Какъв трябва да бъде учителят на 2021 г.

И какви „жокери“ крие в ръкава си преподавателят на поколение Z

Учителят на 2021 г. трябва да бъде „в час“ с новите технологии и добре
да познава съвременната интернет култура

През 2020 г. ООН за първи път включи развитието на образованието сред най-важните приоритети, наравно с ликвидацията на проблемите, причинени от глада и замърсяването на околната среда. Тази необходимост диктуват стремително променящият се свят и остаряването на професионалните ни знания. Какви учители ще бъдат търсени в епохата, когато начините и форматите на получаване на знания се трансформират?
На първо място, от педагозите се очакват дълбоки познания в собствената предметна област – това е база, която не се подлага на съмнение. Широката ерудиция и умението да правят изненадващи паралели, да дават парадоксални примери, да съпоставят явленията и да възбуждат детското въображение, винаги са били и си остават конкурентно предимство на истинския педагог.
Днес децата израстват в мощно информационно поле, формират собствен социално-културен контекст и език, който съвременният учител е много важно да владее. Педагогът трябва да бъде „в час“, иначе трудно ще изгради топли и доверителни отношения с аудиторията.
Цифровите мултимедийни ресурси заемат голямо място в живота на децата и подрастващите. Затова учителят трябва да бъде „на ти“ с TikTok, Instagram, Brawl Stars. Най-малкото трябва да знае как работят тези ресурси, а в най-добрия случай – да взема от социалните мрежи примери за уроците си. Ролята на съвременната детска интернет култура не бива да се подценява.
Днешните подрастващи живо се интересуват от съвременните проблеми на обществото, политиката и икономиката, заемат по-активна социална позиция от предшествениците си. За това говорят изследванията на културните кодове на т.нар. поколение Z и в медийния контекст, като цяло. Нужно ли е съвременният учител да е наясно със социално-икономическия дневен ред? Еднозначният отговор е „Да“.
2020 г. неочаквано прехвърли образованието в онлайн режим. Да се задържи вниманието на аудиторията и да се въвлече в такъв формат, е много по-сложно, отколкото в присъствената форма на обучение. Затова на преден план излизат т.нар. soft skills (меки умения) – емоционалният интелект, емпатията, умението да провокира интерес към материала, да изгражда общуване. Значимостта на меките умения в съвременната педагогика не е прищявка, а обективен тренд на цялата образователна система.
Децата и подрастващите трябва да чувстват, че са причастни към нещо велико, когато получават различни знания. Те изпитват огромна духовна нужда за принадлежност към истинска мисия. Съвременните деца открито мечтаят и споделят мислите си с целия свят. Анкети показват, че почти 40% от представителите на поколение Z биха искали да направят собствено революционно изобретение, което да промени живота ни.
Всичко това трябва да се взема предвид от съвременния учител: той трябва да бъде не само извор на знания и контролиращ елемент, а по-скоро мотиватор, вдъхновител и водач в света на големите постижения и глобалните ценности.
Проникването на онлайн обучението, цифровите платформи и zoom-подобни инструменти в системата на образованието задължава учителя да усвоява новото. Нещо повече – учителят не просто е длъжен да използва различни джаджи в работата си, но и да е в течение на технологичните новости. За съжаление, днес далеч не всички педагози имат подобни умения.
Умението да се изслушва изказаната мисъл, да се интерпретира, да се развива темата, е едно от най-ценните качества на преподавателя, което искат да видят децата. Учениците са щастливи, когато тяхната идея предизвиква отклик у педагога.
Ако става дума за групови занимания, задачата му се усложнява: той трябва да чуе всички и всекиго, като разпредели вниманието си и направи така, че никой да не се чувства пренебрегнат.
Така че днес знанията в тясно предметната област вече не могат да бъдат определени като единственото важно качество на преподавателя в училище. Той трябва да развива своите меки умения, които влияят върху степента на интереса и въвличането на детето, върху неговия стремеж да се усъвършенства по предмета.