Или как едно училище формира поколението на XXI век
Татяна ДИКОВА
Как бихте разшифровали абревиатурата ПИТКО. Това е името на най-новата придобивка на ученици и учители от свищовското
СУ „Димитър Благоев“ – новия STEM център. А ПИТКО накратко означава – проучване, иновации, технологии, компетенции, образование. Три класни стаи с коридори и в добавка вече съществуваща зона за природолюбители „Зелена класна стая“ с улеснен достъп и за деца със специални образователни потребности.
И всичко това с приблизителна площ 200 кв. м – това е новата територия на младите любопитковци. А тяхната възраст е широка – от петокласниците та чак до зрелостниците. На разположение на преподаватели и ученици са интерактивни дисплеи и дъски, 3D принтер и 3D скенер, даващи възможности за онагледяване на учебния материал. И още – лабораторни станции, мобилни лабораторни комплекти, 3D модели и макети, магнитна дъска и комплекти по теми.
„Центърът за изследвания ще позволи на учениците да изградят лабораторни умения, с помощта на които ще се научат да се справят с проблемите от реалния свят“, убедени са преподавателите по химия, физика, биология и география. За пример дават водата – понятие, което децата изучават още в V клас в отделните модули по „Човекът и природата“. И понеже реалният свят, който ни заобикаля, функционира в екип и проблемите не могат да бъдат решени от един човек, та било то и специалист в дадена сфера, наблюдавайки и преживявайки, учениците ще пренесат видяното от заобикалящата ни среда в центъра и ще се опитат да преоткрият нещата, свързани с твърдостта на водата и нейното влияние върху процеси в човешкия организъм например. Ще изградят умения за реагиране в конкретна ситуация. Използвайки инженерно ориентирания процес, ще развият практическото си
мислене и способността за обобщаване на резултатите чрез съответните математически методи.
Да спрем дотук с поясненията на учителите по природни науки, за да научим малко повече за младите хора, които вече имат часове в новия STEM център, разбира се, когато обучението е присъствено. Към момента с желание се връщат в училище учениците от V до XII клас. Само 4% от всички ученици избраха обучение в ОРЕС. 782 ученици, разпределени в 35 паралелки – от подготвителна група до XII клас, 150 от децата са от съседни населени места, в които няма училища. Със смях събеседничката ми посреща
въпроса как се управлява една такава образователна институция в толкова необикновена обстановка. Отговорът е: почти с денонощен престой в училище.
Учителите са 80, а непедагогическият персонал – 28. 17 са децата със СОП. С тях работят психолог, педагогически съветник, ресурсен учител, логопед, социален работник и помощник на учителя – всички те на щат към училището. Как тогава стига бюджетът. „Справяме се, но без тези специалисти не бихме изпълнявали функциите, които има едно българско училище, а те са да е достъпно за всяко дете. При нас се обучават аутисти, деца с Даун и т.н.“, пояснява директорката. Е, ще трябва да уточним, че по професия тя е икономист и точно в това се крие донякъде и разковничето на скромното „справяме се“.
А иначе училищната общност много бързо свиква с функциите на една общообразователна институция. И приема – нещо повече, прави всички деца неделима част от общността дори проблемните, да кажем така – с недобри навици. Затова и отговорът на въпроса дали има ученици, които не желаят да продължат образованието си след VII клас или след първа гимназиална степен, е категоричен – при нас няма такива деца. Но има отпаднали, защото просто семействата им са ги извели извън страната, без да вземат необходимите документи за завършен клас и за преместване. С други думи, родителите въобще не са имали намерение децата им да продължат образованието си там, където са се преместили. „Няма как да задействаме Механизма за обхват, защото знаем точно, че са в чужбина“, пояснява Кирова.
И възниква проблемът как върви диалогът с родителите. „Като навсякъде – имаме изключително отговорни родители, съпричастни към напредъка на децата и към работата на учителите, затова помагат много. На другия полюс – слава богу, те са единици, са семействата, които са недоволни от всичко, но не поемат никакъв ангажимент дори и в името на бъдещето на децата си. Но не се отказваме и продължаваме да търсим разумния диалог“, е отговорът на моята събеседничка. И допълва думите си с разказа за „омагьосания кръг“, в който се попада при условията на тестване на децата, за да влязат в клас. Има родители, които са категорично против тестването. Най-лошото е, че това са деца I – IV клас, обучават се онлайн, при това стоят с баби и дядовци, защото родителите са на работа, и не им се оказва никакъв контрол. „Не знам, когато родителите се приберат вечер, дали успяват да поработят с децата и да ги подготвят“, казва директорката.
В свищовското СУ „Димитър Благоев“ всеки елемент от образователната инфраструктура е обмислен и премислен, за да бъде на точното място и построен с вкус. Дори мястото за събиране на капачки е допълнителен щрих към красивия интериор – огромно сърце, „пронизано“ от кривата на кардиограма. „Историята с капачките започва преди много години. Децата ни ги събират и понеже нямаше пунктове за предаване по-наблизо, пълнехме някоя от личните коли и ги закарвахме в София.
