Обсъждат 4 промени в Закона за образованието

Най-големи дискусии предизвиква предложението за въвеждане на един учебник по даден предмет за всеки клас

Публично обсъждане на четири законопроекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование организира парламентарната Комисия по образованието и науката в присъствието на представители от синдикални, работодателски и неправителствени организации. Те предлагат въвеждането на един учебник по предмет за всеки клас, забраната на политическата и партийната дейност в системата на предучилищното и училищното образование, осигуряването на възможност на родителите да могат да избират дали детето им да премине към обучение в електронна среда и през учебните 2021/2022 и 2022/2023 г., независимо дали е обявена извънредна епидемична обстановка, както и за възможността за явяване на трета и четвърта матура в XII клас, оценките от които се използват за вход във висшите училища.
Мотивите към предложението за въвеждане на един учебник по един предмет за всеки клас представи Веска Ненчева от „БСП за България“. Според нея наличието на много и различни учебници поставя в неравнопоставено положение учениците, които се местят в друго училище и трябва да учат по учебник, различен от този, по който са учили в предишното. Според нея това е за сметка на качеството на тяхната подготовка и затруднява адаптацията им.
Зам.-председателят на парламентарната Образователна комисия Красимир Вълчев представи законопроекта на ГЕРБ – СДС за възможността за обучение в електронна среда и през учебните 2021/2022 и 2022/2023 г. „От МОН подкрепяме законопроекта за обучението от вкъщи, защото то е свързано с четвъртата вълна от коронавируса. Но трябва да е ясно, че то е продължение на практиката от миналата година“, заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Денков. Според него е необходимо да се заложат и изисквания, че това ще става при определени условия, при които родителите и учениците правят този избор, и да се ангажират, че ще осигурят качествен учебен процес от разстояние.
Ивайло Старибратов – зам.-председател на Комисията, представи законопроект, който засяга ученици, явяващи се на трета и четвърта матура. През последните три години това са между 200 и 400 ученици, най-вече от професионалните гимназии, които използват оценките от тези матури за вход във висши училища. „Доста родители се обърнаха към нас и искат да се възползват от възможността децата им да имат право на избор, да има равнопоставеност“, обясни Старибратов.
Министър Денков представи измененията, които целят да се регламентира, че в училищната система не трябва да се допуска налагането на идеологически, партийни и религиозни доктрини и да се извършва идеологическа и партийна дейност, тъй като тя трябва да е надпартийна, както е и в Закона за висшето образование. „Смисълът е ясен – без значение кой е на власт, искаме да предотвратим злоупотребата с нея“, заяви министърът.
Проф. Денков изрази „сериозни резерви към предложението за въвеждане на един учебник по няколко причини“. Той припомни, че съвременните образователни системи се структурират по различен начин в страните, които са водещи в областта на образованието, като дефинират определени изисквания за това как трябва да завърши образователният етап – с какви знания, с какви умения. Те дават свобода на учителите в зависимост от качествата на децата, с които работят, да намерят най-подходящите средства, подходи и методи, така че да постигнат крайните резултати, заложени в учебния план и учебната програма.
„Тезата, че това ще спести средства на държавата, също може да се оспорва, защото при наличието на конкуренция, държавата може да преговаря за по-ниска цена. Дискусионно е и твърдението, че наличието на един учебник ще повиши качеството, тъй като създаването на монопол по същество обикновено води до обратния ефект – подчерта проф. Денков. – Не е случайно, че практика с един учебник има единствено и само в Гърция, а в страни като Австрия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словения, Сърбия няма никакво ограничение на броя на учебниците. Нещо повече, в страни, които са водещи в образованието, като Финландия, Естония, Чехия, Норвегия, Швеция, Испания, Обединеното кралство, изобщо не се одобряват учебници, а се дава възможност на преподавателите да намерят най-подходящите материали. Затова и нашето отношение е по-скоро резервирано към този законопроект.“
Председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката Ирена Анастасова каза, че не приема аргумента, че сегашните „Н“ на брой учебници дават възможност на учителите да изберат учебник според нивото на учениците, защото няма особена разлика в съдържанието им. Тя припомни, че навремето се е учело по един учебник и сме били четвърти в света, както и че учителите са намирали начин да стимулират децата с по-изявени интереси.
„Смятаме, че в българската образователна система е добре
да има не повече от два учебника по предмет за всеки клас. Това ще спести огромна част от бюджета на МОН. Освен това наличието на повече от два учебника ражда корупционни практики, които на Балканите са по-широко разпространени“, допълни Пламен Николов от ИТН.
„Принципът на единност в образователната система се осигурява от учебните програми, а не от учебниците.
В учебните програми има едни и същи теми, които се залагат във всички учебници, едни и същи понятия, едни и същи резултати – коментира Красимир Вълчев. – Днес трябва да постигнем функционалност на знанията и решаващият фактор за това са методите на преподаване, квалификацията на учителите, допълнителните помагала, които се ползват, а в последното десетилетие – и електронните уроци. Нещо повече, през това десетилетие ще се случи и т.нар. персонализация на обучението – насочване на електронни уроци в зависимост от констатираните дефицити на даден ученик в електронните платформи. Другата неточност е, че с един учебник ще се спестят средства. През последните 11 години средствата за учебниците почти не са увеличени, въпреки че цената на хартията се е увеличила с 60%, а цената на труда в издателствата е нараснала два пъти. Ако сравните цената на учебниците с тази в другите страни, ще видите, че при нас е най-ниска – средно 5 евро, а при тях е между 15 и 20 евро. Не е вярно и това, че като се централизира всичко в ръцете на чиновниците от МОН, ще се намали корупционният риск. Напротив, той е по-малък при децентрализация.“
И според ректора на СУ проф. Анастас Герджиков критиките към учебниците са по-скоро към учебните програми. Според него е добре,
че сега учителите имат възможност да изберат друг учебник, ако видят, че избраният от тях е пълен с „бисери“ и грешки. Той добави, че и сега учителите пресяват избора си и на практика ползват не повече от 2 – 3 учебника от първоначално одобрените 8 – 9.