфраструктура, както и да провежда регулярни конкурси. Страната ни участва в редица паневропейски изследователски инфраструктури като Е-инфраструктура (КЛаДА-БГ) за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, член на паневропейските научноизследователски консорциуми CLARIN-ERIC и DARIAH-ERIC. КЛаДА-БГ осигурява публичен достъп до специално разработени за българския език електронни структурирани данни и автоматични обработващи програми.
Научноизследователската инфраструктура „Европейско социално изследване за България“ осигурява участието на България в консорциума на паневропейската научна инфраструктура European Social Survey – European Research Infrastructure Consortium (ESS ERIC). От 2002 г. във всяка страна участник на всеки две години се организира национално представително изследване на общественото мнение. Този подход осигурява висока надеждност и международна съпоставимост на получаваните резултати. Досега в България са осъществени пет вълни на ESS (2006, 2008, 2010, 2012, 2018 г.).
Националната научна инфраструктура „Изследване на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа (SHARE) е основана с цел поддържане участието на България в това изследване и присъединяване и пълноправно участие на България в европейската инфраструктура SHARE ERIC
– уникалното и най-голямо пан-
европейско изследване на социалните науки.
Националният университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ) е мрежа от ресурси (биобанки, научно-техническо оборудване и изследователски звена) на двата най-големи медицински университета в България – в София и в Пловдив.

Центърът за съвременна мик-роскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите (EuroBioImaging) е част от Euro-BioImaging консорциум – мащабна общоевропейска изследователска инфраструктура, на която България е един от основателите.
Научната инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината (ИНФРААКТ) е обединение от научни и професионални организации за съвместна научноизследователска и приложна дейност в хуманната репродуктивна и регенеративна медицина.
Националният геоинформационен център има за цел интегрирането на първичните данни за геосредата и обвързването им в единна, динамична ИКТ базирана мрежа.
МАСРИ е инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура EURO-ARGO.
Паневропейската научноизследователска инфраструктура ACTRIS (Aerosol, Clouds and Trace Gases Research Infrastructure) обединява усилията на европейските партньори за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители.
Европейската инфраструктура CTA-MAGIC е плод на международно сътрудничество в сферата на астрофизиката на частиците. Проектът цели участието на българските учени в най-напредничавите световни научни колективи, работещи в областта на високоенергетичната астрофизика на гама-лъчите, обединени около уникалната установка MAGIC и построяването на бъдещия мегакомплекс от Черенковски гамателескопи. Научната цел на експеримента MAGIC е изследване на т.нар. мистерия на Вселената.

Електронна инфраструктура за изследване на българското средновековно писмено наследство (ЕЛИНИЗБ) – електронните ресурси и инструменти за обработка на средновековни текстове
с българско потекло са създавани в продължение на 10 години.
Консорциум „Екстремна светлина“ ELI-ERIC-BG е научноизследователска инфраструктура за изследване на процеси в полето на мощни фемтосекундни лазерни импулси.
Българска наблюдателна станция на паневропейския нискочес-
тотен радио телескоп LOFAR-BG.
LOFAR e разработен от нидерландския Институт по радиоастрономия за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната атмосфера.
Разпределена система от научни колекции – България, (DISSCO-BG) се занимава с биологичното разнообразие и е българското звено на общоевропейската инфраструктура DiSSCo, призната през 2018 г. за изследователска инфраструктура с европейско значение.
Разпределена научна инфраструктура „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (LTER-BG) ще осигурява информация за опазване и устойчиво управление на уникалното биологично разнообразие в България.

Свързани статии:

Ера на изчезване Национални научноиновационни комплекси Светни си лампата през джиесема Камъните на светлината