Драгомир Симеонов, радиоводещ: Експериментирам непрекъснато

Слушателите винаги могат да кажат това, което мислят, не само по радиото

Казвам се Драгомир Симеонов, останалото са лични данни, защитени от закона и достъпни само за висши държавни служители и момичето в кварталната видеотека. Роден съм на 15 септември 1976 г. Ако на този ден видите пременени дечица с букети и горди гиздави майки – да знаете, идват на рожден ден. Роден съм в София, но ваканциите карах в Пловдив, а на море ходех във Варна, така че владея всички нюанси в изговарянето на звука „Л“. Неслучайно споменавам тази ключова буква, защото съм от „Левски“ още преди да съществува Шампионска лига и неприятни отбори, които да ни мачкат там.

Милена МИНЧЕВА

Това е кратката майтапчийска визитка, която радиоводещият Драгомир Симеонов е написал сам за себе си в сайта на „Дарик радио“, в което работи вече над 20 години. „Не съм завършил журналистика, а културология. Това обаче не осигурява някакво работно място. През 2000-а година „Дарик радио“ беше мощна млада и развиваща се медия, при това частна. Освен това беше построена от другата страна на улицата, на която живея. Така че аз просто един ден си търсих работа и един съсед ми каза, че търсят стажант-репортери. И така лека-полека си останах в „Дарик“ над 20 години“, разказва Драгомир Симеонов.
В началото работи без специфични ресори, като неговата задача е да прави социални и забавни репортажи, както и анкети.
В момента Драго всеки ден води следобедния блок от 13 до 17 часа. И признава, че той не е толкова дълъг. Предаването е магазинно и затова в него има доста музика. „Дотолкова съм свикнал, че каненето на гости ми е лесно, много естествено се получава. Не го виждам като 4-часово предаване. Не ми изисква някакви суперголеми усилия, което пък не е хубаво, защото може да ме докара дотам, че да се пусна по течението. Но пък, от друга страна, експериментирам си непрекъснато, за да ми е интересно на мен. Затова следобедният блок се променя, макар години наред да стои все четири часа“, споделя радиоводещият.
Признава, че опитва да се променя, ако случайно попадне на нова аудитория. По този начин се надява тя да го хареса и да го припознае.
Казва, че през годините често е отварял телефон за връзка със слушателите. Но днес тази връзка е навсякъде – под формата на коментари в социални мрежи и какво ли още не. Така че за Драгомир Симеонов телефонно включване на слушатели, както е било едно време, вече е малко остаряло.
„През телефона се включват и участват едни и същи слушатели. Във всяко радио е така – има хора, които веднага реагират, като чуят, че ще има отворена линия. Те са нашите експерти. И това вече ми е поомръзнало, честно казано. Отварям линия някой път, за да си поприказваме по някоя тема. Но хората вече не следват темата, която аз им задавам. Те си говорят по темата, която тях ги вълнува. Имало е моменти, в които всеки път съм започвал следобедния блок с един час слушатели, имало е и други времена, в които не съм. Смятам, че по различен начин вече тече комуникацията. Слушателите винаги могат да кажат това, което мислят, не само по радиото. Интересува ги това, което виждат в медиите и около тях, и тяхната позиция.
Станахме много удобно свободни да изразим позиция по всяка тема, независимо колко експертиза изисква.
И хората имат позиция“, категоричен е Симеонов. Казва, че когато трябва да изразят мнението си гласно, често пъти споделят нечие друго мнение, което са си припознали. По думите му проблемът с включването на слушателите не е кого какво го вълнува, а че не можеш да включиш всички. Можеш да включиш определен брой и остава едно усещане за невключеност у повечето хора. И сякаш техният проблем остава на заден план, докато някой друг говори, и те се ядосват един на друг. Защо това сега се поставя като проблем, след като има друг, по-важен. Ма защо пък тоя другия, пък третия. И стават скарвания. А Драгомир Симеонов не търси това в ефир, защото иска да забавлява хората, а не да ги скарва.
Радиоводещият признава, че няма истински предпочитани събеседници. Не се интересува от това по коя тема са експерти неговите гости. А дали биха искали да разговарят, дали се чувстват удобно в студиото, в комуникацията. „Дори темата да е много интересна и да съм попадал на топ експерт, той може да не е толкова речовит, живият разговор да не е неговото нещо. Тогава куца самият разговор. Предпочитам хубави разговори, а пък на каквато ще да е тема. Например някои от най-тегавите разговори през годините са с хора, от които очакваш да са много забавни и весели. Да речем, това са актьори и музиканти.
И често те влизат в един клиширан разговор.
С тях ми е интересно, когато съумея да извадя другото им лице, честно казано“, казва Драгомир Симеонов. И допълва, че ако човекът събеседник не е много познат, е по-лесно. Често пъти се случва така, че за актьори или певци имаме едно мнение, изградено от екрана, но те са съвсем други човешки същества.
Драгомир Симеонов е известен и с това, че има профил във „Фейсбук“ със страшно много последователи. В него прави кратки коментари. „Човече, как успяваш с 1 – 2 изречения да кажеш неща, за които на мен ми трябват цели есета“, пише негов последовател относно коментара на водещия: „Опасявам се, че войната един ден ще свърши, но поводите да се мразим взаимно – никога“, който има близо 600 харесвания. „Аз много благодаря за реакциите на хората – независимо дали са добри, или не. Но това е продължение на моята работа в радиото и тази комуникация, за която говорихме. Не смятам профила си за истинско отражение на това, което съм аз. Това е платформа, на която едни коментари са по-провокативни, други са по-смешни. Не ми е самоцел да се набивам на очи, просто тествам различни теми – казва водещият. – Тествам кое върви и кое не, къде хората са много сериозни, къде могат да се разсмеят. Това ми е любопитно. Иначе моята стена е стенвестник. Аз често публикувам, защото хората често стоят във „Фейсбук“. Ако ме слушат в радиото, биха получили същото нещо, само че изговорено. Повечето хора във „Фейсбук“ не ме слушат по радиото. И не знаят какво представлява предаването“, признава той.
Всъщност Драго Симеонов е известен и с проекта Еxplore Bulgaria на National Geographic. Той обаче не продължава, защото не е толкова евтин. „Направихме само две издания в този формат, който искахме – за София и Пловдив. Иначе имаме много идеи, но няма как да се реализират. Не може да се прави компромис. Просто качеството и начинът как трябва да изглежда продуктът, са константа.
И са нужни много пари“, казва Драгомир Симеонов. Той е роден в София и казва, че има доста неща, които досега не е откривал. „Характерно нещо за мен самия, и затова се получи това сътрудничество с National Geographic, е, че аз много ходя пеша по улиците. Нямам кола. Още от малък ходенето пеша е моята медитация по улиците на София. По този начин изследвам столицата. Не може да знаеш всичко за града си, колкото и да го харесваш.
Ако имаш любопитство, винаги научаваш нови неща, които не си знаел.
Например аз не знаех защо Женският пазар се казва така. Пазарът се казва Женски, защото там се е предлагала помощ – от селата и околностите са идвали жени и момичета и от там са ги наемали за домашни прислужници. От там идва Женски – защото е имало момичета за наемане на работа. Ей тия неща ги няма по учебниците, или пък съм ги пропуснал“, разказва радиоводещият.
Драго Симеонов винаги търси хумора и забавното в дадена история. Например с „Евровизия“. „Тази история е част от моята радиоперсона, радиоличност. Тоест не е задължително аз в живота си да съм такъв, но смятам, че слушателите обичат една идея „захапка“. Тоест да им се даде нещо смешно, хумористично и иронично. Дори когато си казваме сериозни неща, те държат да са с патос. По едно време бяхме много петимни да спечелим „Евровизията“, и си мислехме, че имаме всички шансове. Може би така беше. Обаче много се обвинявахме кой какво краде и откъде краде. И това беше страхотна тема, много ни вълнуваше плагиатството в „Евровизията“. И аз се пошегувах – то си беше откровена шега и провокация – че началото на немската песен „Саталайт“ на Лена е взето от българския Сънчо. То не само че не е така, то е абсурдно да е така. От друга страна, звучи и нелепо. Обаче когато човек иска да се засегне от нещо, той не разбира дали това е шега, или не“, спомня си историята Симеонов. Тогава по различни немски вестници пишат, че български радиоводещ твърди, че тяхната песен е заимствана от Сънчо. А така написано, това наистина звучи сериозно, чак скандално. „Българският радиоводещ много се смя на тези глупости, защото такъв тип шега и закачка е безвредна. От нея нищо не може да произтече. Та така – някои немци се бяха малко обидили, засегнали“, спомня си Симеонов тази част от кариерата си.