Някои хора може да имат имунитет срещу коронавируса от SARS 1

Това обяснява доц. Андрей Чорбанов – ръководител на екипа български учени, разработващи ваксина срещу COVID-19

Доц. Андрей Чорбанов e ръководител на отдел „Имунология“ в Института по микробиология на БАН и на екипа от български учени, които разработват ваксина срещу COVID-19. Роден е в София. През 1992 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Генно и клетъчно инженерство“, а през 2002 г. защитава докторска дисертация. Като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт – Холандия, Тайван и Унгария. Понастоящем е доцент по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН и преподавател в няколко университета. Носител е на две награди „Питагор“ за биомедицински науки.

Зина СОКОЛОВА

Новината за появата на COVID-19, или SARS 2, още в началото на тази година напомня на доц. Андрей Чорбанов за нещо вече видяно и преживяно. Тя го връща години назад, когато е на работа в Тайван. По време на престоя му в азиатската държава се появява вирусът SARS 1.
„Всичко се случи около мен, видях как хората се уплашиха, как сложиха маски, беше забранено в закрити помещения да се влиза без маска – разказва ученият. – Тогава си казах, че в Европа това не може да се случи. В Азия недемократичните и непопулярни мерки се изпълняват безапелационно. Понятието за демокрация практически го няма.
Сега нещата с COVID-19 се повтарят – уплашени политици в страните почнаха да се копират едни други, да надграждат предпазните мерки. Вирусът не навсякъде се разпространява по един и същи начин и няма база за директни сравнения. Всички оплюха шведския модел, но е факт, че там смъртността намаля. Освен това шведите си признаха, че през пролетта и лятото са изпуснали домовете за стари хора. Искам само да подчертая, че в по-бедните държави няма домове за стари хора.“
Но докъде се простира науката, докъде – политиката, и от кой момент нататък започва шествието на теорията на конспирацията? Доц. Чорбанов е категоричен, че коронавирусът не е конструиран, не е манипулиран от човешка ръка. Но това не пречи да бъде изолиран от природата – животинският свят е пълен с непознати за хората вируси, и после да е изпуснат на свобода. Това е един от възможните варианти за неговата поява. Другият начин е по класическия път, каквито случаи има всяка година – вирусът да прескочи от един вид на друг, макар че това става много рядко.
„По принцип вирусите поразяват определени биологични видове, за разлика от бактериите, които могат да заразяват всичко“, обяснява доцентът. COVID-19 заразява хора, но не се среща при животни. Прескачането може да стане по следния начин – в организма на всеки човек често има човешки коронавируси. Но ако в даден момент се появи коронавирус от животинския свят, той може да се преопакова в обвивката от човешкия вирус и така да мине видовата граница. „Но подобни неща стават много рядко и затова не се стига до пандемии“, уточнява ученият. Иначе хората по цял свят постоянно употребяват не добре обработени животински храни.
„Смята се, че и вирусът на HIV е преминал бариерата и е прескочил при човека от вид зеленоноси маймуни – обяснява ученият. – Това е една от теориите за неговата поява. Но това има значение за епидемиолозите, които изследват разпространението му. За хора като мен, които се занимават с правенето на ваксини, е важно дали вирусът мутира. Ако той мутира много, има сериозен проблем. Това означава да се направи ваксина за вируса Х, който след 5 месеца ще е мутирал и ще е Х-1, така че ваксината вече няма да е ефективна.“ Такъв е случаят с грипните вируси, както и с HIV вируса, които изключително бързо мутират.
И в двата вируса генетичната информация е под формата на РНК.
Затова първоначално се смята се, че и COVID-19, който също е с РНК, ще мутира бързо, но за щастие не е така. Коронавирусите са изключително консервирани, показват и чужди, и наши данни – SARS-2 е 90 и няколко процента хомоложен на SARS -1, който се появи през 2002 – 2003 г. „Това означава много малко ниво на мутация, което е добре, защото предполага стабилност. Намерихме участъци във вируса, които не се променят във времето, за разлика от тези, чрез които вирусите се адаптират към рецептора в човешкия организъм – спайк-протеина.