От две години имаме пункт в Свищов. А идеята със сърцето е на председателя на читалището. На две места в града разположиха такива сърца. Те ни харесаха. Учителите събрахме лични средства и сега си имаме дарителско сърце и в двора на училището на място, достъпно и от улицата, за да слагат в него капачки и хора от квартала. Действително събираме много капачки.“
Тази естетика в образователната инфраструктура оценява ли се от младите хора. „Имаме бивши ученици, които, посещавайки родното си място, не пропускат да дойдат и в училището. Споделят, че биха се радвали да могат отново да се върнат към тези години. Други се възхищават на това колко поддържано е нашето училище. Как да бъде по друг начин! Само така можем да научим децата на красивото. Затова във всяко начинание включваме и децата и техните родители. Така нашите ученици от малки се научават да пазят. Е, не липсват и емоционални моменти, които оставят отпечатък. Но все по-рядко са те.
От години санитарните възли са като в един дом – заредени с всичко необходимо, с течаща топла вода. А в началото и сапунерките с течния сапун се чупеха, и тоалетните хартии се правеха на топки и се лепяха по таваните. Но те са упорити и ние – също. Свикнаха с комфорта, научиха се да ценят това, което е направено за тях, и нямаме проблеми“, разказва директорката. Не пропуска да уточни, че вече трета-четвърта година децата ходят зимата в училище по… тениски, а учителите – с копринени блузи. Толкова е топло. Парното е на пелети и като се запали ноември, се спира чак март, като работи денонощно и сградата не изстива.
Така се оказва, че СУ „Димитър Благоев“ е антипод на училищните ръководства, които се оплакват от ограниченията, налагани им от училищния бюджет. В училището се работи много по проекти и немалко
от нещата са направени благодарение на проектното финансиране.
Заплатите също не са малки и учители и непедагогически персонал получават всичко, предвидено в КТД. Изплатени са и 100-те лева за тестването. „Възможно е да има училища, на които бюджетът не стига, особено когато учениците са под 100. Там е трудно. Но на училищата с над 500 ученици парите би трябвало да стигат“, категорична е икономистът Кирова. Работи в повереното ѝ училище от 1986 г.
Отначало като секретар, после заместник-директор и от 2006 г. е директор. Преподава и „Лични финанси“ на учениците от профил „Предприемачески“.
Но основната насоченост са информационните технологии – профил „Софтуерни и хардуерни науки“. От четири години има и професионална паралелка „Компютърна графика“. И нищо чудно, че голяма част от випускниците на свищовското училище се насочват към техническите университети. Разбира се, има и икономисти, лекари и такива с професии с хуманитарна насоченост. Но да се върнем към темата за новия STEM център – красив, както е красиво всяко нещо в СУ „Димитър Благоев“.
„Е, наложи се да търсим възможности за нови класни стаи, защото центърът ни отне около 200 кв.м. Има си двор, дори фитнес уреди за минутите за отдих. Оборудван е по последната дума на техниката и технологиите за модерен образователен процес“, коментира с неприкрита гордост Цветанка Кирова. Природният кът е естествено допълнение към цялата обстановка. Това е вграден в стената аквариум с рибки, за които се грижат младите природолюбители и биолози. Че се грижат добре, говори фактът, че рибките си имат ново поколение.
Но по-важният въпрос е доколко STEM центърът промени отношението на децата към природните науки. „Засега е факт, че учебният час не е достатъчен, за да „поемат“ децата всичко, което им се предлага. А учениците от втората гимназиална степен, където няма часове по физика, биология и химия, и те не са лишени от възможността да учат в новия STEM център – например в часовете по география. Дори и един учебен час да изкарат в кабинетите на новия център, се радват, защото се чувстват изключително уютно“, казва Цветанка Кирова.
Новият STEM център променя и визията на педагозите за образованието на поколение XXI век. На предна линия излизат проектната работа и работата в екип в една интердисциплинарна проекция на трите учебни предмета – физика, химия, биология. В определени моменти при младите любопитковци влизат и двама или трима преподаватели, когато темите в различните направления се припокриват. „Така междупредметната връзка се обезпечава безкрайно много.
А децата се мотивират да искат и да получават повече знания по природните науки. Всички
добре знаем, че те са в основата на всяко съвременно общество, в основата на неговото развитие. Все повече на пазара на труда се търсят инженери. Не достигат и преподаватели по природни науки. Дано днешните ученици, които се подготвят в нова, атрактивна образователна среда, утре изберат да станат мои колеги – преподаватели“, заключава директорката Кирова.
И една тънкост, по-скоро предвидливост на икономиста. STEM центърът, сам по себе си, без консумативи не може да изпълнява своите функции. Доколко може бюджетът на едно училище да ги закупува. „Неслучайно сме закупили достатъчно скъпа техника. Така консумативите ни са по-евтини.“
И понеже тя е икономист, това ме провокира да задам и един въпрос – няма ли опасност в един момент страната ни да се пренасити с IT специалисти, а ще бъде трудно да се намерят счетоводители. „Това със счетоводителите го преживяхме още преди десетина години. След това дойде период на пренасищане на пазара на труда със счетоводители и икономисти.
И сега отново фирми и предприятия търсят счетоводители, но не могат да намерят. Надявам се да има някакъв ред и планиране, за да няма търсене без предлагане“, завършва Кирова.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg