Какво научаваш, когато цял живот си бил учител

102-рата си Коледа посреща Желязната лейди от Стара Загора, както с огромно уважение наричат Павлина Ташкова нейните ученици

Павлина Ташкова обича да посреща бившите си ученици

В добро физическо и духовно здраве, със самочувствие и оптимизъм, дългогодишната учителка по история от Стара Загора Павлина Ташкова ще посрещне своята 102-ра Коледа. Учениците , вече зрели жени и мъже, в повечето случаи знакови личности в града и страната, наричат любимата си учителка „Желязната лейди“ заради нейния висок професионализъм и безкомпромисност, точна позиция по важни обществени и научни въпроси, взискателност, високи етични и естетически принципи. Годините не са променили уважението към нея и често я навестяват, съветват се, обсъждат културни събития и книги, към които тя има подчертан пиетет.
За своите 101 години г-жа Ташкова изглежда перфектно. Умът сече като бръснач, продължава да се облича елегантно и с вкус, да
чете художествена литература
и да решава кръстословици, без да ползва очила, да следи новините и събитията в Стара Загора и България, да готви вкусните си ястия и да посреща гости – най-често бившите си ученици.
Родена е на 2 юни 1919 г. в Охрид, в семейство с четири деца. Баща е бил банков чиновник, а майка – домакиня.
„Живеехме бедно, под наем, с едната заплата на баща ми, но бяхме щастливи, защото бяхме задружни – връща се в детските и юношеските си спомени столетницата. – Пазаруваше баща ми. Стои на улицата и чака да минат селянки, за да купи една кокошка. От това животинче майка ми цяла седмица готвеше различни яденета. Никога не сме се вайкали – олеле, нямаме това или онова. Не си спомням някога да сме заключвали вратите. Съседите също. Мама направи баница и занесе по парче на комшийките. Те направят нещо и донесат у нас. И ръкоделия – плетене, шиене, бродиране, създаване на трудови навици от най-ранна възраст. Човек се учи на труд от малък. Сега на децата не им се възлагат никакви задължения и те, като поотраснат, стават лентяи и чакат всичко наготово. Затова ходят да стачкуват и негодуват, защото няма какво да правят и си търсят занимания. И никога в нашето семейство с политика не сме се занимавали. Никога!“
Средно образование завършва в Девическата гимназия в Стара Загора, а висше – специалност „История“, в Софийския университет. 31 години е преподавател по история в същата Девическа гимназия, в Педагогическия институт и в Четвърто средно училище в Стара Загора.
Любимата тема в часовете по история е Възраждането! Това е времето, в което най-ясно личи силата и красотата на българския дух. Сега, като че ли повече от всякога, ни е нужен този Ренесанс. Дано младите да го култивират у себе си.
Според г-жа Ташкова учителската професия е мисия, дар от Бога на чиста и безкористна любов. Любов към децата. Тя споделя, че никога не се е ядосвала в училище с ученици. Никога не е вдигнала ръка по време на педагогически съвет, за наказание на ученик. Винаги с усмивка и търпение се е справяла с всички ситуации в класовете.
„Освен по история учех ги на домакинство, на изискан външен вид, на изрядно поведение. На това особено много държах и горе-долу всички са благородни и добре си изпълниха професионалните и житейските ангажименти. Най-добрите учителки по Родопите бяха завършилите Педагогическото училище в Стара Загора. Добри бяха. В Педагогическото училище прекарах най-хубавите години. Децата бяха повече от селата, но бяха възпитани. Учеха със жар. Всички бяха дошли с огромна любов и желание да станат учителки. И станаха – споделя Ташкова. – Първо правило да бъдеш добър учител, е да обичаш професията си. Да си я избрал с любов. Да владееш перфектно предмета си и да преподаваш интересно, увлекателно, предизвикателно. Второ – да бъдеш близо до учениците си. Да им знаеш душите. Много държах на ревизиите си по домовете им. Често ги обикалях и никога не съм имала неприятности с ученик. Закон е да не ти е другаде акълът, щом си в училище. Да не стачкуваш за заплати. Пенсионирана съм на 190 лева. Никога не ми е минало през ума, че ми плащат малко. Какви са тези стачки? Лекарите ще стачкуват? А истината е, че никак не са бедни. Против това съм лекарят да работи на 5 – 6 места. Учителите ще стачкуват. Защо, защото вземат безбожни пари от частни уроци ли? Разбира се, не всички. Полицаите стачкуват. Хората искат, искат, искат, а какво дават? Срещу какво искат..?“
А ето и „рецептата“ за дълголетието, за доброто физическо и духовно здраве на тези мъдри години. Мисли, че преди всичко от Бога е дадено. Досега не е ходила на лекар, на преглед, а кара 102-рата си година. Задоволява се с малко. Никога за нищо не е била лакома. Никога не скучае. Винаги намира какво да прави.
Човек трябва да се чувства полезен на другите с каквото може.
Това е част и от живота, и от самочувствието.
Обича да стои на терасата си, да наблюдава хората по улицата и да си съчинява истории за тях. Чете съвременна художествена литература, която учениците носят. Без очила работи и чете. Факир е в решаването на кръстословици. От телевизията гледа само новини. Другите програми я изнервят, защото „не са стойностни, а комерчески“. Всеки ден посреща и изпраща гости – свои ученици. Пие сутрин и следобед кафе с мляко. Добре се храни, екологично, без да се въздържа. Намалила е до минимум месото. Не допуска колбаси. Два пъти седмично готви с удоволствие много разнообразни яденета. Синът е чудесен снабдител на нужните продукти. Като отиде при майка си, поглежда първо в хладилника: има ли масло, сирене, кашкавал, мляко, яйца, плодове и зеленчуци. После обядват заедно. Хубаво е човек да продължава да се грижи за някого и за нещо.
А какво по-хубаво от това да обядваш със сина си.
Никакъв режим не поддържа. Не преяжда. Не обича сутрин да се излежава. Домът е перфектно чист и подреден с вкус, а от пролет до късна есен е на двора, сред цветята и дърветата в градината си.
„На какво Ви научиха изминалите 101 години, госпожо Ташкова“, питам, а тя ми отвръща, без да се замисли: „На търпение. На желание винаги в дома ни да има мир и любов. Всичко, което дойде, да понеса по-леко и по-безболезнено. Мразя скандалите. Скандали не съм вдигала в семейството никога. Всичко е съдба. И друго, човек сам трябва да си създаде условия за спокоен живот. Тук поставям и развлеченията – посещения на оперни и театрални спектакли, концерти, изложби, екскурзии. Важно е да владееш културата на хранене, как да релаксираш, как да се натоварваш и разпускаш, в каква среда да живееш. Стремя се и тревожните неща да парирам, доколкото е възможно.
Сега с този коронавирус ще измрат хиляди хора, защото освен върху тялото проблемите се стоварват и върху психиката. COVID-19 е голямо предизвикателство. Хората трябва да станат по-добри, да станат алтруисти, да погледнат към себе си… Сега всички са стресирани, никой не влиза в дома на съседа си – ни за лошо, ни за хубаво…“
Старостта приема като закономерност. Е, не е приятно, но няма какво да се направи. Стига , че е с акъла си, че се самообслужва, че не тежи на близките си и продължава да се чувства „желязна лейди“..
За предстоящите коледни и новогодишни празници Павлина Ташкова има едно желание: да настъпи краят на коронавируса! Хората да излязат от домовете си живи и здрави, усмихнати, по-доб-
ри и уверени в силите си! Да има мир и разбирателство! Животът ни да тръгне спокоен и благодатен!