Последно проучване на ЕП сочи, че такова е мнението на 48% от европейците и на 61 на сто от българите
В края на 2020 г. повечето анкетирани европейци оценяват положително отговора на здравната криза на ниво ЕС в сравнение с предприетите действия в собствената им държава. Почти трима от четирима респонденти (72% средно за ЕС и 68% за България) смятат, че планът за възстановяване на ЕС ще позволи на икономиката на тяхната страна да се възстанови по-бързо от негативните ефекти вследствие на пандемията от коронавируса.
Ново проучване, поръчано от Европейския парламент и проведено между ноември и декември 2020 г., установява увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положителни нагласи към ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г., като за България делът им достига до 59%. 66% от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на ЕС.
Все пак очакванията за личното благосъстояние остават песимистични в контекста на продължаващата пандемия: 53% от респондентите в ЕС смятат, че икономическата ситуация в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на 55% от анкетираните. Едва всеки пети респондент (21%) вярва, че националната икономическа ситуация ще се подобри през следващата година, като в България делът на хората, които изразяват оптимизъм по този въпрос, е едва 13%. Повече от половината от респондентите (52%) в ЕС очакват техните индивидуални условия на живот след една година да бъдат същите, каквито са днес, като за България делът им е 40%. Една четвърт от анкетираните (24%) в ЕС смятат, че след една година личните им условия за живот дори ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) подкрепят това мнение. 21% от респондентите в ЕС очакват, че условията им за живот биха били по-добри през следващата година, докато делът им в България е едва 15%.
Вероятно повлияни от тези предполагаеми последици, гражданите формулират нов основен политически приоритет за ЕП: 48% от респондентите искат борбата срещу бедността и социалните неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България такъв отговор дават 61% от анкетираните. Това е основен приоритет за почти всички държави членки на ЕС, с изключение на Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където борбата срещу тероризма и престъпността е на първо място. Общо за ЕС следват по важност мерките за осигуряване на качествено образование за всички (33%), както и за опазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от анкетираните достъпът до качествено образование е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда.
Подобни промени се наблюдават и по отношение на приоритизирането на основните ценности, които ЕП трябва да защитава според гражданите. Защитата на правата на човека в световен мащаб (51% за ЕС и 48% за България) и равенството между мъжете и жените (42% за ЕС, докато делът за България е 24%) остават от първостепенно значение. Солидарността между държавите членки е посочена на трето място в ЕС с 41%, докато делът на българските респонденти, подкрепящи този приоритет, е 54%, което го поставя на първо място в страната.
Пандемията и други глобални предизвикателства, като извънредната ситуация с изменението на климата, допринасят към призива на гражданите за нуждата от фундаментална реформа в ЕС. Затова според председателя на ЕП Давид Сасоли Конференцията за бъдещето на Европа трябва да започне възможно най-скоро.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg