Да намериш своето решение

Информатиката развива логическото мислене, категоричен е 29-годишният учител Кристиан Михайлов

Учителят и неговата малка академия от любознателни и търсещи деца

Диляна КОЧЕВА

Сред най-младите учители в СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора e 29-годишният Кристиан Михайлов. Той преподава информационни технологии и води часовете по компютърно моделиране. Учител е от година, но признава, че работата му доставя истинско удоволствие. „Тази учебна година ще бъде предизвикателство за мен“, признава младият учител. Причината е, че миналата година е работил по заместване, а сега е назначен на щат и ще влиза в много повече класове – III, IV, VII, IX, X и XI клас. На учениците от начален етап ще преподава „Компютърно моделиране“, а на по-големите – „Информационни технологии“ и „Информатика“. Кристиан импулсивно решава да стане преподавател, но не съжалява нито за миг.
Произхожда от семейство на учители и тази професия в дома му винаги се е ползвала с голям авторитет. Баба му е преподавател по руски език, а дядо му – по изобразително изкуство. Завършил е СУ „Васил Левски“ в Стара Загора. След това продължава образованието си в УНСС със специалност „Икономика и бизнес“. Още докато следва, разбира, че това не е попрището, в което иска да се реализира професионално. Решава да се занимава с информационни технологии, и затова записва „Педагогика на обучението по информационни технологии“ в Тракийския университет. Когато отива на интервюто за работа в СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора, директорът Динко Цвятков веднага го харесва и решава да го назначи буквално от днес за утре. Кристиан споделя, че в началото изпитва притеснение и несигурност, но след това бързо се отпуска. „Децата са изключително любопитни. Постоянно задават въпроси и искат всичко да знаят“, казва той.
Като учител по информационни технологии, не среща никакви затруднения с обучението от разстояние в електронна среда. Определя като единствен минус това, че часовете с учениците от начален етап на обучение са съкратени на 20 минути.
„Времето не стига за всичко планирано. Друго си е да имаш на разположение 40 минути – допълва моят събеседник. – Искам да запаля учениците си по информационните технологии. С всеки изминал ден те ще им трябват все повече. Няма как да си намерят работа, в която да не са им необходими поне минимални компютърни умения. Искам да им помогна да се интегрират в информационната ера, в която живеем“, казва Кристиан. Голяма част от времето в часовете отделя на темата за безопасното сърфиране в интернет. На мнение е, че от най-ранна възраст учениците трябва да се научат как да отсяват информацията, кои сайтове са безопасни и как не бива да споделят лична информация в интернет.
„Заниманията по компютърно моделиране развиват творческото мислене на децата и определено полагат основата на базовите компютърни умения“, казва той. И ако големите ученици трябва да се научат сами да пишат кодове, то за малките е важно да се научат да мислят логично и творчески да се отнасят към поставените задачи.
„Не искам да учат наизуст и да повтарят това, което аз съм им показал като решение на дадена задача. Искам да се научат да мислят и сами да намират своето решение“, споделя младият учител. Няма нищо лошо в това да сгрешиш. Далеч по-лошо е да не опиташ или да се страхуваш от провал. В часовете набляга на практиката, а не на теорията. „Давам им пълна свобода на работа, но не искам да хитруват“, казва той. Категоричен е, че не ги поощрява да копират неговото решение. Подкрепя ги да бъдат индивидуалисти и да търсят сами правилния път към верния отговор.
Сферата, която преподава, е много благодатна за осъществяването на междупредметни връзки. Информатиката има много общо с математиката, английския език, физиката, химията и дори българския език и литературата. Затова младият педагог често прави препратки. Учениците трябва сами да разберат, че всеки предмет е важен и всичко е свързано. Неслучайно така е заложена учебната програма. „Трябва да имаш знания по всеки предмет, а без компютърни умения в днешно време си загубен“, казва учителят. На мнение е, че информатиката не е лесен предмет и не се отдава на всички ученици. Разказва как миналата година му се налага да подготви четвъртокласници за явяване на олимпиада по „Компютърно моделиране“. На първия кръг – училищно ниво, се явяват много желаещи, но тези, които показват по-задълбочени знания от останалите са едва трима. С тях той започва да работи последователно и упорито.
