Отворена наука – мисията възможна

Когато обществото плаща, то трябва да знае и до какви резултати са довели заниманията на изследователите

Отвореният достъп до резултатите от изследвания стимулира по-бързото развитие в различните научни области

Научните публикации, свързани с КОВИД-19 и разработването на ваксините срещу вируса, могат да се ползват свободно и без заплащане от всички учени, подчертават неколкократно в свои коментари специалисти от различни области. Именно свободният достъп и обмен на знания доведе и до бързите резултати по отношение установяването на вируса и търсенето на ефикасни методи за борба с него.
Въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни у нас е свързано с приоритетите, заложени в национални стратегически документи за развитие на науката, изследванията, иновациите и разпространението на научни постижения.
В Оперативния план за изпълнение на първия етап на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 и в националната концепция за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация са анализирани тенденциите в развитието на отворената наука и са заложени необходимите стъпки, действия и предпоставки за утвърждаване на инициативата за отворен достъп.
Създаването на Българския портал за отворен достъп до научна информация е важна стъпка в процеса на развитието на отворената наука у нас. Порталът се поддържа от министъра на образованието чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) в изпълнение на европейска препоръка от 25 април 2018 г.
относно достъпа до научна информация и нейното съхранение.
Българският портал за отворена наука е част от изпълнението на мащабната задача да бъдат обединени и достъпни свободно всички резултати от научни изследвания в България, финансирани с публични средства. Наред с това се насърчава в портала и хранилището към него да публикуват всички учени, които желаят да предоставят отворен достъп до свои публикации, дори и същите да не са финансирани с публични средства.
По този начин ще се осигури възможно най-широк достъп до научни публикации и това ще допринесе за развитието на науката и разпространението сред обществото. Общите усилия и координираните действия на всички заинтересовани лица ще създадат условията за успеха и устойчивостта на отворената наука в България.
Според Всеобщата декларация за правата на човека на ООН всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата,
да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения.
Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор. Генезисът на движението за отворена наука се основава на дефинираните в чл. 27 от „Всеобща декларация за правата на човека“ на ООН неотменими човешки права. Явлението се характеризира с многопластовост и придобива глобални измерения в наши дни. С отворената наука са ангажирани редица организации на световно, регионално, национално и институционално ниво. Основните сред тях са няколко.
На 40-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО държавите членки възложиха на Организацията да разработи международен инструмент за определяне на стандарти за отворена наука под формата на препоръка. Очаква се този процес да доведе до приемането на документа през 2021 г.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад „Да превърнем отворената наука в реалност“. В него е направен преглед на политиките в тази сфера. Анализирани са и са представени доказателства за въздействията на политиките за насърчаване на отворената наука и отворените данни. Изследват се и правните бариери и решения за по-голям достъп до данните от научните изследвания. Дава се описание на ключовите участници и техните роли и се оценява напредъкът в ОИСР и избрани страни, които не са членки, въз основа на проучване на последните тенденции в политиката.
Европейският съюз бележи най-голям напредък в утвърждаването на отворената наука като движение, политика и култура.
Редица инициативи и документи на Европейската комисия трасират пътя за превръщането на отворената наука в реалност. Сред водещите документи е Амстердамският призив за действия към отворена наука от 2016 г. В него подробно и ясно са описани стъпките, които следва да бъдат предприети, както и Препоръката на ЕК от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение. За целите на движението е създадена Платформа за политиката в областта на отворената наука, където се оповестяват актуални новини, събития, публикации по темата. Отворената наука често се определя като обобщаващ термин, който включва различни действия, насочени към премахване на пречките за споделяне на всякакъв вид продукция, ресурси, методи и инструменти на всеки етап от процеса на научното изследване. Отворен достъп до публикации, отворени данни от научни изследвания, софтуер с отворен код, отворено сътрудничество, отворено рецензиране, отворен изследователски бележник, отворени образователни ресурси, отворени монографии, гражданска наука и изследователско групово финансиране са основни характеристики на отворената наука. Това е непрекъснато развиваща се инициатива, която обхваща различни движения, насочени към споделяне на всякакъв вид ресурси в сферата на науката. В публикацията „Отворена иновация, отворена наука, отворени към света. Визия за Европа“ Европейската комисия определя отворената наука като „нов подход към научния процес, основан на съвместна работа и нови начини за разпространяване на знания чрез използване на цифрови технологии и нови инструменти за сътрудничество. Идеята обхваща системна промяна в три начина, по които се реализират науката и изследванията през последните петдесет години: преминаване от стандартните практики за публикуване на научноизследователските резултати в научни публикации към споделяне и използване на всички налични знания на по-ранен етап в изследователския процес.“
Проектът FOSTER, финансиран от ЕС, е насочен към насърчаване на практическото прилагане на отворената наука в „Хоризонт 2020“.
