Най-топлият януари е регистриран тази година

Глобалното повишаване на температурите продължава, категорични са учените

Зина СОКОЛОВА

Прогнозите за измененията в климата досега се правят на базата на климатичните изследвания, като се проиграват различни модели, обяснява д-р Бочева. Учените залагат различни начални условия в тези модели и изследват какво би се случило при различни сценарии за увеличаване на парниковите газове, и по-специално – на въглеродния диоксид. В основата на всички сценарии за изменение на климата са глобалните климатични модели, уточнява ученият. Като основни характеристики там влизат циркулацията и температурата на морската вода, която определя динамиката на процесите в атмосферата и в океана. Въпреки че различните модели показват различни резултати, повечето от изследванията сочат затопляне на климата. А то е видимо – от индустриалната епоха насам температурите растат.
В България последните 30 години са едни от най-топлите, средната температура нараства. И преди е имало изменения на температурите, но сега топлите години зачестяват.
Моделите от началото на този век са насочени към различни времеви хоризонти – например 2015 г., 2050 г., 2100 г. Очакванията за 2015 г. по отношение на температурата донякъде се сбъднаха – затоплянето на регионално ниво е факт. В същото време, очакванията за валежите не се сбъднаха.
Няма съществено изменение на валежите на годишна база,
но се наблюдава
преразпределението
им на месечна база.
Изменението на климата се проявява по-скоро като увеличаване на честотата на екстремните явления. Например на годишна база дните с валеж са по-малко, но случаите на интензивни валежи са повече и като цяло, не се наблюдава съществено изменение на сумарния валеж.
Затопляне има и то продължава. Учените алармират да се ограничат парниковите емисии, така че да се намали неговият темп, защото има значение дали повишаването на средните температури ще бъде с 1,5, или с 3 градуса. Това са огромни разлики в глобален аспект. Сигурно е, че няма да спрем затоплянето, но въпросът е да ограничим неблагоприятните последици, доколкото е възможно.
За някои неща вече е късно и моментът е изпуснат – границата от 1,5 градуса над средната температура отпреди индустриалната епоха вече е достигната. На местно ниво хората невинаги усещат това и смятат, че няма проблем. Но не е добър знак, че най-топлият януари, откакто се правят редовни метеорологични наблюдения в света, което е от втората половина на XIX век, е регистриран тази година. Не е добре, че на Антарктида са измерени температури от 20 градуса и ледниците се топят.
В атмосферата най-големият парников газ е водната пара, но тя влиза в кръговрата на водата на планетата – изпарява се, участва в облакообразуването, извалява се и т.н. Реално поглед­нато, останалите парникови газове са много малък процент от газовия състав на атмосферата. Но тяхното нарастване нарушава баланса на климатичната система и става причина за увеличаване на екстремните явления в много райони на света. У нас например зачестяват гръмотевичните бури и градушките през студеното полугодие, което е необичайно. За определени райони на страната увеличението е с над 150%. Причината за това е, че климатът се затопля и условията за такъв тип бури се създават и през зимата.
Когато говорим за воден ресурс – той се обуславя основно от зимните валежи, а не от тези, които падат в рамките на няколко часа, каквито са предимно летните интензивни дъждове. Те предизвикват отмиване на горния слой на почвата, изтичат в канализацията и ако тя не е в състояние да ги поеме, стават причина за локални наводнения в населените места. Ако сега някои от язовирите у нас са полупразни, то миналата и по-миналата година ги изпразваха контролирано, за да не прелеят. От 2005 г. насам се редят много годините с такива събития. Например през 2014 г. има поредица от наводнения в цялата страна и загинали хора. Затова за сегашните водни проблеми не може да обвиняваме само климата.
В средните ширини, в които се намира и нашата страна, измененията на климата се проявяват основно със зачестяване на различните екстремни метеорологични явления. Освен мощните конвективни бури зачестяват и периодите с продължителни засушавания. През есента на 2019 г. имаше такъв период на атмосферно засушаване, което бе последвано и от хидроложко. Метеорологичните условия през есента на 2018 г. бяха много сходни, но в края на годината последваха месеци с валежи над нормата, които относително компенсираха недостига на вода от есента.
През 2019 г. най-топлият месец спрямо климатичните норми бе ноември.
По този показател той бе по-топъл от август, когато бяха регистрирани най-продължителните периоди с високи максимални температури.
Изключително сух месец бе март 2019 г., през който не се реализираха обичайните валежни количества за началото на пролетта и измерените сумарни валежи бяха средно около 30% от нормата. Все пак, благодарение на валежите през януари и отчасти през февруари, притокът от снеготопене бе сравнително нормален. През януари падна много сняг – дори бе обявено бедствено положение в Родопите, където населени места останаха откъснати от света в продължение на повече от седмица – без електричество и водоснабдяване. Югозападна България бе затрупана от сняг. След това в нашата страна имаше локални наводнения през май, юни, юли.
По същото време в Западна Европа температурите достигнаха абсолютни максимуми. За сравнение през 2018 г. периодите с необичайно високи температури в Северна и части от Западна Европа продължиха още по-дълго – над два месеца. Това се отрази особено тежко в скандинавските страни, където в домовете нямат климатици за охлаждане. Ние бяхме пощадени от подобни температурни аномалии, както и от силните бури, които причиниха значителни щети в други страни на Балканите. През изминалото лято в Хърватска пострадаха от силни ветрове и огромна градушка с гигантски зърна, в Гърция имаше поредица от наводнения вследствие на проливни валежи, заключава гл.ас. д-р Лилия Бочева.

Свързани статии:

Въздесъщият полипропилен Да покажеш невидимото Какво даде на Европа Седма рамкова програма Договорихме научен обмен с Бразилия