Минимум 300 часа аудиторна заетост в университетите

Или преподаваш, или правиш наука. Но най-добре е и двете

Висшите училища поемат ангажимент да намалят губещите магистърски програми и специалности, да оптимизират вътрешната си структура и да намалят административния персонал. Академичният състав между 65- и 68-годишна възраст трябва да бъде до 5% от нсички. Ректорите би трябвало да прекратят и трудовите правоотношения с хора над 68-годишна възраст, заемащи академични длъжности. Освен това висшите училища ще преструктурират системите си за възнаграждения така, че в по-голяма степен да бъде увеличена минималната заплата и делът на допълнителните възнаграждения да бъде по-малък. Това е записано в споразумение, подписано от министъра на образованито и науката Красимир Вълчев с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, и синдикат „Висше образование“ –
КТ „Подкрепа“.
„Висшите училища поемат ангажимент да не увеличават допълнителните възнаграждения за „доктор“ и „доктор на науките“, докато не се увеличи основната заплата. В момента най-важното е да обезпечим системата с преподаватели. И да накараме най-добрите студенти да стават преподаватели. Защото системата на висшето образование е силна, когато най-добрите студенти стават преподаватели“, коментира министър Вълчев след подписването на документ в МОН.
Той отбеляза, че в Закона за бюджета са заложени средства за допълнителна субсидия, която да позволи на всички висши училища да увеличат договорените минимални заплати – 1300 лв. за асистент, 1400 лв. за главен асистент, 1500 лв. за доцент и 1600 лв. за професор.
Освен това страните по споразумението договарят изискване за минимална норма на преподавателска работа от 300 часа.

„Записваме, че няма да се получава заплата, ако няма норма – съответно това е основание за освобождаване на преподавателя или той трябва да прави наука. Записваме, че заплатата се получава пропорционално на изпълнението на нормата“, обясни министър Вълчев. По думите му най-важното е чувството за отговорност, професионализъм и академична етика на преподавателите да стане доминираща култура във всички висши училища. И споразумението е един от инструментите за това.
Министър Вълчев бе категоричен, че системата на висшето образование е натрупала в последните години репутационен проблем, дължащ се основно на две неща – масовизацията на приема и конкуренцията чрез занижаването на изискванията.
И това е довело до учене от изпит на изпит. Затова в споразумението се предвижда всяко висше училище да утвърди политика и да предприеме действия за завишаване на текущите изисквания към студентите за участие и ангажираност в учебния процес по време на цялата учебна година. Това задължително включва и следните мерки – увеличаване на текущо възложените задачи по време на всяка седмица от учебния семестър и контрол на изпълнението, регламентиране на извънаудиторна заетост не по-малко от 60 часа за целогодишно възлагане и контрол за изпълнението на задачи при обвързване с основната заплата при изпълнението на тази дейност.
„Висшите училища ще трябва да реализират мерки и всяка седмица да възлагат задачи, проекти, четене на книги на студентите. От това няма никакъв риск, освен това да стане някой студент по-знаещ и по-можещ човек“, заяви министърът. И добави, че това е разликата между качественото и некачественото висше образование. „Нашите преподаватели не са по-лоши и по-малко знаещи, но трябва да бъдат още по-взискателни“, отбеляза той.
Министър Вълчев подчерта, че системата на висшето образование заслужава да бъде подкрепена повече, отколкото предишните години, защото се е реформирала. „Сега залагаме повече средства за висше образование и в бюджета за догодина, и в Оперативната програма. Ще имаме и програма, която ще подпомага изплащането на обезщетенията, които се оказват голям проблем“, заяви той.
Просветният министър специално благодари и на двете синдикални организации в сектора на висшето образование, които по думите му са прогресивен фактор и често предлагат решения за промени.
От своя страна, проф. Анастас Герджиков – председател на Съвета на ректорите и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отбеляза, че споразумението е още една стъпка в дългия списък от реформи през последните години. „За пореден път СР подкрепя реформата, като поема редица ангажименти, свързани с по-високата ефективност на висшите училища. Надявам се това да донесе ползи. Смятам, че висшите училища имат необходимата автономия и гъвкавост, за да преценят кои от казаните в споразумението неща се отнасят наистина за конкретния университет и кои не“, обобщи той.