Когато всеки ден е различен

В IT сектора няма емоция, казва 26-годишната Симона Стоилова – учител по математика в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ в София

Симона Стоилова иска учениците й да разсъждават

Започнах да работя като учител още докато следвах. Беше много комично, защото в деня, в който трябваше да си взема резултатите от държавния изпит, бях на интервю за работа в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в София. Нямам прекъсване нито за ден – от университета веднага започнах работа като учител.“ Така започва разказът на 26-годишната учителка Симона Стоилова. Тя работи като преподавател по математика в гимназията вече четири години и нито за миг не си е помисляла да смени професията си. Средното си образование получава в Природо-математическата гимназия „Христо Смирненски“ в родния Перник, а след това следва във Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сега преподава на дванайсетокласниците и ѝ предстои да изпрати първите си абитуриенти.
„Започнах да работя с тези ученици още в IX клас, така че почти цялото им обучение в гимназията сме заедно“, допълва Симона. Сред тазгодишните зрелостници е и нейният XIIИ клас. Класен ръководител им е от X клас. Тази година е изключително важна както за завършващите ученици, така и за нея самата. „В един момент се оказа, че станах по-близка на учениците си, отколкото родителите им. На мен можеха да споделят всичко, което ги вълнува без страх, че ще им се скарам или ще ги осъдя“, казва моята събеседничка.
В класа ѝ преобладават момчетата и през годините са възниквали някои малки проблеми, но с помощта на училищния психолог и след срещи с родители са изгладили недоразуменията и успешно са преминали през тези перипетии. Сега, в края на XII клас, всичко е наред – достигнали са до много добри отношения и съвсем разбираемо изпитват тъга, че скоро трябва да се разделят.
„Когато започнах работа, много се притеснявах как ще ме възприемат учениците. Разликата в годините ни е много малка. Оказа се, че няма повод за притеснение. Те много по-лесно приемат младите и в по-голяма степен им се доверяват, отколкото когато срещу тях стои по-възрастен преподавател. Някак си ги чувстват по-близки до себе си“, разказва учителката. Още в първия учебен ден получава уважението и разбирането на децата. Поставя границата учител – ученик още в началото, така че учениците бързо разбират как могат да се държат със своята преподавателка.
Симона е много зряла за годините си. От малка знае какво иска да постигне и как да го направи. Бързо печели симпатията и доверието не само на учениците си, но и на техните семейства.
„Родителите на учениците от НПМГ са много заинтересовани и изкъсо следят целия процес на обучение. Бързо се сработихме с тях. Те са интелигентни хора и не им трябва много време, за да разберат дали един човек разбира от работата си. Тогава възрастта няма никакво значение“, отбелязва тя. Категорична е, че във всяка сфера трябва да се дава път на младите. Те се нуждаят от малко доверие, щипка подкрепа и поле за развитие. „Все отнякъде трябва да започнем. Няма как на 40 години например да започваме работа“, допълва моята събеседничка.
Политиката на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ в лицето на директора ѝ Ивайло Ушагелов е насочена от години точно в тази посока – даване път на младите учители.
С всяка година там броят на преподавателите под 30-годишна възраст се увеличава. Преди четири години, когато Симона започва работа, младите ѝ колеги се броят на пръс-
тите на едната ръка. Сега процентът им е много по-голям. Все повече млади хора се обръщат към тази професия. „Имаше момент на затишие. За щастие, сега нещата стоят по друг начин. Колелото трябва да се върти. Нужни са нови попълнения. Трябва качествени млади хора да застанат пред тези будни и способни ученици“, разказва моята събеседничка.
Симона Стоилова си е поставила за цел да научи учениците си да разсъждават и да взимат правилни решения, за които да носят отговорност. Многократно им повтаря, че трябва да бъдат будни, грамотни, възпитани и достойни членове на обществото.
„Още в университета знаех, че искам да стана учител. Колегите ми много се чудеха защо. Специалността, която изучавахме, ни позволяваше да се насочим към IT сферата, която е доста доходоносна, но аз исках точно това, което правя сега“, разказва младата учителка. За нея тази професия е мечта и ако трябваше пак да избира, отново щеше да стане учител.
„В IT сектора няма емоция. Няма го това удов-
летворение от успеха на някой друг. В началото се чудих как мога да се вълнувам повече от постиженията на учениците си, отколкото от своите собствени. Сега знам, че е нормално – допълва моята събеседничка. – Няма нищо по-зареждащо от това да видиш плодовете на усилията си. В тази работа няма рутина и скука. Всеки ден е различен. Дори да трябва да преподаваш един и същ урок в няколко различни класа, той никога не е един и същ – аудиторията е различна, комуникацията с децата и поднасянето на информацията – също“, разказва тя. От работата си запазва само приятните емоции, негативните бързо забравя.
При обучението от разстояние в електронна среда Стоилова наблюдава интересно явление. Оказва се, че някои от учениците се справят по-добре, когато работят от компютъра у дома, отколкото в клас. На мнение е, че това се дължи на по-голямата концентрация. Разбира се, няма как да не признае, че по-добра форма от присъствената няма. Разказва, че в началото на пандемията, преминавайки изцяло към обучение от разстояние, е било трудно и за учителите, и за учениците. С времето обаче намират златната среда и бързо се стиковат. Сега всички са единодушни – искат отново да бъдат в клас.
„На дванадесетокласниците им предстоят много важни изпити и трябва да се справят. За тях годината бе тежка и виждам, че вече са много изморени“, казва преподавателката. Повтаря им, че сега трябва да бъдат най-концентрирани и краят му се вижда – трябва да стиснат зъби и да положат още малко усилия, след това всичко ще е наред. Учениците ѝ често се допитват до нея за насоки за предстоящите изпити или за това коя специалност да изберат. Това е напълно нормално, все пак Симона е завършила едва преди няколко години. Оказва се, че по-голямата част от дванадесетокласниците са се насочили към нейния факултет в СУ – „Математика и информатика“. Интересно им е как точно ще се проведат изпитите и какво да очакват. „Стига да мога, винаги съм готова да помогна“, завършва разказа си тя.