Да превърнеш урока в игра

26-годишната Лора Илиева от дете мечтае да стане учител

Вече три години 26-годишната Лора Илиева работи като учител. Първото ѝ работно място е в ОУ „Васил Кънчов“ в село Моравица, а сега ѝ предстои трета учебна година като преподавател по химия и биология в Професионалната гимназия „Димитраки Хаджитошин“ във Враца. Завършва специалността „Биология и химия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това магистратура – „Учител по химия“, отново в Алма матер. Продължава обучението си по НП „Мотивирани учители“ за учител по физика.
„В момента се подготвям за поредния изпит – пиша курсова работа“, започва разказа си младата учителка. Вярва, че един човек никога не трябва да спира да учи и да се развива. Споделя, че от дете е знаела, че иска да стане учител. „Знам, че звучи като клише, но това е самата истина. Не знаех по какво искам да преподавам, но с годините разбрах, че биологията и химията са моите предмети. Така и стана – кандидатствах, приеха ме и ми предстои четвърта година като учител“, допълва моята събеседничка. Нито за миг не си е помислила да остане да живее и работи в София. Винаги е знаела, че мястото, където ще се развива, ще бъде родният ѝ град Враца. Обича да пътува и да опознава нови места, но винаги иска да се върне у дома.
„В работата си всеки ден срещам различни предизвикателства. Най-лоша роля изигра обучението от разстояние в електронна среда. Учениците стават по-мудни, разконцентрирани и незаинтересовани“, казва Илиева. Споделя, че сладките моменти на щастие са много повече от горчивите. Обича всичките си ученици и ги приема като приятели. „Заедно превръщаме обучението в забавление“, казва тя. Възпитаниците, на които преподава, са от VIII до X клас. Те са достатъчно големи, за да разберат къде е границата между учител и ученик. Затова и никога не я прекрачват.

„Често се срещаме в града на различни места. Ако не се прегърнем, няма как да продължим по пътя си“, разказва младата учителка. Между нея и възпитаниците ѝ съществуват взаимна симпатия и разбирателство. Това е нещо, което не може да се изгради насила – или го има, или не. От страна на родителите им пък среща доверие. В практиката си никога не е имала проблем с майка или баща на свой ученик. „Аз съм изключително прям човек и винаги, за добро или лошо, казвам това, което мисля.
Независимо дали пред мен стои ученик, родител или колега, винаги казвам истината“, споделя Илиева. На мнение е, че това ѝ помага както в работата, така и в живота. На откровеността ѝ отговарят с взаимност. Така никога не възникват проблеми.
„В Професионалната гимназия „Димитраки Хаджитошин“ намерих дом, а колегите ми с времето се превърнаха в новото ми семейство“, казва Илиева. Всеки ден среща подкрепа и разбиране и от страна на директора на училището инж. Цветомила Христова. „Благодарение на педагозите в гимназията израснах толкова много за кратък период. Те ми показаха как да бъда професионалист в работата си“, допълва моята събеседничка. Обича професията си и това си личи във всяка нейна дума и действие.
„Химията и биологията не са за всекиго. Няма как всички ученици да харесват тези предмети“, споделя младата учителка. Важното е всеки ученик да получи базови знания, които да му помогнат в живота след това. Илиева мечтае в бъдеще в училището да бъде направен кабинет по природни науки, който да е в полза на учениците. Ръководството на училището все още не е кандидатствало за финансиране за изграждане на STEM кабинет, защото към момента нямат самостоятелна сграда и съответно достатъчно място. Със сигурност в бъдеще и това ще стане, просто още не е настъпил подходящият момент.
За да привлече интереса на децата, Илиева често обръща новия урок в игра. Спомня си как миналата година ѝ се налага да влезе в ролята на учител по физика. „Имаше един урок, който ми беше трудно да обясня до момента, в който не излязохме навън. Учениците започнаха да изчисляват средната си скорост, с която обикалят училището. Т.е. направихме междупредметна връзка между физическо и физика“, разказва тя. По този забавен начин учениците ѝ бързо възприемат новата материя, без да им се налага да учат наизуст формули.
Споделя, че преподаването на физиката е голямо предизвикателство за нея. Точно затова решава да се запише за участие по НП „Мотивирани учители“. Благодарение на Програмата се запознава с много колеги от цялата страна. Всички те сега си помагат – разработват и споделят ресурси в помощ на обучението от разстояние в електронна среда. „Помощ и подкрепа срещам навсякъде. Затова с всеки изминал ден се чувствам по-уверена в това, което правя“, разказва младата учителка.
Откакто работи в Професионалната гимназия във Враца, Лора Илиева е класен ръководител на една от паралелките. Разказва, че не прави разлика между „своя“ клас и останалите, защото обича всички еднакво. Въпреки това, влизайки в ролята на класен, се превръщаш почти в родител на тези деца. „Важно е всички да спазват правилата и да бъдем откровени един с друг“, формулира механизма за успешна работа тя. На мнение е, че голямото предизвикателство пред всеки класен ръководител е документацията, а не другите ангажименти.
За младата учителка работният ден не е фиксиран. Много често остава след часовете с децата в клас, за да ги подготвя за участие в различни конкурси и състезания.
„Няма как да убия желанието на учениците. Щом искат да останат след края на учебния ден да работят, оставам и аз. Това ми доставя огромно удоволствие“, казва моята събеседничка. Миналата година участват в Националната олимпиада по биология, като една от ученичките ѝ се класира на областно ниво. Наскоро са получили сертификати за участие в Празника на химията. Очакват още такива награди от конкурси, в които са участвали. „Учениците ми са изключително талантливи. Нямате идея какви красиви неща творят. Могат да превърнат всяка частица, молекула и ДНК в прекрасна картина“, казва Илиева. И добавя, че събира най-добрите произведения – смята да направи изложба в кабинета си. Сред най-надарените ѝ ученици е деветокласничка от специалността „Интериорен дизайн“. Тя е нарисувала с такива подробности органите сърце и бъбрек, че заслужава всички да видят труда ѝ.
„Надявам се учебната година да започне присъствено и да не се налага да работим онлайн“, казва 26-годишната учителка. Разказва, че седенето по 12 – 13 часа на ден е изключително изморително – и психически, и физически. Голяма част от учителите прегряват, независимо дали си го признават, или не. Като млад човек, не среща никакви технически затруднения с преподаването в електронна среда. Разполага и с голям резерв от ресурси – уроци, изображения, презентации и клипове. Събира ги още от студентските години, а през миналата учебна година е разработила и много допълнителна информация. Разказва, че в социалните мрежи има и много групи за споделяне на ресурси, които също ползва в ежедневната си работа.

Свързани статии:

Нобелова седмица Умението да се вслушваш в себе си Пълен комплект медали по информатика Кюстендилски ученички със стипендия за патриотизъм