Има ли план, нещата се случват и парите стигат

В сянката на големия град едно училище успява да запази учениците си

Иновацията помага на училището по-лесно да се адаптира към дистанционното обучение

Татяна ДИКОВА

Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878 – 1879 г. веднага след Освобождението. Това става по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убеждава селските първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото. Тогава се открива и първата паралелка за обучение, а заниманията се водят в частни къщи. С началото на учебната 1941/1942 година е открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това – на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ с. Климентина (днес с. Труд). Сградата е триетажна, като третият етаж е достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г.
в училищния двор е построена техническа работилница. И днес училището носи името на Светите братя.
Дотук с кратката история. Малко над 200 са учениците днес в
ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в с. Труд. Да не пропуснем да споменем, че селото е третото по големина в област Пловдив, а броят на жителите според официалната статистика се увеличава, а не намалява.
На всеки 10 минути има градски транспорт до Пловдив. При такава конкуренция с училищата в големия град, как оцелява едно школо. „Вече 12 години съм в това училище и безотказно следвам политика, която намери подкрепа в целия екип“, разказва директорката Тоня Коева. Изрично уточнява, че с бюджета на училището, без стотинка допълнително субсидиране, не само се поддържа, но и непрекъснато се обновява образователната инфраструктура. – Всички стаи са ремонтирани, коридорите – също, започнахме поетапно да ремонтираме и санитарните помещения. Няма нещо, което да е трябвало да се свърши и да не сме го направили. Учителите получават заплатите както е по КТ, в добавка получават и финансови стимули за всички празници. И бюджетът ни стига. Просто нещата трябва да се планират и разпределят напред във времето. Но което е планирано, винаги е свършено. Родителите видяха в наше лице сериозен екип, който не отстъпва, когато се защитават интересите на децата. Затова ни ги поверяват.“
Директорката припомня, че класовете са пълни. Второкласниците са 28 деца в паралелка. По една паралелка има в VI и VII клас, а останалите класове са с по 2 паралелки. „Идеята ми е да не пада броят на децата под този, който заварих. Даже да се увеличава“, казва Тоня Коева.
До самото училище се намира и модерна спортна зала. Строителството ѝ е неразривно свързано с традиционния спорт за жителите на с. Труд – хандбала. Учениците на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ съвсем естествено избират да се посветят също на този спорт. Школото се гордее с малките хандбалисти, а завоюваните от тях купи и отличия се пазят в специална витрина.
Години наред жителите на Труд се надяват хандбалните отбори да имат място за тренировки. На проектен принцип Община Марица осъществява мечтите на местните спортисти. Модерната зала за спортни игри се ползва от учениците в рамките на учебния ден, а след 17 ч. – от хандбалния клуб. На базата всеки може да завиди. Има всичко необходимо за провеждане на състезания дори в републикански мащаб, както и над 300 места за феновете. „Направихме
и специална сцена, за да ползваме залата и като актова за нашите празници“, с пълно основание се радва директорката.
През 2017 г. ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ получава статут на иновативно училище. Проектът е наречен „Иновативни математици“. Фокусът на иновацията са второкласниците от Б паралелка с класен ръководител Ивелина Маджарова. Основният елемент на иновативния процес е организиране по нов начин на обучението и на образователната среда. А целта – засилване на интереса към предмета математика и повишаване ефективността на ученето. Родителите също имат своята роля, като съпричастни индиректни наблюдатели и корективи на обучението.
И макар че иновацията не се разширява, а приключва с тригодишния първоначално зададен срок, Тоня Коева отчита, че тя е изключително полезна, оказва се и навременна. „Сякаш знаехме какво ни очаква, и че ще „цепим“ учебното време на присъствено и в онлайн среда от разстояние – казва тя. – Децата получаваха по електронен път задачите, изпълняваха ги, връщаха ги на преподавателя и така през трите години на проекта, до завършване на началната образователна степен.“
А като цяло, случи ли се онлайн обучението в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“. „Мога само да кажа, че тази година резултатите на външните оценявания след IV и VII клас са по-високи от предходната година. Специално по математика резултатите ни се отличиха на национално ниво. Отдавам го на усилията и отговорността, с които колегите подходиха“, казва директорката и припомня резултата на четвъртокласниците – 5,56, който ги нарежда до елитни училища от Стара Загора, Русе и Пазарджик. Гордее се и със седмокласниците. Няма слаби оценки, а немалко от тазгодишния випуск са приети в престижни пловдивски училища. „Това е традиция от години“, подчертава моята събеседничка. Уточнява, че и в ръководеното от нея училище има движение на децата. Някои след IV клас напускат и се насочват към училища в Града под тепетата. Други заминават с родителите си зад граница.
И като стана дума за обучение от разстояние в онлайн среда, директорката уточнява, че и учители, и ученици, а и родителите са готови и за такъв вариант. Всички учители и ученици са с крайни устройства, както и с интернет връзка. За някои от децата интернетът е осигурен от училището. МОН също помага с крайни устройства.
Тоня Коева уточнява, че 20 % от учениците са от ромски произход. В тези общности има отговорни родители. За щастие, поне до VII клас децата посещават училище. А когато е необходимо, в действие влиза Националната програма „Подкрепа за успех“. Все пак разговорът с някои родители е труден. Опира и до Механизма за обхват.
И до това, че училището в повечето случаи е оставено самò да се справя с проблема, не крие директорката.
26 са педагозите в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“. Тоня Коева се гордее с факта, че учители напускат големия град и избират да преподават в училището в с. Труд. А за едно работно място кандидатите са между 40 и 50. Сред екипа е доскорошна журналистка с педагогическа правоспособност, която най-накрая се решава да смени едната с другата професия. „Отдавам интереса към нашето училище на съществуващата атмосфера – изключително спокойна. Ако това не мога да осигуря, да мотивирам колегите, за какво стоя начело на училището“, задава риторичен
въпрос директорката. А когато питам как прави подбор на кандидатите, отговаря, че е въпрос и на нюх – ще се впише ли колегата в екипа. „В 99% от случаите попадам на точните хора. Да, учителят трябва да има диплома, но не документът е водещият, щом става дума за работа с деца“, категорична е тя.
Ресурсните учители, психолозите и логопедите, които работят с деца със СОП, са от Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование. „Увеличава се броят на децата с проблеми. Затова специална подготовка минават учителите в нашето училище, за да има всеки ученик равен достъп до образование, подчертавам – качествено“, пояснява Коева. Гордее се и с това, че учениците в с. Труд години наред са се занимавали с театър, „почти на професионално ниво“: „Театърът е традиция в нашето училище. А театралният афиш се обновява всеки срок.“ Какво ще се случи с малките актьори и любовта им към сцената, тепърва ще видим. За съжаление, и двете учителки, пряко ангажирали се с ученическия театър, са се пенсионирали. Но търси ли човек правилния път, винаги ще го намери. От тази учебна година част от педагогическия екип е музикант, ръководител на ансамбъл гайдари. Така на 15 септември училищният двор е огласен от родопски каба гайди, а децата са очаровани от възможността за ново амплоа – музиката.
Разговорът стига и до партньорството училище – местна власт. „Когато имаме политика, и то успешна, и това се вижда по развитието на училището, има го и взаимното доверие. А когато интересите на училището и на местната общност съвпадат, един от резултатите е модерна спортна зала. Както се казва, „Здрав дух в здраво тяло“ още от ученическа възраст“, заключава Тоня Коева.