Засаждаме най-малко 3 млрд. дървета в ЕС до 2030-а

Европейската комисия представя нови правила за социално приемлив зелен преход без въглеродни емисии

Европейската комисия предложи пакет от обвързващи законодателни мерки в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане, подходящи за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Постигането на тези намаления е от решаващо значение за превръщането на Европа до 2050 г. в първия неутрален по отношение на климата континент и за превръщането на Европейския зелен пакт в реалност.

Вредните емисии от транспорта трябва да намалеят с 90 % до 2050 г.
Дял на общите емисии на парникови газове в ЕС по вид транспорт

Законодателните инструменти за постигане на тези цели са свързани с коренно трансформиране на икономиката и обществото и вече не са просто амбиции, а задължения, които създават нови възможности за иновации, инвестиции и работни места.
Това е колективна отговорност и възможност, която трябва да бъде достъпна за всички, независимо дали са иноватори и инвеститори, предприятия и градове, или потребители, домакинства и физически лица. Всички имаме полза от повече пространство за природата, по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здрави граждани, по-ниско потребление на енергия и по-ниски сметки, както и от нови работни места, технологии и възможности за бизнеса. Въпросът е как да се осъществи бързо и справедливо екологичният преход на ЕС.
В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24% спрямо 1990 г. През същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60%, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет.
Преди да представи настоящите предложения, ЕК извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход.
Законовите промени съчетават цялостен и взаимосвързан набор от предложения. Те ще подкрепят необходимото ускорено намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие, като съчетават: използване на търговията с емисии в нови отрасли и по-строго прилагане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии; по-разширено използване на възобновяеми енергийни източници; по-висока енергийна ефективност; по-бързо внедряване на видове транспорт с ниски емисии заедно с инфраструктурата и горивата, които са им необходими; съобразяване на данъчните политики с целите на Европейския зелен пакт; мерки за предотвратяване изместването на въглеродните емисии; както и инструменти за опазване и разрастване на нашите естествени въглеродни поглъщатели.
„Икономиката на изкопаемите горива е на доизживяване. Искаме да завещаем на следващото поколение здрава планета заедно с добри работни места и растеж, които не вредят на природата. Европейският зелен пакт е нашата стратегия за растеж, която се стреми към декарбонизация на икономиката. Европа беше първият континент, който заяви, че се стреми да постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г., и сега първи представяме конкретна пътна карта. Европа превръща в дела политическите заявления в областта на климата посредством иновации, инвестиции и социален баланс“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Схемата за търговия с емисии на ЕС определя цена за емисиите на въглерод и ограничава годишните емисии от определени стопански отрасли. С нейна помощ успешно са намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8% през последните 16 г. Сега ЕК предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляването им. Комисията предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в Схемата за търговия с емисии на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.
В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.

Дървесната биомаса следва да се използва в зависимост от нейната най-висока
икономическа и екологична добавена стойност в следния ред на приоритети:

