Европа се нуждае от повече жени в науката

Еврокомисията публикува нов доклад за равенството между половете
в изследванията и иновациите

Д-р Искра Колева, д-р Радослава Бекова и Любов Маринкова (от ляво надясно) са тазгодишните носители
на националната стипендия „За жените в науката“ за България. Престижното отличие им е присъдено
за техните новаторски научни идеи

Броят на жените, които се обучават във висши училища и завършват бакалавърска, магистърска и докторска степен, трайно нараства през последните години. Жените обаче все още са по-слабо представени в професиите от областта на научните изследвания и иновациите. Това са някои от основните констатации в доклада на Европейската комисия She Figures 2021. В него от 2003 г. насам се представя напредъкът по отношение на равенството между половете в областта на научните изследвания и иновациите в Европейския съюз и извън него.

Данните от She Figures 2021 показват някои положителни тенденции.
„Почти е постигнато равенство между половете на ниво докторантура. Има и леко увеличение на дела на жените, заемащи най-високите академични позиции, в сравнение с последното издание – заявява Мария Габриел, комисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта по повод тазгодишното издание на изследването. – Въпреки това, когато се разглежда представителството на жените, завършили докторантура в специфични области на обучение, като информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и инженерство, производство и строителство, тези цифри остават съответно до 22,4% и 30%.
Липсата на жени в тези области води до предубедени резултати от изследвания и иновации, загуба на таланти и възможности за растеж. Моята визия за разработване на обновена иновационна политика в Европа е да се създаде иновационна екосистема с голяма мощ, за да направи Европа лидер в иновациите, надграждайки върховите постижения на Европейското изследователско пространство и в синергия с Европейското образователно пространство.
Заедно с държавите членки на ЕС трябва да подкрепяме хората, които работят в сферата на образованието и обучението, за да могат да развиват таланти и умения и да насърчават жените иноватори и предприемачите на бъдещето. Данните от доклада сочат, че трябва да работим още за утвърждаването на равенството между половете, по-специално да насърчим момичетата към кариера в науките, технологиите, инженерството и математиката.
Несъмнено Европа се нуждае от творческия и предприемаческия потенциал на жените за своето по-устойчиво, екологично и цифрово бъдеще. Статистиката и данните ни помагат да предприемем действия за системна промяна. Ето защо очаквам институциите, финансиращи изследвания, политици, университетски ръководства, изследователи, иноватори, преподаватели и студенти, да се възползват максимално данните в доклада.“
В публикацията She Figures 2021 се подчертава, че средно на ниво бакалавърска и магистърска степен жените са по-многобройни от мъжете и като студенти (54%), и като завършващи (59%), а на ниво докторска степен почти се наблюдава равенство между половете (48%). Въпреки това различията между областите на обучение се запазват. Така например жените все още са по-малко от една четвърт от получилите докторска степен в областта на ИКТ, а същевременно съставляват над 60% от притежаващите същата степен в областта на здравеопазването, социалните въпроси и образованието (съответно 60% и 67%).
Освен това жените са едва около една трета от изследователите (33%).
На най-високо академично равнище жените продължават да бъдат по-слабо представени и заемат около една четвърт от академичните длъжности „професор“ (26%).
За жените също така е по-малко вероятно да работят като учени и инженери (41%) и те са по-слабо представени сред самостоятелно заетите в областта на науката, инженерството и ИКТ (25%).
Известни подобрения в представителството на жените в областта на STEM науките са очевидни и на национално ниво. В България, Ирландия, Унгария, Полша и Сърбия например жените представляват повече от 40% от завършилите докторантура във физическите науки, което е увеличение с повече от 5 процентни пункта в сравнение с 2015 г.
Европейската мрежа за жени в сферата на рисковия капитал е общност за жени инвеститори с повече от 350 членове. Целта на Мрежата е да се справи с липсата на полово разнообразие в индустрията за рисков капитал, което те виждат като фактор, въздействащ върху достъпа на жените предприемачи до финансиране. Мрежата работи в следните страни – Полша, Чехия, България, Украйна, Естония, Словения и Унгария.
На национално ниво делът на жените изследователи, работещи в условия на несигурна заетост, е по-голям от този на мъжете изследователи в над две трети от разглежданите държави членки на ЕС-27 и асоциирани държави (22 от 31). Най-голямата разлика е в Дания и Исландия (съответно
9,5 процентни пункта и 7,8 п.п.). Най-високият дял на заетост по несигурни договори за жени изследователи е установен в Унгария (16,3%), Испания (15,5%), Швейцария (15,3%) и Дания (15,3%).
Обратният модел се наблюдава в девет държави, между които и България, където делът на мъжете изследователи, работещи на несигурни договори, надхвърля този на жените изследователи, въпреки че разликите са по-малки. Най-големи разлики се наблюдават в Латвия (6,4 п.п.) и Хърватия (2,2 п.п.).
Най-малките разлики между жените и мъжете, независимо от модела, са открити в Белгия (0,1 п.п.) и България (0,3 п.п.).
Данните показват, че въпреки ниските нива на представителство сред персонала на най-високи академични позиции на европейско ниво делът на жените леко се е увеличил между 2015 и 2018 г.
от 24,1% на 26,2% . Във всички държави членки на ЕС-27 и асоциирани държави, освен в две с налични данни (Mалта и Румъния), делът на жените сред този персонал се е увеличил между 2015 и 2018 г. В повечето страни увеличенията са били по-малко от 5 п.п., но някои по-големи увеличения се наблюдават в България (от 34,0% на 39,7%), Ирландия (от 20,6% на 25,6%), Латвия (от 39,1% на 44,6%) и Израел (от 14,3% на 19,5%).

Политиките на ЕС

She Figures е тригодишно проучване, което следи равенството между половете в областта на научните изследвания и иновациите. За първи път е публикувано през 2003 г. и проследява професионалния път на жени и мъже научни работници, като започва от следването и дипломирането, разглежда тяхното участие на пазара на труда като научни работници и условията на труд, при които работят, професионалното им израстване и участието им на ръководни длъжности и в научноизследователската и иновационната продукция (включително изобретателство). За събирането на данните допринасят статистическите кореспонденти от държавите членки и асоциираните държави.
Няколко политики и програми на ЕС за финансиране имат за цел да насърчават равенството между половете в областта на научните изследвания и иновациите. В съобщението на Комисията от 2020 г. относно новото европейско научноизследователско пространство е подновен ангажиментът за равенство между половете и интегриране на принципа за равенство между половете в научната работа чрез разширяване на съществуващите приоритети и инициативи.
Освен това „Хоризонт Европа“ засили подкрепата за равенството между половете в областта на научните изследвания и иновациите чрез следните изисквания. Въвеждането на нов критерий за допустимост за финансиране по „Хоризонт Европа“, изискващ от публичните органи, научноизследователските организации и висшите учебни заведения да имат план за равенство между половете. Включване на свързано с пола измерение в съдържанието на научните изследвания и иновациите като изискване по подразбиране в цялата програма. Финансиране за действия в подкрепа на разработването на планове за равенство между половете в държавите и асоциираните държави и изпълнение на програмата на Европейското научноизследователско пространство. Мерки и дейности за насърчаване на равенството между половете в рамките на Европейския съвет по иновациите. Силно насърчаване на балансираното представяне на половете в научноизследователските екипи.