Изкуствен интелект за големите данни

Центърът за върхови постижения УНИТе вече разполага с модерна апаратура

Зина СОКОЛОВА

Проектът УНИТе е един от тези, благодарение на които в България ще има четири центъра за върхови постижения. Той е в областта на информационните и комуникационните технологии. И също като останалите центрове за върхови постижения е на финалната права на изпълнение. Финансира се от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Обединява научна инфраструктура, разпределена между 5 партньора: СУ „Св. Климент Охридски“– водеща организация, Техническия университет – София, Бургаския университет „Асен Златаров“, Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Старт на проекта дават факултетите по математика и информатика на тези университети, както и факултетите по природни науки. Софийският университет включва в Центъра за върхови постижения факултетите по физика, математика и информатика и химия и фармация. Всяко звено партньор е с определени задачи за решаване.
„Разпределените научни инфраструктури са дефинирани от Европейския стратегически форум за изследователски инфраструктури – разказва проф. Ана Пройкова, научен ръководител на проекта от Алма матер. – Какъв ще бъде центърът, зависи от научния фокус. Може да бъде център по биология, по ИКТ, по околна среда, по енергия. В нашия случай УНИТе е център за върхови постижения в областта
на информационните и комуникационните технологии с акцент върху анализ на големи данни, развиване на нови математични методи за анализ на тези данни и включване на големите данни в природните науки. Изпълнението на самия проект е разпределено в
9 научноизследователски работни пакета. Три се изпълняват в Софийския университет, три – в ТУ – София, а в останалите партньори – по един. Според това са разпределени и научните задачи със съответното финансиране.“
В проекта участват освен тези 5 български университета още 22 асоциирани партньора – организации, които са проявили интерес към изпълнението на поставените от Центъра научни задачи. Между тях е известен център в Потсдам, Германия, специализиран в областта на изследванията на земетресенията и на климата. В българския център за върхови постижения ще се изпълняват също задачи в областта на природните науки, където също се трупат огромни масиви от данни и те трябва да бъдат обработвани – например метеорологичните изследвания“, обяснява проф. Пройкова. Асоциирани партньори са още и институти на БАН, като Института по молекулярна биология. В Центъра за върхови постижения прави изследвания в областта на квантовата информатика акад. Николай Витанов, с когото работят водещи в тази област учени в Европа.
„Центърът за върхови постижения вече разполага с модерна апаратура, която ще се използва и от нашите асоциирани партньори – обяснява проф. Пройкова. – Тази година е четвърта от изпълнението на проекта и е особено важна. Наскоро имаше дискусия с представители на финансиращия орган – Изпълнителната агенция ОПНОИР, сега ИА „За образование“, както и на дирекции на МОН, които се интересуваха докъде сме стигнали и какво правим. Въпреки тревогата, че част от съоръженията не са построени докрай – например сградата на УНИТе в СУ още не е завършена, а това трябва да стане до края на проекта, ние сме разположили апаратурата в нашите лаборатории и работата по научните задачи не спира. В Бургаския университет ремонтно-строителните дейности вече приключиха и сградата за целите на Центъра е готова. За съжаление, ковид пандемията много ни попречи. Китай спря изпълнението на поръчки за чипове, а нашето оборудване е зависимо от тях. Във всеки един наш прибор например има около 800 чипа. Въпреки забавянето екипът на УНИТе има амбицията да завърши научната си програма.“
Изследванията на Центъра за върхови постижения са в няколко научни области. Разработват се сензори за събиране на данни – например от атмосферата. Те ще се ползват от учените, които се занимават с климата. Работният пакет „Нови математични методи за анализ на данни“ има значими резултати в областта на анализа на данните.
Новият хибриден паралелен клъстер, изграден в СУ, работи вече година и в него се изпълняват няколко работни пакета. Единият е за големи данни в природните науки – по него работят физици и химици. Другият е използване на изкуствен интелект за откриване на информация в големи обеми от данни.
„До края на тази година трябва да се достави цялата необходима изследователска апаратура, а проектът трябва да приключи до 31 декември 2023 г. След това Центърът за върхови постижения трябва да заработи самостоятелно с разписан план за период от 3 до 5 години и с обосновка как ще се финансира. Затова още от началото на създаване на консорциума си поставихме за цел да обвържем всички научни задачи, които изпълняваме или ни предстоят, с международни партньори – пояснява проф. Пройкова. – През 2020 г. беше сключено партньорско споразумение между УНСС, СУ и ИИКТ – БАН, за участие в проект за финансиране от „Хоризонт 2020“ за изграждане на национални центрове за компетентност в областта на високопроизводителните изчисления, анализа на големи данни и изкуствен интелект. Трите организации са водещи организации във финансираните по ОПНОИР – Центъра по компетентност „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“ в УНСС, центровете за върхови постижения в СУ (УНИТе) и в ИИКТ – БАН. Проектът за европейски центрове по компетентност (EuroCC NCC) беше финансиран и сме в процес на изпълнението му с измерими резултати от съвместната работа – Националният център по компетентност EuroCC NCC Bulgaria e факт.“
Работата в центровете за върхови постижения и получените резултати се отчитат с публикации в научни списания, които се реферират в
Web of Science и Scopus. Затова една от важните задачи е да се увеличи с 4% цитируемостта на научните резултати до края на проекта. Вече има 75 публикации с логото на УНИТе в посочените бази и увеличена цитируемост, 400 док-
лада от международни конференции, обобщава проф. Пройкова.

Свързани статии:

Порталът за отворена наука – сред най-надеждните Българин печели грант от 2 млн. евро Откриха саркофаг под „Нотр Дам“ Възможна е връзка между дневния сън и деменцията