Основната му цел е да допринесе за реална и трайна промяна в начина, по който протичат научните разработки, и установяване на отворената наука като принцип, предоставяйки ресурси за практически насоки и обучения в изградения едноименен портал, които да подпомогнат изследователите. В разработеното ръководство за отворена наука се посочва, че „отворената наука е практикуването на науката по такъв начин, че и други да имат възможност да сътрудничат и допринасят; научноизследователски данни, лабораторни бележки и други изследователски процеси са свободно достъпни при условия, които позволяват повторна употреба, преразпределение и възпроизвеждане на изследването и неговите основни методи и данни. Накратко, отворената наука е прозрачно и достъпно знание, което се споделя и развива чрез съвместни мрежи“.
Отвореният достъп е един от основните аспекти на отворената наука. Сред първите значими стъпки в негова подкрепа е будапещенската инициатива за отворен достъп от февруари 2002 г. Дефиницията е „безплатен достъп в интернет, позволяващ на всички потребители да четат, изтеглят, копират, разпространяват, печатат, търсят или свързват пълните текстове на тези статии, разглеждат съдържанието за индексиране, прехвърлят ги като данни на софт-
уер или ги използват за всякаква друга законна цел, без финансови, правни или технически бариери, различни от тези, които са неразделна част от получаването на достъп до самия интернет. Единственото ограничение за възпроизвеждане и разпространение и единствената роля за авторски права в тази област следва да бъде да се даде контрол на авторите върху целостта на тяхната работа и правото да бъдат надлежно признати и цитирани“.
Инициативата на Будапеща е последвана от изявлението на Bethesda за публикуване с отворен достъп от 20.06.2003 г., изготвено по време на среща в централата на Медицинския институт „Хауърд Хюз“ в Чеви Чейс, Мериленд. Целта е да се стимулира дискусията в биомедицинската изследователска общност как да се пристъпи възможно най-бързо към широко поставената цел за осигуряване на отворен достъп до първичната научна литература. Малко по-късно, през октомври 2003 г., е оповестена и Берлинската декларация за отворен достъп до знания в областта на природните и хуманитарните науки. Целта е да стимулира разпространението на знания по лесно достъпен начин за информиране на цялото общество чрез свободен онлайн достъп в една устойчива, интерактивна мрежа с оперативно съвместим софтуер.
Отвореният достъп се определя като практика за предоставяне на онлайн достъп до научна информация, която е безплатна за потребителя и която може да се използва повторно. В контекста на научноизследователската и развойната дейност, отвореният достъп до научна информация се отнася до две основни категории – научни публикации (предимно рецензирани изследователски статии, публикувани в академични списания) и научноизследователски данни (непубликувани набори от данни или необработени данни, придобити в процеса на научното изследване). Препоръчителни са двата основни начина за осигуряване на отворен достъп чрез самостоятелно архивиране, или т.нар. „зелен път“ – авторът или негов представител депозира публикуваната статия или окончателния рецензиран ръкопис в онлайн хранилище преди, едновременно или след публикуването ѝ,
съобразено с изискванията на издателя (някои издатели искат предоставяне на отворен достъп само след изтичане на определен ембаргов период) и публикуване с незабавен отворен достъп, или т.нар. „златен път“ – отвореният достъп се осигурява чрез публикуване на статията в списание с отворен достъп, което е свързано със заплащане на такса за обработка на статията. Тези разходи обикновено се поемат от прилежащата институция на автора (висше училище/научна организация), от финансиращия изследването орган, а в други случаи се покриват от субсидии или други начини на финансиране. Директорията на хранилищата с отворен достъп OpenDOAR са академични хранилища с отворен достъп и техните политики, а директория DOAJ – списания с отворен достъп.