„Материалът, необходим за участие в олимпиади и състезания е доста по-сложен от този, който учим в час“, допълва моят събеседник. Учениците му се явяват на общинско ниво и постигат добър резултат, но за съжаление, не се класират на областния кръг. Младият учител си е поставил за цел тази учебна година
да подготви повече деца за участие в състезания и конкурси.
„Днес децата от малки мечтаят да станат инфлуенсъри и блогъри“, казва Кристиан. В свободното си време не четат книги, а следят различни канали. В последно време най-актуални са клиповете в TikTok, а социални мрежи като Facebook и Instagram са демоде. Не е модерно и да си блогър, но влогър – да.
„Когато ги попитам защо искат да станат влогъри и какво искат на кажат на хората, учениците нямат мотивиран и смислен отговор. Истината е, че просто искат да бъдат известни“, споделя той. Опитва се да им обясни, че трябва да намерят тази сфера, в която са най-добри, и да се развиват в нея. Популярността не може да бъде самоцел. Често казва на възпитаниците си, че от толкова много инфлуенсъри един ден няма да има при кого да отидем на лекар. Категоричен е, че на децата не трябва да им се забранява дадено нещо, а е необходимо с логични доводи да ги убедиш кое е правилно и кое е грешно. Така те сами стигат до своята истина.
В по-горен курс нещата се променят. Там учениците вече знаят с какво искат да се занимават и как да го постигнат. „Големите ученици знаят, че с влогърство няма да го докарат доникъде и затова трябва да наблягат на профилиращите си предмети – биология, химия, икономика и информационни технологии“, споделя Кристиан.
Подготовката по ИТ в СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора е доста добра. Учителят е категоричен, че след завършване на средното си образование в старозагорското училище учениците няма да бъдат напълно готови софтуерни специалисти. Но определено ще имат много добра и солидна основа, на която да стъпят, за да надградят наученото. Днес има много школи и университети, в които да продължат обучението си. Но то никога не започва от нулата, трябва да се учи упорито и в прогимназиален етап.
Информационните технологии вървят ръка за ръка с английския език. В XXI век няма как да се реализираш успешно, без да владееш английски и без базови компютърни умения. Учениците на младия учител не срещат никакви затруднения с английския, но само един език не е достатъчен. Необходимо е да вложиш сили и усилия в изучаването на поне още един чужд език. „Никой не те пита знаеш ли английски, той е задължителен. По презумпция трябва да го знаеш“, казва моят събеседник.
Младият учител не обича да пише двойки. Старае се да обяснява на учениците си така, че накрая всички да са го разбрали. Понякога е нужно да отдели повече време и търпение. Но когато има желание и от двете страни, нещата винаги се получават.
Все още не е бил класен ръководител. На мнение е, че отговорността е много голяма и не е готов за това. Надява се след време, когато натрупа повече опит, и това да стане. Въпреки всичко е категоричен, че
след 10 години се вижда отново в ролята на учител.
Работата с деца му харесва и нито за миг не мисли за промяна. Не може да си представи да бъде ИТ специалист. Не иска да прекарва целия си ден пред монитора и да пише кодове. Определя този вид работа като еднообразна. А той не си представя живота така. Ако някой го попита дали да избере професията на учител, или в голяма международна компания, Кристиан със сигурност ще го посъветва да избере работата на преподавател. Той обича комуникацията с деца и млади хора. Вярва, че има на какво да ги научи и с какво да им бъде полезен.
„Информационните технологии се развиват всеки ден. Трябва постоянно да учиш и да се усъвършенстваш. Само по този начин можеш да бъдеш конкурентоспособен“, завършва младият ми събеседник.