Платформата „АзБуки.ML“ разбира български език

Неин автор е самоук програмист от Математическата гимназия в Пловдив

Радостин Чолаков с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев при получаването на поредното признание за своите разработки

Радостин Чолаков е деветокласник в Пловдивската математическа гимназия и е самоук програмист, който жъне успех след успех. Занимава се с програмиране от съвсем малък. Израства в
с. Барутин, Смолянска област, без да е заобиколен от технологии и компютри. Но още от много малък е любопитен да разглежда смартфоните и лаптопите на свои познати, да рисува на тях и да търси интересна за него информация.
„В моето семейство взехме лаптоп, когато бях в III клас – разказва Радостин. – Първите няколко месеца само го разучавах. Повечето деца, които имат компютри, започват да играят игри. Но аз не съм се отпускал само да си играя, опитвах се да разгадая как работи компютърът. Една вечер ни гостуваха леля ми и нейният съпруг от Пловдив, видях какво могат да правят – те са програмисти. Преди това само бях чувал, че човек може да си направи сайт в интернет например. Стана ми супер интересно, исках да мога да правя същото. Това беше началото.“
Радостин започва да се самообучава, налага му се да се справя сам с много неща. И намира това за изключително ценно. Трудно му е, защото дори не знае как да търси в мрежата това, което го интересува. По това време още не знае и английски, а информацията за компютрите е основно на този език.
„Доста време имаше проби-грешки – това е много важна част от самия процес. Да не остане някой с впечатление, че сядам на компютъра и почвам да правя някакви магии – подчертава Радостин. – Много неща не се получаваха, но с времето трупах опит. Когато виждах нещо интересно на нечий компютър или телефон, обикновено исках да направя нещо подобно. Постепенно почнах да си измислям малки проектчета – като игра на шах например. Докато ги правех, изникваха проблеми, с някои се справях, с други – не, но пък непрекъснато научавах полезни неща.“
Постепенно идеите на Радостин стават по-сложни. През 2018 г. получава по мейла съобщение за конкурс на „Гугъл“. Трябва да се направят няколко приложения. Поощряват се всички предложени проекти, а тези, които стигнат 10 000 души потребители, получават награда. Целта е не само да се реализира дадена идея, но тя да бъда използвана от много хора. Темата на конкурса е за гласовата платформа Google Assistant, която е за приложения, работещи с гласови команди – човек може да пита например какво ще е времето. Радостин предлага приложение, базирано на проекта му за игра на шах. Свързването на шаха с платформа позволява отделните ходове да се местят с гласови команди.
А кой помага на младия програмист? Отговорът му е изненадващо категоричен: „Винаги съм сам. Дори и сега. И не само за програмирането. В VII клас например – всички ходят на уроци, аз не съм го правил.“
Преди време Радостин разработва приложението AnyGoal, в което хората да си записват напредъка по дадени задачи. Събужда интереса на мнозина с историята как яде много шоколад, която записва и която става доста известна, а с това и самото приложение. Изминалото лято то прераства в нещо по-амбициозно и се изгражда цялостна социална мрежа, в която потребителите могат да се предизвикват един друг и да качват видеа, показвайки как изпълняват дадено предизвикателство, за да е максимално развлекателно и в същото време да е полезно. То вече се използва от стотици и дори някои известни инфлуенсъри го показват на аудиторията си.
В момента Радостин разработва платформата „АзБуки.ML“ с изкуствен интелект, чиято задача е да разбира български език. Идеята му идва, докато прави различни гласови приложения, за които е нужен софтуер, обработващ самата реч. Такива програми имат поддръжка за английски и други езици, но българският не е сред тях, установява младият програмист. Поддръжка за български има само в „Гугъл преводач“, но не и на други места, където също е важно – особено за говорещи асистенти, чатботове и други възможни приложения на т.нар. изкуствен интелект.
„Вероятно в бъдеще тези платформи ще направят поддръжка и за български език, но това още не се е случило. Затова ми хрумна, че мога да направя нещо, доколкото ми е по силите – казва той. – Това е обемиста работа и от научна гледна точка, и от гледна точка на програмирането на този изкуствен интелект – макар че по-точният термин е машинно обучение. Идеята за самата „АзБуки.ML“ е първо да се направят програми, които да обработят речта на езиково ниво – т.е. алгоритъм или модел от машинното обучение, който да се научи да прави граматичен анализ, смислов анализ и изваждане на ценна информация от даден текст. Примерно имам модел, който да поставя запетайки – програмата анализира някакъв текст и на база на други прегледани милиони текстове машината се е научила да поставя запетаите. Имам и друг модел, който може да открива емоции в текста – дали даден коментар в интернет е позитивен, или не. Имам модели, които разпознават частите на речта и на изречението – например коя дума е подлог, сказуемо и т.н. Тези модели могат да се използват в мои бъдещи проекти, както и от други хора и така да се осигури поддръжката на българския език в различни приложения, които тепърва ще се правят.“
Негови съученици се шегуват, че е измислил програма за слагане на запетайки, тъй като не се справял с пунктуацията като по-малък. „Това със запетайките е шега, слагах ги доста добре – уточнява ученикът. – Но на една олимпиада по български език вместо пълните 30 точки имах 29 само заради пропуснати запетайки и от там идва шегата.“
Миналата година Радостин Чолаков става лауреат на Националната олимпиада по информационни технологии. Специалното в случая е, че той, който тогава е VIII клас, се състезава в по-голямата възрастова група – XI – XII клас, защото проектът му – минисоциалната мрежа AnyGoal е наистина сериозен. Завоюва първо място и на Националния есенен турнир по информационни технологии „Джон Атанасов“. Радо е и доброволец към фондация „Усмивка за Африка“, където разработва платформа за онлайн дарения. През нея се събират средства за базови нужди за сиропиталища в Уганда, Гана и др.
Мечтата му е да си направи собствена софтуерна компания. Смята, че интернет дава добри възможности за разпространение на разработките му, защото, когато правиш нещо интересно за останалите, то може да се разпространява и без човек да има бюджет за маркетинг.