Европейските инициативи за отворена наука са няколко.
Порталът OpenAIRE е европейската инфраструктура
за отворена наука,
стимулираща и предоставяща възможности за открита и прозрачна комуникация в научните среди. Европейският облак за отворена наука EOSC е мащабен проект, целящ да обедини съществуващите инфраструктури за научни данни в една виртуална среда, предлагаща услуги за съхранение, управление, анализ и повторно използване на изследователски данни. България, като държава членка на ЕС, участва в официалните работни групи по внедряването на EOSC. Инициативата GO FAIR – популяризира прилагането на т.нар. FAIR принципи за научни данни, правейки ги Findable (откриваеми), Accessible (достъпни), Interoperable (оперативно съвместими) и Reusable (повторно използваеми). Инициативата Plan S е план, подкрепен от международен консорциум от органи, финансиращи научни изследвания (cOAlition S). Според него от 2021 г. насам научните публикации, получени в резултат на изследвания, финансирани чрез публични средства, трябва да бъдат с отворен достъп. Съюзът за изследователски данни RDA е създаден през 2013 г. от Европейската комисия, Националната научна фондация и Националния институт за стандарти и технологии на САЩ и Австралийския държавен департамент за иновации. Основната цел е да се изгради социална и техническа инфраструктура, предоставяща възможност за открито споделяне на данни и тяхното повторно използване.
От октомври 2019 г.
България е част от RDA, одобрена на конкурсен принцип в третото разширение
на европейската мрежа чрез проекта RDA Europe 4.0.
Аргументите в подкрепа на отворената наука могат да бъдат обобщени в няколко направления (OИСР, 2015). Подобрява се ефективността в науката – намалява се дублирането на усилия и средства в създаването на научни разработки чрез предоставянето на възможност за сътрудничество в изследователския процес, достъпност на вече налични данни и тяхното повторно използване. Повишават се прозрачността и качеството на научните изследвания чрез по-широки възможности за валидиране на научните резултати. Ускорява се трансферът на знания – достъпността на знанията може да намали забавянето при повторното използване на резултатите от научните изследвания и да насърчи по-бързия път от научни изследвания към иновации. Засилва се разпространението на знания – повишаването на достъпа до резултатите от публично финансирани изследвания може да насърчи разпространението и да стимулира иновациите в икономиката, както и да повиши информираността и съзнателния избор на потребителите. По-ефективно справяне с глобалните предизвикателства – подходът към отворена наука и отворени данни може да насърчи и подобри усилията за сътрудничество чрез координирани международни действия по отношение на различни глобални проблеми. Насърчава се ангажираността на гражданите – инициативите на отворената наука могат да повишат тяхната информираност и доверие в науката. Нарастването на ангажираността може да доведе и до активното участие на гражданите в научни експерименти и събиране на данни. От посочените аргументи става ясно, че ценностите на отворената наука не се ограничават само до научната общност или самите учени и изследователи. Те се разпростират върху цялото общество, включително гражданите, публичния и частния сектор и др.
Отвореният достъп улеснява интердисциплинарните изследвания чрез предоставяне на информация и откриване на възможности за по-лесно свързване на учени от различни дисциплини. Търсената информация се придобива по-бързо чрез технологиите за извличане на текст и данни.
Откритостта и видимостта на резултатите от научните изследвания допринасят за интензифициране на тяхното практическо приложение и въздействие. Достъпността на научните резултати разширява аудиторията и цитируемостта на авторите. Безспорно е положителното влияние на отворената наука и върху образованието, бизнеса, икономиката и гражданското общество.