Много от ваксините, които се разработват в момента, се фокусираха върху този спайк-протеин. Но той пък е най-силно мутиращият елемент и с него се поема най-тежък риск. Нашият екип намери върху спайк-протеина участъци, които не се променят. Намерихме такива участъци и върху останалите три протеина, изграждащи структурата на вируса – M, N и E. И ще използваме тях за ваксина, която да е стабилна във времето. В момента сглобяваме нейните компоненти. После може да почнат клинични изпитания, но те не зависят от научния екип, а от производителите“, разказва ученият.
Доц. Чорбанов обяснява, че ваксините срещу грипните вируси се променят всяка година заради мутациите в тях. Това ги прави често не особено ефективни. Според него при коронавируса антителата, появили се в резултат на имунния отговор, не са определящи за имунитета на даден човек. При коронавируса това, което си струва да се изследва, са т.нар.
Т-клетки, които са способни да намират и унищожават заразените с вируса клетки.
„Колеги от САЩ доказаха, че дори хора, които не са се срещали с COVID-19 вируса, имат високи нива на Т-клетки заради приликата с предишни коронавируси, например SARS-1 или човешките такива, с които вече сме се срещали – уточнява ученият. – Тези хора са си набавили Т-клетки още тогава, което пък ги предпазва при сегашната епидемия. Това е причината вирусът да се разпространява не толкова бързо за разлика от грипните епидемии, които за по-кратко време заразяват много повече хора – грипът всяка година обхваща над милиард хора за 2 месеца. При COVID-19 няма такъв размах. Освен това при различните етноси и групи има различни нива на защита. Българите пътуваме много и на практика се срещаме с много вируси. По-бедните държави са по-уязвими, което се доказва от статистиките за страни като Еквадор, Колумбия, където процентът на болните е огромен. В Италия и Испания проблемът е най-тежък заради домовете за възрастни.“
Според доц. Чорбанов страните са уплашени, защото не знаят какво да правят. Затова трима учени, водещи професори от „Станфорд“, „Йейл“ и „Оксфорд“, правят специална петиция, подписана вече от 55 000 учени.
В нея се призовава да се спрат масовите мерки, а да се предприемат такива само към уязвимите групи. Например да се ограничат контактите в един дом за възрастни, да не се сменя персоналът, при социалния патронаж храната да се оставя пред вратата и други подобни мерки.
„Но това изисква доста усилия и ресурси – казва ученият. – По-лесно е да се изкарат армията и полицията и когото хванат, да глобяват. Но това няма смисъл – животът се проваля и икономиката се проваля. За жалост, продължаваме да наблюдаваме този подход, при който администраторите плашат хората с екстремно тежки ситуации, за да бъдат по-дисциплинирани и да спазват дори правила, които нямат никакви научни, медицински аргументи. Примерно да се носят маски на открито, при положение че UV лъчите убиват вирусите. При грипните епидемии се отчита всеки болен, докато сега не се отчитат хора, които не са тествани и са безсимтомни. Ако ги отчитаме, тогава процентите ще паднат драстично. Статистиките показват, че смъртността у нас спрямо предишните години е същата. Това е много показателно.“
Групов имунитет ще има, когато достатъчно хора ще са се срещнали с вируса, прогнозира ученият. Според него случаите на повторно разболяване не са доказани и вероятно става дума за друго. Вирусът се разпространява във всички тъкани и органи на човешкия организъм. Възможно е понякога да се „скрие“ и да се прояви отново на по-късен етап, което обаче не е повторно заразяване.

„Проблемът с тези мерки, насочени към здрави хора, е философски – подчертава доц. Чорбанов. – Защо да ги карантинираме!? Ами по същия начин бихме могли да искаме да се кастрират всички мъже, защото са потенциални изнасилвачи, или да забраним да се карат коли по пътищата заради многото катастрофи. Много неприятни са тези превантивни мерки, които тотално ограничават правата на хората. Изтъква се броят на заразените, въпреки че те не са болни. Но хората ги възприемат именно като болни.
Всички хора са позитивни към нещо – примерно всички носим херпес вирус или вируса на мононуклеозата. Но рядко се разболяваме. Има и друг негативен момент. Хората се плашат да ходят в болници, за да не се заразят, и това може да повиши смъртността от други заболявания. За съжаление, политическото говорене няма да се доближи до експертното. Параноята стига до степен сам човек да кара кола с маска или да срещнете в планината сам човек, пак с маска. Разбира се, не отричам правото на всеки да се пази както намери за добре. Но да кара и мен да правя това, не съм съгласен.“