Иванка Киркова, началник на РУО – Пловдив: Ние сме там, където има проблем

Водещите приоритети в работата ни са квалификацията на учителите, прилагането на компетентностния подход
и функционалната грамотност на учениците

Интервюто взе Деляна ЛУКОВА

Г-жо Киркова, кое отличава образователната мрежа на Пловдив и областта от другите региони на страната и какви са специфичните политики, които прилагате при управлението ?

– Категорично се различаваме от останалите. Като започнем от немалката територия – 6000 кв. км. Разстоянието от едната до другата крайна точка е 150 километра – Клисура – Лъки. Има труднодостъпни райони. Около 60 на сто от училищата са с ученици, чийто майчин език е различен от българския. На немалко от тях родителите са в чужбина и се отглеждат от близки и роднини. Наричам я областта на двете крайности, защото имаме и изключително талантливи ученици, които печелят национални и международни олимпиади и състезания и благодарение на които запазваме едни от челните позиции в класирането на ДЗИ и НВО.
Следвайки националната политика за равен достъп до образование на всяко дете, сме длъжни да подкрепяме както децата от уязими групи, така и да осигуряваме оптимални условия за развитие на талантливите. Независимо че тази учебна година е необичайна за всички ни, тъй като сме принудени да работим в условия на пандемия. Ако направим равносметка как училищата от областта се справят със ситуацията от март насам, 90% успяха да осигурят електронно обучение. Което смятам, че е изключителен успех. В 10% от учебните заведения образователни медиатори и учители раздаваха материали и работни листове, като това се случваше дори в хранителните магазини на махалите. Само едно училище не успя да се справи с предизвикателството, но за такава тежка и голяма област като Пловдивската можем да се гордеем с постигнатото. Това обаче ни прави още по-отговорни към настоящата учебна година, защото не бива да има отстъпление.
След затварянето на училището в Скутаре заради случаите на коронавирус бях доста притеснена. За училище с ученици почти изцяло от уязвими групи и малък педагогически екип е изключително трудно да се справи самό. Затова осигурих методическа подкрепа, като разпоредих на експертите по отделните предмети да се свържат с учителите по съответната дисциплина и да им помогнат да се справят с текущите задачи. Проблемите се оказаха много, но смятам, че ги преодоляхме. Предстои компенсаторно обучение, защото не всички ученици разполагат с устройства. За съжаление, и директорът беше пострадал.
Ние сме там, където има проб-
лем. От това следват и приоритетите, сред които водещи са квалификацията на учителите, прилагането на компетентностния подход, функционалната грамотност на учениците.

– Как ще се случва Механизмът за обхват в условията на пандемия? Началото на дейностите бе поставено именно в Пловдив преди три години с участието на министър Красимир Вълчев.
– Дейностите по него не са прекъсвали. За три години този механизъм стана част от нашето всекидневие. Нямаме драстични проблеми. Въпреки че тази година се наложи кампанията за кариерно ориентиране да премине онлайн заради пандемията.
В края на юни стана ясно, че 900 седмокласници не са подали заявления за участие в първо класиране за прием в гимназиите. Започнахме разговори. Някои се оказа, че заминават за чужбина. По последни данни стопихме тази цифра до 100. Не закрихме много паралелки, допуснахме и маломерни, за да запазим профили и професии, от които пазарът на труда има нужда.
В момента усилията ни са насочени към 4-, 5-, 6- и 7-годишните. Обхватът е над средния процент за страната, което е добре, защото сме една от трудните области, наред с Пазарджик, Сливен и София-град.

– Като че по-големият проблем е с мотивацията и задържането.
– Категорично. Тук следва да поставим въпроса дали обхванатите ученици редовно посещават учебните занятия, овладяват ли образователния минимум. Затова смятам, че ролята на учителя е изключително важна, той трябва да напипа пулса на своите ученици и да прилага индивидуален подход към всеки, за да го мотивира да се развива. Да ги провокира по време на часа.
С експерта по професионално обучение планираме междуинституционална среща за споделяне на опит между преподаватели по специални предмети от Националната търговска гимназия и Професионалната гимназия по транспорт, към която от началото на тази учебна година се присъедини Професионалната гимназия по строителни технологии. Ако в общообразователните училища се използват много интерактивни дъски, интернет приложения, готови електронни уроци, учебните ресурси по професиите тепърва трябва да се създават. Има вече такива, но не са достатъчно, затова колегите имат нужда да бъдат насърчени да обменят опит в тази посока.

– В този ред на мисли, какво е влиянието на клъстера „Тракия икономическа зона“, как компаниите си партнират с професионалните училища от Пловдив и областта?
И многобройните инвестиции на водещи фирми и предприятия повишиха ли интереса към професионалното обучение и дуалното образование?
– Работим с почти всички фирми в „Тракия икономическа зона“, с браншовите организации, с Търговско-промишлената камара, които всяка година участват с анализи и подкрепителни писма при дейностите, свързани с държавния план-прием. От тях очакваме актуални данни за необходимостта от кадри в съответните браншове, за да може да заложим тези профили. Вече категорично можем да кажем, че отношението на родителите е променено. Професионалната гимназия по електроника и електротехника може да бъде посочена като добър пример, тъй като има подписани договори с 30 компании. Немалко от тях имат свои учебни центрове, оборудвани с последен модел техника, до която учениците имат възможност да се докоснат, а не да учат само теория. Тази година увеличихме двойно броя на дуалните паралелки и в момента те са 33 в 9 гимназии.
Разчитам много на партньорските отношения с фирмите, че дори в усовията на COVID криза, ще реализират качествено обучение. Всяко производство е различно, условията – специфични, така че трябва да се търси индивидуално решение за конкретния случай.

– Промените в Закона за висшето образование поставиха началото на по-тясно партньорство между средното и висшето образование. Има ли областта примери в тази посока?
– Самите висши училища търсят директорите или Регионалното управление. Такива партньорства има изградени между селскостопанските гимназии и Аграрния университет, а земеделието е основен стопански отрасъл у нас, така че трябва да насърчаваме децата в тази посока. Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника са в тесни контакти с Университета по хранителни технологии. Професионалните гимназии по електротехника и по механотехника са в договорни отношения с пловдивския филиал на Техническия университет. Езиковите и Хуманитарната гимназия – с Пловдивския университет, а училищата с профил музика и танц, както и училищата по изкуства – с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Благодарение на тези отношения доста студенти се включиха в Банката с кадри, от която възможност училищата вече се възползват.

Свързани статии:

Колежът е една сбъдната мечта Без инженерна интелигенция забравете за икономическо развитие В партньорство с университети помагаме с кадри на инвеститорите Проф. д-р Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет: Амплоато ни е да създаваме минни инженери