В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляването на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, тези цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.
Държавите членки също споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента за земеползването, горското стопанство и селското стопанство е определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглъщатели, която се равнява на 310 млн. тона емисии на CO2 до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглъщатели, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO2, като например емисиите от използването на торове и животновъдството.
Новата стратегията на ЕС за горите до 2030 г. има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на 3 млрд. милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.
„Европейските гори са ценно природно наследство, което не може да се приема за даденост. Опазването, възстановяването и укрепването на устойчивостта на европейските гори е от съществено значение не само за борбата с кризата, свързана с климата и биологичното разнообразие, но и за запазването на социално-икономическите функции на горите. Масовото участие в обществените консултации показва, че европейците са загрижени за бъдещето на нашите гори. Ето защо трябва да променим начина, по който опазваме, управляваме и отглеждаме нашите гори, така че това да донесе реални ползи за всички“, казва комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.
На производството и потреблението на енергия се падат 75% от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел — до 2030 г. 40% енергията ни да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки ще допринесат за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да постигнем своите цели в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки ще трябва да разработват всички свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.
„Няма да можем да постигнем целите на Зеления пакт без промяна в нашата енергийна система – тя е източникът на по-голямата част от нашите емисии. За да постигнем неутралност по отношение на климата до 2050 г., трябва да преминем от еволюция към революция в използването на възобновяеми енергийни източници и междувременно да предотвратим всяко разхищение на енергия. С днешните предложения си поставяме по-амбициозни цели, премахват се пречките и се добавят стимули за един по-решителен напредък към енергийна система с нулеви нетни емисии“, обяви комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.
За да намалим общото енергопотребление, да намалим емисиите и да се справим с енергийната бедност, в Директивата за енергийната ефективност ще бъде зададена по-амбициозна годишна цел за намаляване на енергопотреблението в ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква
ежегодно да санира 3% от своите сгради,
за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.
35 млн. сгради могат да бъдат санирани до 2030 г., което да доведе до създаването на 160 000 допълнителни „зелени“ работни места в строителния сектор. Очаква се електрификацията на икономиката и по-голямото използване на възобновяема енергия да допринесат за повишаване на заетостта и в тези сектори.
Вредните емисии от транспорта трябва да намалеят с 90% до 2050 г. Затова през 2026 г. автомобилният транспорт ще бъде обхванат от търговията с емисии, като се постави цена на замърсяването, стимулира се използването на по-чисти горива и се реинвестира в чисти технологии. ЕК предлага също така определяне на цени на въглеродните емисии за сектора на въздухоплаването, който досега бе освободен. Тя предлага и насърчаване използването на устойчиви авиационни горива – със задължение за самолетите да зареждат с устойчиви смесени горива за всички отпътувания от летища в ЕС.
За да се гарантира справедлив принос от страна на морския сектор към усилията за декарбонизация на нашата икономика, ЕК предлага определянето на цени на въглеродните емисии да обхване и този сектор. Комисията също така ще определи цели за големите пристанища да предоставят на плавателните съдове възможност за зареждане с електроенергия на брега, за да се намали използването на замърсяващи горива, които освен това са вредни за качеството на въздуха.
За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии, като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55%, считано от 2030 г., и със 100%, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 км за зареждане с еленергия и на 150 км за зареждане с водород.
Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища. Инициативата ReFuelEU Aviation ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-голям дял устойчиви авиационни горива в горивото за реактивни двигатели, зареждано на летищата в ЕС, включително синтетични нисковъглеродни горива, известни като горива на основата на електроенергия. Аналогично, инициативата FuelEU Maritime ще стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии, като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите.
„С нашите три инициативи в областта на транспорта — ReFuelEU Aviation, FuelEU Maritime и Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива — ще подкрепим прехода на транспортния отрасъл към устойчива и дълготрайна система. Ще създадем пазар за устойчиви алтернативни горива и нисковъглеродни технологии и едновременно с това подходяща инфраструктура, за да се гарантира широкото навлизане на превозните средства и плавателните съдове с нулеви емисии.
С този пакет вече не говорим просто за екологизиране на мобилността и логистиката. ЕС има възможността да се превърне във водещ пазар за авангардни технологии“, коментира комисарят по въпросите на транспорта Адина Вълян.
Данъчната система за енергийните продукти трябва да предпази и подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага то да се съгласува с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.
И накрая, нов механизъм за
въглеродна корекция по границите ще определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Тя също така има за цел да насърчи промишлеността извън ЕС и международните партньори да предприемат стъпки в същата посока.
„Нашите усилия за справяне с изменението на климата трябва да бъдат политически амбициозни, координирани в световен мащаб и социално справедливи. Днес актуализираме вече двадесетгодишните си правила за данъчно облагане на енергията, за да насърчим използването на по-екологосъобразни горива и да ограничим отрицателните последствия от конкуренцията при данъчното облагане на енергията. Освен това предлагаме механизъм за въглеродна корекция по границите, който ще съгласува цената на въглерода при внос с тази в ЕС. При пълно спазване на ангажиментите ни в рамките на Световната търговска организация това ще гарантира, че нашите амбициозни цели в областта на климата няма да бъдат осуетени от чуждестранни фирми, които се ползват от по-снизходителни екологични изисквания. Така ще насърчим и прилагането на по-екологични стандарти извън границите на ЕС.
Моментът е действително съдбовен. С всяка изминала година ужасната действителност за изменението на климата става все по-очевидна: днес потвърждаваме своята решимост да действаме, преди да е станало твърде късно“, заявява комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.
Макар в средносрочен и дългосрочен план ползите от политиките на ЕС в областта на климата със сигурност да надхвърлят разходите за прехода, в краткосрочен план тези политики могат да поставят допълнителен товар върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. Затова политическите мерки в представения пакет са разработени по начин, който да разпределя справедливо разходите в областта на изменението на климата и приспособяването към него.
Инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани за стимулиране на иновациите, икономическия растеж и чистите технологии. Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25% от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури
72,2 млрд. еврофинансиране за държавите членки в периода 2025 – 2032 г.
въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.
Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Това означава да се разпределят усилията за постигане на целите в областта на климата между държавите членки въз основа на относителното им богатство, като се отчитат техните различни възможности при разпределянето на приходите и преодоляването на неравенствата в рамките на всяка държава членка.
Комисията ще направи оценка на функционирането на Социалния фонд за изменението на климата през 2028 г. Но за да се укрепи социалното измерение на прехода, ЕК призовава държавите членки да използват не само средствата по линия на Социалния фонд за изменението на климата, а и част от приходите, генерирани от продажбата чрез търг на квоти за сградния сектор и сектора на автомобилния транспорт, за смекчаване на въздействието върху уязвимите домакинства и потребители на транспортни услуги с ниски и средни доходи.
Всички предложения са свързани и се допълват взаимно в този пакет и чрез генерираните от него приходи ще може да се осигури зеленият преход на Европа.

Новата стратегия за горите

Стратегията за горите е водеща инициатива на Европейския зелен пакт, която се основава на Стратегията на ЕС за биологичното разно-
образие до 2030 г. Тя помага на ЕС да изпълни ангажимента си за увеличаване на поглъщането на въглерод от естествени поглъщатели в съответствие с Европейския законодателен акт за климата. Като отчита всички социални, икономически и екологични аспекти, целта на Стратегията е да гарантира многофункционалността на горите при зачитане ролята на горските стопани.
Горите са основен съюзник в борбата с изменението на климата, като охлаждат градовете, защитават от тежки наводнения и намаляват последиците от сушата. Те също така са ценни екосистеми, приютяващи голяма част от биологичното разнообразие в Европа, които допринасят за нашето здраве и благосъстояние чрез регулиране на водите, осигуряване на храна, лекарства и материали, намаляване и контрол на риска от бедствия, стабилизиране на почвите и борба с ерозията им, пречистване на въздуха и водата. Горите са място за отдих и обучение, както и източник на поминък.
В Стратегията за горите са залегнали визия и конкретни действия за увеличаване на количеството и подобряване на качеството на горите в ЕС и за укрепване на тяхното опазване, възстановяване и устойчивост. Предложените действия ще увеличат улавянето на въглерод чрез подобрени поглъщатели и запаси и ще помогнат за смекчаване последиците от изменението на климата. Стратегията се ангажира с опазването на девствените и вековните гори, възстановяването на увредените гори и гарантиране на устойчивото им управление по начин, който запазва жизненоважните екосистемни услуги, които горите предоставят и от които зависи обществото.
В Стратегията се предвижда и разработването на схеми за плащания на собствениците и управителите на гори при предоставяне на алтернативни екосистемни услуги, като запазване на части от горите им непокътнати. Новата обща селскостопанска политика ще позволи да се оказва по-целенасочена подкрепа за горските стопани и за устойчивото развитие на горите.
И на последно място, в Стратегията за горите е обявено законодателно предложение за засилване на мониторинга на горите, докладването и събирането на данни в ЕС. Това в съчетание със стратегическо планиране, ще позволи да се получи цялостна представа за състоянието и перспективите за развитие на горите в ЕС.
Стратегията е придружена от пътна карта за засаждане на поне 3 млрд. дървета в Европа до 2030 г.
при зачитане на екологичните принципи – правилното дърво на правилното място за постигане на правилната цел.